Samstag Nachmittag

Събота следобед е. Навън е мрачно и студено. Седя сама вкъщи и се чудя дали да вярвам във призраци или да надуя тонколоните, за да не чувам тоя противен звук...може пък да са извънземните, те отдавна не са ми идвали на гости. А най-вероятно е някой от онези съседи, които смятат че от събота следобед по-подходящ ден за ремонти, здраве му кажи... Както и да е, "Рамщайн" ми оправят настроението за момента, от сутринта не съм спряла да ги слушам. Сега се зомбирам на тая песен "Mein Teil" ("Du bist, was du isst") уааа, канибализъм рулзз.
"Арсен Люпен" ме вкисна жестоко, почнах да го гледам снощи и сутринта го догледха, ама е мн гаден. Надявах се, да е нещо лекичко, да ми достави удоволствие, а то се оказа изродщина, в която трябва да ти изтекат очите за да чатнеш, аджеба каква е идеята във филмчето. Е, моите не изтекоха и затова не открих идея, кофтито е, че целия филм предвещаваше хепиенд, а свърши тъпичко. Е, какво пък, нека има и филми без хепиенд, стига сме понтирали холивудските бездарници.
Не съм в настроение, а най-сетне ще трябва да напиша Inhaltsangabeto на "Mann über Bord", моля се Надето да ми даде нейното от миналата година. Както винаги съм нагла и мързелива, ама то ми е в кръвта. Чете ми се нещо интересно и май ще се върна към "Пътеводител на галактическия стопаджия", която свалих на компютъра миналата година... поздраф за вссички с "Du hast" и айде чаосссс :)

Животът е прекрасен, или ?

Малко звучи като клише вече, ама наистина се чувствам страхотно. Допреди час бях на кафенце, имам филмче за гледане, петък вечер е, а имам три дена ваканцийка. Оле, откакто си заминаха онези деветимата на всеки 2-3 последователно неучебни дни им викам "ваканция". То май целия живот е една ваканция. За да неутрализирам малко вонята от цигари по мене, съм се поляла с някакъв плодов аромат, на череши бие, да де на пушени череши... не знам защо ама от черешите си спомних за баба на село. Като се замисля, животът не е толкова прекрасен, както пишеше по едни плакати "Старостта настъпва с 60 минути в час!", кофти перспектива, а? Не ми се мисли за след 10 години - Джони Деп на 55, Орландо на 35, "Рамщайн"- всичките над 40. Пък аз на 26..я, малко dream-pause тука!Така...26...значи преди всичко-уважавана журналистка, дали криминална или светска хроника още не се знае, но не и спортна...омъжена-а, не, мерси, деца- още по- малко... с една-две издадени книги, с надежда за "Пулицър" и лауреат на "Черноризец Храбър"... през свободното си време ще се отдам на благотворителност като някога известната Анджелина Джоли, която тогава ще е на 41...оо,супер, бившата най-сексапилна жена в света, наистина ще е интересна гледка тогава! Мммм, така се размечтах че чак ми се прищя да отскоча до 28 Април 2016 By the way тогава брат ми ще е още 10 клас, горкия! Но айде стига се отнасях, все пак "Арсен Люпен" ме чака ( инфо: френско-италианско-изпански филм, за обирджията Arsene Lupin (französischa ми не е на ниво) )

:))))))))))))

Малка равносметка за последните два дни

Докато се усетя, изминаха още два дни от моя весел живот. Ето и сметката:

училище - 1 бр.
фитнес - 1 бр.
neue Leute kennen lernen - 1 бр.
разходка по магазините - 1 бр.
джунджурии - неопределен бр.
фафли, закуски, манджа - неопределен бр.

Времето минава бързо, само в часовете из училище сякаш спира за почивка. Все още не съм влязла в ритъм и не мога да намеря воля за учене...нищо има време... важното е, че поне за утре научих по химия,а това е все пак напредък. Който желае да научи повече за последния урок по химия, има пълната свобода да ме потърси! :))))

Елфска работа...

Copy & Paste от Wikipedia:
В скандинавската митология елфите са приказни същества, духове, предимно горски. Според легендите елфите са предимно с благ характер, но имат проявление и като лукави, горди и тъмни елфи. В съвременната литература образът на елфите се използва във фентъзи романите, като създател на визуализация в представата ни за тях се счита Дж. Р. Р. Толкин, който ги представя като стройни, високи, красиви създания (предимно руси) с благ характер, чието оръжие е лъкът. Мразят се взаимно с джуджетата. (б.р. Това последното не е вярно!!!! )

Една любима книга

Глава 5


МОСТЪТ НА ХАЗАД-ДУМ
Отрядът на Пръстена стоеше безмълвно край гроба на Балин. Фродо си мислеше за Билбо, за дългата му дружба с джуджето за отдавнашното посещение на Балин в Графството. Сред тази прашна планинска зала му се струваше, че това е било преди хиляда години и на другия край на света.
Най-после те се размърдаха, вдигнаха погледи и взеха да търсят нещо, което би им разкрило съдбата на Балин и какво е станало с неговите спътници. От другата страна на залата, под шахтата, имаше още една, по-малка врата. Сега виждаха, че край двете врати лежат купчинки кости, размесени с пречупени мечове, секири и разцепени щитове и шлемове. Някои от мечовете бяха извити оркски ятагани с почернели остриета.
В скалните стени бяха издълбани многобройни ниши, в които лежаха големи дървени сандъци, обковани с желязо. Всички бяха разбити и ограбени, но край строшения капак на един от тях лежаха останки от книга. Тя бе накълцана, надупчена, отчасти изгорена и толкова зацапана с чернилка и други тъмни петна, напомнящи засъхнала кръв, че почти не можеше да се разчете. Гандалф я повдигна внимателно, но когато я положи на плочата, листовете изпукаха и взеха да се трошат. Известно време той мълчаливо се взира в нея. Застанали до него, Фродо и Гимли видяха как много внимателно прелиства страниците, изписани от множество различни ръце с руните на Мория и Дейл, а тук-там и с елфически шрифт.
Най-после Гандалф вдигна очи.
- Изглежда, това е летопис за съдбата на народа на Балин - каза той. - Предполагам, че започва с идването им в Смутнолейската долина преди около тридесет години: номерата на страниците навярно са свързани с годините от идването им. Най-горната е обозначена едно-три, тъй че от началото липсват поне две. Чуйте това!

Ние прогонихме орките от голямата порта и караулната... - мисля, че така трябва да се чете; следващата дума е размазана и обгорена, навярно е зала -...изклахме много от тях под яркото - така ми се струва - слънце сред долината. Флои бе убит от стрела. Той съсече грамадния. После има петно и следва: Флои под тревата край Огледалното езеро. Не мога да разчета един-два реда по-нататък. След това идва: Заселихме се в двадесет и първата Северна зала. Там има... не мога да разчета какво. Споменава се думата шахта. И сетне: Балин постави своя трон в Залата на Мазарбул.
- Залата на Летописите - каза Гимли. - Предполагам че сега сме в нея.
- Е, тук за дълго не се разчита нищо - каза Гандалф - освен думата злато. Секирата на Дурин и нещо като шлем. После: От днес Балин е владетел на Мория. С това изглежда завършва първата глава. Има няколко звездички и започва друг почерк, мога да разчета: открихме истинско сребро, а по-нататък думите добре изкован, сетне не е ясно, а, разбрах! митрил; и последните два реда: ... Оин да търси горните оръжейници на Третата Дълбина, неясно, на запад, петно, към Зелениковата порта.
Гандалф помълча и остави настрана няколко листа.
- Има много подобни страници, набързо изписани и безнадеждно повредени, но на тая светлина почти не мога да ги разчета - каза той. - Сега тук трябва да липсват доста листове, защото започват с номер пет, накъсани и зацапани; не мога да ги разчета. Я да видя! Не, прекалено са накъсани и зацапани; не мога да ги разчета. На слънчева светлина бих се справил по-добре. Чакай! Тук има нещо: широк, енергичен почерк с елфически букви.
- Това ще да е ръката на Ори - каза Гимли, надничайки над лакътя на вълшебника. - Той пишеше красиво и бързо, и често използваше елфическите писмена.
- Боя се, че красивият почерк е трябвало да записва зли вести - каза Гандалф. - Първата ясна дума е скръб, останалото от реда се губи и завършва с вчера. Да, трябва да е вчера, и по-нататък: десетият ден на ноември Балин, владетел на Мория, загина в Смутнолейската долина. Той беше отишъл сам да надзърне в Огледалното езеро. Един орк, прикрит зад скалите го прониза със стрела. Ние съсякохме орка, но още много... нагоре от изток покрай Сребропът. Остатъкът от страницата е толкова неясен, че едва различавам каквото и да било, но мисля, че разчитам: залостихме портите, а после можем да ги удържим за дълго, ако... след това може би ужасен и понесем. Бедният Балин! Изглежда по-малко от пет години е носил титлата, която си извоюва. Питам се какво ли е станало след това, но нямаме време да гадаем над последните няколко страници. Ето най-последната. - Той помълча и въздъхна. - Зловещо четиво. Боя се, че краят им е бил жесток. Слушайте! Не можем да излезем. Те превзеха Моста и втората зала. Фрар, Лони и Нали паднаха там. Следващите четири реда са толкова зацапани, че разчитам само: замина преди 5 дни. Последните редове гласят: Езерото се разля до стените на Западната порта. Стражът на Водата отнесе Оин. Не можем да излезем. Краят идва. После: тъпани, тъпани в дълбините. питам се какво ли значи това. И последният надпис е надраскан с провлачени елфически букви: Те идват.


Чета за пореден път любимата си глава от тази фундаментална книга и не мога да и се насладя. Ако има нещо истински прекрасно, страшно, жестоко дори, то е в тази част от книгата. Не мога да се въздържа и затова го поствам.

Великото готварско изкуство...

Това е науката, за която май нямам големи дадености. Навярно чета прекалено много "Хари Потър", ама наистина готвенето за мене е като отварите за оня очилатко. Днеска ми се наложи да готвя супа-топчета. Резултатът в момента се мъдри на печката в кухнята, нямам голямо желание да го опитам, още повече че оплесках по-голямата част от Zubereitungswieseto. Предвид късата ми памет, смятам хей тука да си напиша невероятната рецепта за приготвянето на този кулунарен шедьовър:

1) правят се топчета от кайма, които се овалват после в тесто. Майка прави някакъв невероятен номер и топчетата не полепват по съда, ама понеже не съм усвоила напълно магическите проклятия към урока, моите никога не правят така....

2) слага се тенджера с вода и СОЛ (хей този момент го пропуснах...)

3) следва отмъстително накълцване на половин глава лук и един картоф, попаднал на неподходящото време и неподходящото място...

4)очаква се водата да е кипнала и без много туткане горепосочените продукти се изсипват в тенджерата, грешка, във водата се изсипват. Да не забравяме и фидето, което не бива да се купува в последният момент

5) след като водата кипне за втори път се намаля и се оставя да си къкри там някъде в далечината. Когато картофите омекнат до толкова че вилицата не се чупи като ги допре, цялата манджа се сваля от котлона и се пренася на сигурно място

6) следва най-мъчителната част: да накарам малкия злояд брат да хапне...ще се наложи да препрочета урока за заклинанията за апетит и тогава ще го принудя да похвали невероятния ми кулинарен опит.

Намеренията не са това, което са предвидени да бъдат!

"Намеренията не са това, което са предвидени да бъдат!"- това е моя мисъл. И колкото и да не обичам да се изцепвам като любимата ми учителка по музика( на която принадлежи гениалната мисъл "И аз, както и други гениални хора,винаги съм казвала...."), смятам че има нещо вярно в горенаписаното. Ето например снощи: когато си лягах дори и не подозирах че след около полвин час ще се чуствам пълна с енергия и ще стана и ще надуя "Du hast" не подозирах, ама точно това направих. И то "надуя" въобще не е на мястото си в изречението,защото тонколонките дори не бяха на макс, но това не попречи на съседите сутринта да ме гледат накриво в магазина...но стига глупости за проблемите ми със съседите. Сега чета някаква новинка в "Нетинфо":


Френско феминистко движение настоява да се премахне обръщението "госпожица" и има петиция по този въпрос до френската министърка на социалното единство и равенството Катрин Вотрен, информира Би Би Си.
Инициативата е подета от неомъжена дама, която е шеф на френска фирма, но идеята за петицията е на най-голямата феминистка организация във Франция "Chiennes de garde" (в превод "Кучки пазачки").
Феминистките настояват хората да се обръщат към жените единствено с "госпожа", независимо от възрастта и семейното положение. Думата "госпожица" предоставя информация за семейното положение на жената, докато обръщението към мъжете "господин" не ги издава в това отношение.
-->Според феминистките французите държали да запазят обръщението "госпожица" единствено защото по този начин разбират дали жената е омъжена.
Трудно е да се каже дали петицията им ще бъде приета от пазителката на френския език - Френската академия (Academie-Francaise.fr), отбелязва Би Би Си.
Академията настоява да се запази обръщението "госпожо министър" към министърките. Може би въпросът за обръщенията към френските жени ще намери отговор едва, когато Франция се сдобие с "госпожа президент", коментира Би Би Си.

На моменти наистина се чудя, за какъв дявол им е на хората да издребняват за такива неща. Наскоро спорех с един познат на тема философия. Той твърди че в никакъв случай човек не може да каже "Нищото е" защото глагола "Съм" показва някакво съществуване, а при нищото такива екстри нема. Аз твърдя, че само хора без работа могат да си блъскат главите над такива безсмислици.

Но при положение, че целия живот е театър на абсурда, значи всичко е позволено...

Хай, хора! Ето ме и мен тука! Както обичам да казвам- то без мен не може... ето и онлайн-дневник си направих! Сега след първоначалните дърдорщини преминавам към основната част-мене... :) Аз съм на 15, живея в едно сладурско гардче, което си има всичко-море, езеро, наблизо има планина, нефтозавод, има ме и мене там. Какво толкова- аз съм едно типично 15-годишно пубертетче с ненормални родители, 7-годишен брат, и куп проблеми като математика и химия. Имам откачени приятелки, скоито се съзтезаваме коя да спечели титлата "Най-голямо куку на света", защо ли винаги аз съм на чело не знам... Животът ми е странен колкото на всички останали, които познавам, дори малко повече...Имам си своите лудости и останалите си имат своите,само дето техните не могат да се сравняват с моите... Луда съм..на тема метъл, на тема Орландо Блум, на тема Джъд Лоу, Джони Деп, "Властелинът на пръстените", на тема Рамщайн...Луда съм по елфите, прихванало ме е още от предишния живот, когато бях едно такова русо с дълга руса коса и сини очи и щръкнали ушички,мда, спомени..улици..град като град (Борис Годжунов и Мими Иванова) Да, и ретро слушам, и поп, и метъл, и рок, изобщо обичам музиката, а и хора, дето я правят! Днес е Великден, за нас православните, и колкото и да не съм религиозна, смятам че е хубаво начало за моя блог. Good night and good luck!