Lost

Взимам си думите назад-облаци все още има. Валежи също. "Влагата на живота" съществува за да ни разведрява в часовете на Чочо. Светкавиците са едно отлично извинение, за да зяпаш безцелно през прозореца и да установяваш, че секундите минават, а нищо не се случва. Като говоря за времето се сещам за "Ловци на мисли". Изродски филм. Нищо повече. Към всички брутални начини за убиване, за които съм чувала, прибавям още един - чрез течен хелий. Човек се зъмразява за секунди и се натрошава на парчета. И ако това е всичко, което научих от тоя филм, значи не е било напразно. Чувствам се напълно изгубена, в нещо неразличимо от сън. Объркани сънища, объркани сутрини, безсмислени следобеди, претъпкани автобуси и толкова информация навсякъде. Каквото погледна, ме залива с информация, която не успявам да смеля. Нещо най-жестоко ми убягва. Потръпвам.

"Войната е мир.
Свободата е робство.
Невежеството е сила."
("1984")

Колко си бил прав, Оруел.... Нещо отчайващо много ме притиска, навира ми се в сънищата,а така и така не се разкрива. Има нещо сбъркано в цялата работа. "Everybode`s looking for something"...*музицира*

Облаците се сгъстяват

Не нямам предвид облаците навън! Такива въобще няма, апо всичко личи, че до есента няма и да има. Имам предвид онази глава от "Властелина..." в която се разказва за мрака, надвиснал над Минас Тирит преди решителното сражение. При мене, сражение пред портите на Минас Тирит няма да има, ще има изпит. Вместо с назгулите ще трябва да се справя с даскалиците по немски, а за награда няма да съм сразила царството на Злото, а ще зубря още по-яко немския...Елфите да ме вземат дано, ако това е нормално! Но нима нещо е нормално в тоя живот? Нима е нормално, основна тема за разговор да е изпита след една седмица, и напълно непознати съвипускници да вървим и да говорим за първи път и то баш за изпита и да сравняваме кой какво ни е казал и да откриваме абсурда на цялата ситуация? А като говоря за абсурди...как можа да му хрумне на Бойко Василев че е възможно, вероятно или относително случайно може да се случи, аз да знам да решавам задачи по физика? Не, признавам си, аз по физика не съм учила, признавам си че количеството топлина, което отдадох пред дъската беше по-голямо от работата на тялото ми. Признавам че не знам обаче как се означават тези единици. Признавам и че не ми пука! Ich gestehe.. Че математиката е болезнена няма вече никакво съмнение, че може да те побърка-също. Добре де, а защо тогава я няма в различните методики на средновековната инквизиция? Защото по онова време се е смятало, че физическата болка е много по-ужасна от психическата, да бе! Преживейте един час с Димитров в най-голямата жега и пак ще си говорим. Но в цялата тая работа не може да се мине без малко поезия, затова нека представя домашното ми по литература. Задачката е апокрифно стихотворение:

Б-ира, цаца и море
У-шите ми от кеф потрепват
Р-иби, миди, плодове,
Г-орещия въздух полепва
А-зът се изгубва в маранята
С-ладоледът се размеква
К-оси се слепват по главата
О-тгоре слънцето напеква...

Не ме занимавайте с тайните мисли на лирическия герой, не се опитвайте да откриете скрития смисъл. Не, че не можете, просто такъв няма.... :)))))

:)

Животът е смахнат
Мерилин Менсън също
Харесвам ги и двамата, и Менсън, и живота
Харесвам и превода, с който премина целия уикенд
Харесвам морето, слънцето, Бургаско
и хората, които срещам на плажа
Харесвам и брат ми, дори когато се кечим на плажа и после задръствам ваната с пясък
Харесвам хората, които смятат че съм луда
Харесвам смислените разговори
Харесвам Майкъл Пит, не харесвам факта че не успях да гледам за втори път "Убийство по учебник"
Харесвам смислените филми, разкази и песни
Харесвам припева на "Tainted Love":
"Once I ran to you (I ran)
Now I run from you
This tainted love you've given
I give you all a boy could give you
Take my tears and that's not nearly all
Tainted love... oh
Tainted love"
Не харесвам факта, че има хора, които спокойно могат да изпеят тая песничка и посланието и да е насочен към мене и делата ми...
Но животът си е мой, а аз вече казах, че си го харесвам...
"I dont think you trust in my self righteous suicide
I cry when angels deserve to die"
(SOAD "Chop Suey")

Уморена

толкова съм уморена че нямам грам желание да спазвам пунктуация или граматика
правя един гаден превод
щастлива съм че помагам че съм полезна за един човек на тоя свят
тоя човек който ако на бях аз сега той щеше да кисне в тъмна доба и очите му да изтичат пред монитора
навън ще вали
чувствам го по гласа на вятъра и песента на листата
песен заради която изключих мерилин менсън
оказа се че не е толкова лош певец даже скоро ще ми хареса
нека вали нека вали и гърми нека нищо не остане
нека остана само аз
...

Чувствам, следователно съществувам

В една от дебелите психологически книги пише, че човек трябва да изследва чувствата си, когато не знае какво да прави. Аз не че не знам какво да правя, ама все пак трябва да направя някакъв разбор на случващото се в главата ми. За последните два дни значи се чувствах:
-недоспала
-с мазоли по краката
-гладна
-доволно-уморена
-ненужна
-нужна
-уморена
-отново недоспала
-затоплена
-много затоплена
-почти изгоряла
-наистина изгоряла
-уморена
-изкъпана
-заспала
-събудена
-с болки във врата
-сърдита на брата
-сърдита на майката
-сърдита на целия свят
-не толкова сърдита на целия свят
-доволна, че все пак света съществува
В крайна сметка отново съм в изходно положение, тоест "недоспала". Крака, ръце, гръб, кожа, коса, всичко ме боли в следствие на недообмисления плаж, на който се подложих днеска. Женските обаче бяха симпатяги, така че може почти да се каже, че си заслужаваше...

Смахнат ден-23 май

Ако трябва да кажа какво ще запомня от този ден, здравата ще се затрудня. Колебая се между:
1) болезненото събуждане в следствие на успиване
2) преноса на хартията до училище и угризенията ми на съвестта
3) 3 часовото сгъване на нашето мило, скъпо и преуспяващо вестниче
4) погледът на Димитров тип "Кръстника", когато надникна в тетрадката ми
5) дългия път към дома, мазолите по краката ми, торбата с вестниците, чат по никое време и така нататък...
Много хубав ден беше днеска, утре ми се очертава също хубав ден. Някой ме попита, откъде го вземам тоя безумен оптимизъм, но не открих отговора. Подходяща тема за размисъл. :))) Поздрав с Алая "More than a woman":)))

Нека да е лято

Нека да е лято, да ходим на плаж. Нека и този тропически порой, който се изля върху ми днес, да е последния такъв изненадващ гаф в метеорологината прогноза. Нека никога повече не се занимаваме с "Ексел" по инфо. Нека изпита да мине и никога повече да не правим Инхалтсангабета. Нека някой дух да ми омагьоса оценките по физика. Нека Ганев завинаги си остане такъв блейко, че да можем и друг път да се печем така на слънце в неговия час. Нека направят римейк на "Шифъра на Лео", че да не ми се налага да науавам на следващия ден всикчи кусури на филма. Нека си говорим повече на немски и след писмения да отидем на плаж. Изобщо нека да е лято!!!
Между другото прочетох "Дюн" до края, ама, Нели, няма нужда да бързаш със втория том, защото сега препрочитам "Хари Потър 6" (не се смей, човече!), оказа се много интересна, сякаш никога не съм я чела....
Та това е от мене. Поздрав за всички с Но Даут и "Bathwater" :))))

"Евровизия"

Стана и тая работа-избраха "метълско" парче на "Евровизия"... Осъмнахме и с тая гавра с музиката наречена "Лорди". Финландците са признати метъли и имат невероятни групи като "Апокалиптика","The Rasmus","HIM", ама "Лорди" с протовното си плагиатство въобще не могат да се вредят в редиците. Чопнали малко от визията на "Слипкнот" и Алис Купър, поусъвършенствали кръсъците на ЛП и айде спечелили "Евровизия". Да не говорим, че текста им не блести с нищичко:
All we need is lightning
With power and might
Striking down the prophets of false
As the moon is rising
Give us the sign
Now let us rise up in awe
Rock 'n roll angels bring that
Hard Rock Hallelujah
Demons and angels all in one have arrived
Rock 'n roll angels bring that
Hard Rock Hallelujah
In God's creation supernatural high
Самите финландци до финала не са ги харесвали и са искали да се откажат от тях.
Не защитавам Азис, в никакъв случай, но песента на Мариянчето беше доста добра, а руснакът който несправедливо беше изместен от тея изродчета ми беше фаворит от началото. Щом на захаросания конкурс за поп и естрада избраха това кирливо денс-метъл "парче", значи светът наистина отива по дяволите. Най-интересното е, къде ще се проведе догодина "Евровизията", защото от Финландия казват, че няма да имат финансова възможност. Все така се надявам, че са объркали имената накрая и до няколко дена грешката ще бъде поправена. :(

Музика

Музиката е част от моя живот, толкова неделима, както бенката на левия ми крак. Музика навсякъде и по всяко време - отвътре и отвън. И така докато вчера беше деня на Ъпсурт, а четвъртък - на Рияна или Рихана или както там се казва онова черничкото, то днес бе денят ан Апокалиптика. Може и да крещях около час Бон Джоуви, ама тях ги слушам цял ден. Тях и единствената песен на никому-непознатите "Хелоуин", които в крайна сметка се оказа че съществуват. Има нещо много готино в тази чела и цигулки, ама има и моменти, в които се сещат за всичките уреди за мъчение на Инквизицията. Някои песни на "А." също са подходящи...
Страшно ми се гледа филм, а май само "Евровизия" се очартава на хоризонта. За да се спасим от тези долнопробни мъчителни предавания, Дяволът (наричан както подобава Рогатия, Лукавия и тн) е измислил интернет... Между другото наскоро в час по химия започнах едно стифотворение за дявола, ама само първите строфи се получиха що-годе:

"Той е млад и силен
страстен и инат,
по красота е дивен,
заради жени-рогат.

На злини привикнал,
за наивни-простоват,
ясен и корав.
и винаги-рогат.

На Господ той прилича,
подобности строи,
като рая, ада
за целите си пригоди."

Болезненото боботене на един от присъстващите в стаята обаче прекъсна музата ми и хубавата идея отлетя като надеждата, часа да свърши по-скоро.

А,да, и мерси на някои за пуканките :)))))

"And I will love you, baby - always
And Ill be there forever and a day - always
Ill be there till the stars dont shine
Till the heavens burst and
The words dont rhyme
And I know when I die,
youll be on my mind
And Ill love you - always"

Чувствам как съседите ще ме съдят за нарушаване на обществения ред. Седя си и врещя на всеослушание Бон Джоуви. Нямам представа как звучи, ама подозирам, че е болезнено за някой, който не е свикнал. Ама те са свикнали... След един хубав съвет да не събирам яда в себе си, изметълясвах около час. После реших да се разпея и добре че се появиха някой хора, да ме зарибят да слушам радио, та поспрях. Но предаването свърши и сега Апокалипсиса може да настъпи! Тая суттрин сънувах странен сън, пътувам в някакъв автобус, ама хем пътувам, хем отвреме на време съм навън, на един път и говоря с баща ми, после пак в автобуса, хората там мрат, няма вода, и в същото време сме на някав път, и колите са около нас, и гледам плакат за концерт на "Хелоуин", а такава група всички казват че не са чували нито да съществува, нито да прави концерт тука (тва вече в реалността). Изобщо, интересен сън, само дето събуждането беше болезнено. Братът МС и песента "Ставай, каза мама"...няма и 5 минути откакто бях станала и изприпках до магазина. Лудият комшия продавач за пореден (99ти път) ми се извини за диска на "Найтуиш", който ми обеща преди около хилядолетие, ама все не можел да го намери в "колекцията от 400 диска"... Изобщо, нямам думи. Затова ще попея естествено:
Its my life
Its now or never
I aint gonna live forever
I just want to live while Im alive
(its my life)

П.С. Най-сетне оправих оня разказ за конкурса. Трябваше да е между 1400 и 1600 думи, а е... 1401 Ама пък е хубав и дано стане нещо! Итс май лаааааааааааааааааайфффффффф!

Флууд

На това, което правя тука, във всеки уважващ себе си форум, му викат "флууд", безсмислено писане на никому ненужно мнение. Ама не мога пък, на света може да не му пука, че аз съм вкисната, ама аз ще му го кажа, пък било то и на мойта си страничка. И така...мразя Камбоджа, мразя шибаната статия за Камбоджа в "Паралели", мразя се и задето я прочетох. Мразя хората, които са позволили това, което се е случило там, мразя и цялото човечество, задето е такава мърда, че нищо не прави за запазването си, а позволява подобни извращения. Мразя и себе си за невероятния ми мазохизъм, да прочета статията. Всъщност аз нищо и никого не мразя, просто съжалявам цялата тая мизерна планета, на която животът изчезва със скоростта на светлината. Нима съм надарена с някакво неотговарящо на нормите мислене, или наистина имам правото да гледам на всичко отгоре? В най-забатачените мигове си представям всичко през погледа на някой наблюдаващ Земята (нема казвам "Извънземен", че ставам банална). И от тази гледна точка всичко изглежда някак странно миниатюрно, земни, тленно, глупаво. И как само се вбесявам, когато ми кажатче съм отнесена. Хора, невероятни тъпаци сте когато смятате че трябва да се борите за мечтите си, тъпаци сте, когато издребнявате за материални нещица, тъпаци сте когато се наранявате за удоволствие. Всъщност сте тъпаци винаги, само защото сте такива и нищо друго. Издигате в култ това, което виждате всеки ден, мислите си че живеете в настоящето, а сте отдадени на миналото, а за бъдещето или мислите много, а то все не идва. Жалки сте, не сте хора, а съществуващи, не съществуващи, а само и единствено вегетиращи. Убивате всеки, който не е като вас, с оправданието че е "изпреварил времето си"! Овце сте, а нямате водач. Жална ви майка! Мислите си, че сте вярващи, защото се покланяте на икони, или забранявате филми, показващи друга гледна точка, а появи ли се някой, който е открил частица от божественото в себе си, го стъпквате на мига! Лесно ви е, когато не ви е трудно, трудно ви е, когато не ви е лесно! Имам огромно желание, да кажа че не съм като вас, но знам че не е така, всички сме еднакви - безлична гнусна маса, способна повече на унищожение, отколкото на съзидание, защото нали така е по-лесно! Господи, кой ще ни спаси?????????????????????????????????

14 часа по-късно

Увелнениеее, поне така се изрази един познат от скайп. Може и така да се каже. Без капка чувствителност изпратихме и тази дружина от хора, простили се с 5 години от живота си в нашето учебно заведение. Когато денят ми започне в 6:58, няма сила на света, която да успее да ме накара да се събудя в следващите 6 часа. Та така пропуснах и часа на Тодорова, и часа на Димитров, и изпращане, всичко ми мина като на сън, от който знам че ще се събудя, само не знам кога... Е, в момента вече съм будна. Държа списание Паралели и се взирам в снимката на Том Ханкс от "Шифъра на Леонардо", мамка му какво е направил че прилича толкова на Уве Рот?
"Отблизо" е на етап издоглеждане, ама вече е чисто мъчение. Джъд Лоу и Клайв Оуен не могат да си поделят Джуля Робъртс и Натали Портман...мда, "красив и еротичен" беше един от коментарите за тоя филм, ама като изключим бате Джъд нищо друго не си заслужава в тоя филм. А Натали Портман я признавам само в "Леон", там е невероятна, ама е още дете, затова е такова сладурче. Сладоледът е в хладилника, леглото е на три метра от мен, мартини със черешка няма, извънземните също...значи нека летаргията продължи...

2 часа по-късно

Една песен и една приказка повдигнаха настроението ми с около сантиметър от нулата!
Andreas Bruhn/ Michi Besler "I`ll be there" от оная супер-сладка реклама на пудинга на доктор Йоткер:"When the rain is falling down....I`ll be there....for you..." Меланхолично тъжна и по детски мила...у дома е там, където има пудинг! Готическата приказка за принцеса Малена също ми хареса, даже по-лошо - събуди музата, така че скоро може и да постна нещо мое прозаично. И въпреки хубавите чувства, които ми се появяват в последните два часа, реалността не се променя - утре трябва да стана рано, първия час имам химия, последния математика, а после трябва да присъствам на поредната сбирщина от душевно и умствено осакатени след престоя си в НЕГ хорица. :((((

Our Time

Брат ми слезе до магазина. За да ми вземе сладолед. Боже, колко бързо порасна! Довчера беше едно малко лазещо бебче, а днес вече ми се сърди когато го командвам и твърди че животът си е негов. Колко бързо го е осъзнал, а на мен ми трябваха 16 години, а дори и сега нямам желание да кажа че животът си е мой. Докато снощи го разсмивах ми стана нещо, той ме гледаше и се хилеше и аз изведнъж осъзнах, че този миг никога няма да се повтори, че утре ще бъде съвсем друго. Запомних усмивката му завинаги, за по-сигурно с фотоапарата :) Ужас, колко бързо върви времето, бързо и безпощадно! Утре изпращаме абитюрентите."Пак ще се срещнем след 10 години...." Ама няма да се срещнем никога повече! Колко неща си казхаме и колко-не?Истината е една:мразя всякакъв вид раздели. И както вика една приятелка "Мразя гриморазмазващи раздели!", а грим се размазва страшно лесно, дори и от една сълза. People come and people go... мда, определено съм в отвратително настроение днеска. Имам нужда от:
1)сладолед!
2)въздушна пушка да убия няколко същества.
3)наръчник "Какво да правя като се изчервя здраво?"
4)наръчник "Елементарна телепатия или как да накараш целия клас да не забележи присъствието ти(или нечие друго)"
5)наръчник "Как да убиваш ефикасно с поглед?"
6)неразмазваща се спирала
7)РАМЩАЙН или ДЕПЕШ МОД
8)весела история с извънземни
Прекалявам! Съдбата ще вземе да се вманиячи и отново ще направи познатия номер тип "Изгаври се с детинските капризи на Маги и ги направи кошмарна действителност"
Но дори и в това положение не забравям че може и да е по-зле, е, не мога да си го представя, ама нищо...Ще подгрея настроението с "Ду хаст", поне нещо разведряващо. Уф, защо нямам МП3, за да заглуша утре "Пак ще се срещнем на оня свят..."
Наистина имам нужда от уроци по телепатия, някой да познава свестен даскал???

Размисли и страсти ( І )

Такаааа...има-няма 3 дена не съм писала. 3 дена са си доста. Направих много интересни открития през този период:
1) при всеобщо желание идеите на Караивасилева придобиват доста добър облик;
2) Стилето е страшна певица, обичам го това момиче и много се кефя че седя с нея и споделям радости и тревоги, класни и часовете на Чочо и Димитров с нея;
3) дори и една задача да не съм решила по математика, само като погледам филм с Джони Деп успявам да се оправя с цели 2 задачи и половина!
4)"Граф Монте Кристо" се учи в десети клас-йессс, най-сетне нещо стойностно в невероятната ни образователна система!
5)ТРЯБВА да си взема изпита;абсолютно наложително е! После ТРЯБВА да си взема Страхдиплома и марш към университета, после работа във вестник и абсолютно спешно да се срещна с Джони Деп, обещала съм му го, просто няма да му позволя да ритне камбаната без да сме се видели!
6)разказването на урока по история пред Джъд Лоу не е добра подготовка за час в който ще преподавам, затова пък е приятно прекарване на сутринта;
7) нямам нито дарба, нито желание да стаам даскал! Не искам никога повече да виждам отчаяно-заспалите физиономии на (съ)учениците, докато им разказвам за Асен и Пешо. Е, може би са били отчаяни защото Ицо беше другия даскал, ама тва няма да повлияе на решението ми. Ако ще даскалувам, че е на лапетата от детската градина, те поне не могат да заспят в часа ти.
8) мога да рисувам извънземни и то много сладурски, едни кльощави и с черни очи, приликата с някои хора е случайна.
9)най-доброто прекарване на часа на Чочо е с вестник в ръка и тетрадка и тънкописец-за извънземните. Смейте се, ама като дойдат, с мене ще се запознаят.
10) няма нищо по-забавно от тази представа за бъдещето:кореспондент на междузвезден вестник, "Окръг Земя", с възможност за повишение (ха, познайте в часа на кого съм го измислила това?)
Е, това е по-интересното от тези дни. Очаквайте следващото пряко включване!

П.С. Е, тва е адското!
Как да се свържем с Извънземните
Не е нужно. Те сами ще ви открият. Разбира се, ако могат да научат нещо от вас.
В случай, че имате компютър, бихте могли да инсталирате програмата http://setiathome.berkeley.edu/ (http://setiathome.berkeley.edu/) - специално разработен от извънземните представители на Земята софутер, предназначен за заразяване на Интернет с извънземни вируси, които да блокират компютрите ни, когато започне офанзивата към Земята.
Доскоро смятан за безобиден, и дори полезен скрийнсейвър, SETI@home се оказва още една част от гигантската извънземна конспирация, както разкрива д-р Ричард Керигън от ускорителния комплекс FNAL в САЩ. Подробности по разкритието има тук (http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=6419).
[редактиране]
Как да се предпазим от Извънземните
Не е възможно. Те са навсякъде, ръка за ръка с Илюминатите!!!
[редактиране]
Център за работа с извънземните
Центърът за работа с извънземни се намира в град Джебел с изпълнителен директор Сотир и е под прякото наблюдение на Big Brother
Взето от "http://dreal.net/wiki/index.php/Извънземни".

Немски, немски и пак немски!

Откакто получих предложение за женитба на немски, нищо не може да ме учуди. Дори и един уикенд, в който непрекъснато се сблъсквах с немския. Понеже съм супер здраво болна, рекох да си кисна малко у дома. От немай-къде реших да помогна на татето с един превод на едни рекламни брошури. Мама ти и брошурите. "Нашите прозорци "Рекорд"-бързо и евтино" ( да бе евтино, € 300 за един нищо никакъв прозорец...) Доста време си играх и половината беше готова още в събота. Вечерта беше изпълнениа със събития. Докато си играех над таблицата в превода, баща ми цъфна на вратата и каза "Ще фъсна до летището да взема една германка, идваш ли?" ( е, не се изрази така, ама айде...) Аз веднага фъснах с него. Той беше малко нанервен, та фърчахме до Сарафово с някаква невероятна скорост, ама нейсе оживяхме. Двуметровата германка беше мн симпатична, само дето идваше по много кофти случай- баща й получил инсулт, та да го види. В крайна сметка си поговорихме и я връчихме на един таксиджия да я откара в Зоненщранд. Неделя...ден за излети. Цялото фемили отиваме в Отманли. Печем месо, ядем сред природата, плашим костенурките и се размотаваме нагоре-надолу. Дотук никакъв немски. Да, бе! Седим на едно далечно от цивилизацията място и шкурим ръжда от колата и изведнъж цъфват двама типични германци. С колела, с нещо, подозрително напомнящо Чочовата палатка, с вода и със германска карта на областта. Услужливия ми родител веднага им подари нашата, която върши много по-добра работа, въпреки че е съдрана на места, и ги насочи по пътя и ония късметли щастливи се снимаха с нас и си заминаха. Прибрах се и довърших шибаната дивотия за прозорци "Рекорд" и спах, спах, спах та до сега, надявам се да не се сблъсквам повече с неочакван немски днес...макар че кой знае?

Respekt!

Ееее, доживях театъра. Въпреки ужасните опити на микробите да ме тръшнат на легло, аз като един смел воин им се опълчих и отидох на постановката на нашата велика театрална трупа! Мога само едно нещо да кажа: Респект, хорааа! Браво на вас! Страхотни бяхте! А специално поздравявам Нели за музиката от "Розовата пантера", Сантана и Рушииии. Беше точно на място, по-голям комплимент би бил банален! Дай Боже всяка година да ни радвате така! Надявам се, миркобите ми да са се пръснали от смях, така както се смях аз. След цял следобед, в който изгледах куп трейлъри на филми, разпуснах благодарение на вас. Риспект! :)

I`m sick

Айдееее, случи се Чудото - разболях се, за първи път тая година... знаех си, че докато дооправях онова есе и довършвах разказа, който пак не влезе в рамката 1400-1600 думи, не трябва да седя само по фанелката с лъва и змията, ама какво да се прави- адски си я обичам тая фанелка...и ето ме сега- жалко подобие на съвременно хипи, подсмърчащо и кихащо на всеки кръгъл час по два пъти. Няма да ходя на даскало - нейсееее. Ще продължа да грача със супер сексапилния ми дрезгав глас "It`s my life...it`s now or never...I just wanna live forever..." и дано някой от съседите не си помисли нещо....
Сърдита съм на себе си, стигнах до "Месията на Дюн" и ми остават само някакви жалки 200 страници, които всъщност в по-предишния си живот ( тоест преди да вляза в Немскътъ ) вече съм ги чела. По-важното е какво помня де, а то е почти нищо. Така ми се гледа филм...така ми се яде шоколадов сладолед, така ми се лежи, че просто виждам колко хубаво ще си изкарам следобеда...може дори да довърша разказа за конкурса. Трябват ми само още 150 думи.
От скука вчера си направих списък с филмите, които е време да изгледам : "Отблизо", "Мечтатели", "Интервю с вампир", и още доста които не включих. I`m sick and tired, but I enjoy the life! Aпчууух :)

Луна

Пълнолуние е. Луната свети точно над мене. В интерес на истината-не точно над мене, но когато дигна очи от клавиатурата или отлепя същите от монитора я виждам. Ярка, голяма, кръгла. Брат ми до мене прошепва "Пълнолуние е, вълците излизат на лов!", в някакъв астрологичен сайт пък прочитам : "За по-гъста и буйна коса, особено за засилване растежа на дългите коси са най-подходящи дните на пълнолуние. ", ама да знаете че "Ако се подстригва косата в дните, когато Луната е в знака Риби и в знака Рак, тя губи блясъка си и се появява пърхот. ", помощ, защо в дните, когато луната е в Риби или Рак, фризьорските салони не са затворени? Много просто-защото на повечето хора не им пука за фазите на луната и после-на им пърхот.... изследвайки какво има в гугъл след като напишеш думата "пълнолуние", откривам куп разкази и стихотворения, посветени на луната, плюс любимата диета на женските "лунната"...така и не разбрах кога се прави тая диета, щото някой казват-преди, други-след, а трети-по време на въздесъщото Пълнолуние, изводът е:докато има Луна, можем да слабеем. Сори, ама с жалките ми 45 кг бруто тегло, въобще не съм за такива мъчения и нямам намерние да изследвам повече особеностите на лунната диета. Продължавам да разглеждам резултатите от гугъл: медитации, гадания, вещерски ритуали...ахъм, нищо интересно значи. Апчууух, айде пак се започва. Гърлото ме боли и хремата ми трови животеца, сигурно е от неблагосклонното отношение на Венера спрямо Марс в асцедента на Близнаци. Помоооощ, не бива да се разболявам еййй. Обмислям да сключа сделка с вирусите: от утре до 8 Юни да не ме занимават, а после да правят с мене каквото си искат. Те обаче не приемат, така че се стягам, пресягам се за салфетка и продължавам да стискам палци- на Нели за утрешния театър, на Стилето за мюзикъла другата седмица, на "Йо-Йо" с неумираща надежда че може и да излезе преди изпита. Изобщо, все неща, които като нищо ще се окаже че зависят от фазата на Луната... С търсещ поглед оглеждам нощното небе, но няма и следа от мойте извънземни, полтъргайста от гаража все така не се обажда, а елфите дори и в сънищата не ми се появяват, реалността опитва по най-брутален начин да унищожи последните ми капчици въображение... I`m so sad! От луната е...

Сряда

Е, тва беше. Поредния ден, който не се отказа такъв какъвто го пресмятах. Добре де, вярно е че не мисля за това, което würde mir passieren können, ама защо винаги съм така изненадана накрая- не знам. Наистина бях си нарочила за цел да поема учителството по история за следващата седмица и наистина си взех единия час. Но не подозирах, че ще открия в даскалото си хора, луди пойче и от мене, ако това е възможно, но и това стана. Не подозирах и че ще доживея до ден, в който ще влезе чистачка в класната стая с поредната заповед и вместо обичайните похвали за футболисти и баскетболисти ще прочете моето именце в комплект с още двайсетина, абе изводът е един: "Най-хубаво се живее на импровизация!" По времето когато се готвех (ха!) по литература за класната прочетох следното супер-умопобъркващо-от-смях изречение "Око за око! Паста за зъби!"...
За в бъдеще имам няколко големи плана:

1. да си усъвършенствам елфическия почерк
2. да престана да пиша постове само за да се намирам на работа
3. да си задам най-сетне въпроса "аз метълка ли съм или не?" и да си отговоря с две букви
4. да престана да правя планове, защото дядо ми Джон Ленън е казал "Животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове за бъдещето"

П.С. за тези, които не стоплят каква е връзката между Dжъд Лоу и този пост: ами, никаква, просто ме кефеше картинката,а компа вече бъкан с картинки и ги складирам тука :))) Enjoy the life!

Парцалена фея

Парцалена фея- от това по-добро определение за my soul condition от вчера насам не знам. Не казвам, че една контролна по физика и класно по литература са в състояние да ме изтощят, но когато се прибирах снощи имах чувството че ще се разпадна на съставните си части. Обичам дългите пътувания с автобуса, след даскало, когато това си е единственото място, където мога да дремна за известно време. Както в оная реклама на Кока Кола "някой вярват в дрямката...", в кво ли вярвам аз е въпроса? Но за това после. Прибрах се и бях толкова гроги, че металната врата на входа ми се стори странно тежка. Докато се разлагах в асансьора ми хрумна че сигурно са ме отровили, но не беше възможно, защото само пакетирани работи бяах яла- Кола, фафла, шоколад, зрънчо...мани, какво прасе съм! Дори и след вечерята, обилна и вкусна, но за разлика от друг път- неповдигаща настроението, пак не бях себе си. Майка естествено забеляза намалените отбранителни сили на тялото ми и ме изхвърли от компютъра, аз пък избутах брат ми от телевизора и прекарах вечерта по един нетипичен трупясал начин. Сутринта като извърших дългия процес по събуждането, тоест, отваряне на очи, 3-минутно гърчене между чаршафите, откритието че банята не е толкова далече калкото ми се струва,а много повече, закуска и истинско събуждане с "Рамщайн" пред компа, открих че силата на проклятието, което най-вероятно ми е било отправено, е отслабнало. Отново си бях Маги, а известен принос към доброто ми настроение беше че майка пак е избягала нанякъде, така че ще трябва да се грижа сама за себе си... Сега ако имаше и някой хубав филм за гледкане...ама нейсе-няма. Наскоро гледах един адски смахнат филм, който ми преобърна представите за Хийт Леджър. Да, ясно е че за "Brokeback Mouintain" говоря. Факт е че преди това бях гледала "Казанова" и филмчето се оказа много свжо, а сега тая траги-комедия просто ме закопа. То бива да няма вече интересни идеи, ама както беше казал някой "Дай сега да направят филм за любовта между овца и човек, та на овцата да и дадем "Оскар""...та, отчаяна съм на тема филми, някой ако знае хубав филм да ми остави заглавието му :(

Don`t say "fuck"! Just do it!

Една неочаквана похвала, потоп от тъжни емоции и един закъснял разговор за любов- това е равносметката за снощи. Когато на шега се разделях с френдките на спирката с обичайния поздрав "Готови ли сте за довечера?", не подозирах колко съм неподготвена за каквото и да е. Подгизнала се бях прибрала у дома, но дори и вселенския порой, който се бе излял върху ми, не успя да удави настроението ми така както констатацията, че още един човек е открил прекалено късно, че аз съм неделима част от хубавото в живота. Fuck ! Към невероятния разговор, който проведох с дадения индивид, ярко се открои това изречение : "Don`t say fuck! Just do it!" Какво успокоение, нали? След поредните 20 страници от "Дюн" преди лягане (Нели, благодаря ти за тази книжка, страшно добре ми действа на нервите! :)) реших, че е крайно време да преосмисля живота си и да направя хладнокръвния извод, аджеба, защо всичко, което си пожелая се сбъдва едва когато е тотално късно? В просъница стигнах до заключението, че определено това ми е наказание за нещо, направено в някой от предишните ми животи. След този невероятен умствен труд в нощна доба заспах безпаметно и когато се събудих сутринта нямах спомен за предишния ден, бе останало само някакво кофти чувство в корема. Е, както казва Гандалф "Можеше да е по-добре ама и по-зле можеше да е"... Без каквото и да е настроение тази сутрин убивах времето с безсмислени дейности като писане на домашно по математика и реших да сложа най-сетне тая картинка на Леголас в блога, за да има поне едно красиво нещо сред пубертетските ми постове. Както си казвахме с една приятелка, ето това е мъж с пола, който си заслужава да бъде загледан ;)

Аз ли съм или не съм ...

Един човек върви зад мен.

Обръщам се, а няма никой.

И така - всеки ден.

Прониква в мене и пониква.

От гърлото ми глупаво наднича.

Обича ме. Флиртува с моите очи.

От зъбите ми си тъкми усмивка.

С моят глас мълчи - свенливко.

Усещам скелета му грапав,

заплетен между мойте стави.

Мъча се да го отпратя - не става.

Отдавна в тялото ми се засели.

Без да пита връхлетя.

Нахълта целият.Сега.

Наконтен със пижама на цветя,

Събужда се и ляга в мен.

И така - всеки ден.

Аз ли съм или не съм?

Неделя следобед е. Седя си и слушам Стефан Вълдобрев. Опитвам да скалъпя едно инхалтсангабе. Всъщност две. След лекомисленото ми решение да си оправя успеха с цел да стана един ден знаменосец на даскалото, сега наистина трябва да се стягам. След един месец имам изпит. За лайстунгскласе. Немските думи изглеждат смешно като ги напишеш с български букви...

Аз ли съм или не съм. Абе, не съм аз май. Времето навън изглежда слънчево, но чувствам бъдещата буря. Ура, нека падне потоп и да удави училището и да нямаме изпит, а направо всичките да ни сложат в лайстунг. За заслуги към родината по време на наводненията. Дрънкам глупости. Географски погладното, Бургас не може да бъде залян, защото всичко би се изтекло към морето. Дали да не помоля Чочо да обясни този процес следващия път? И без това денят Хикс наближава. Иде ми да седна и да си пооправя колекцията от изрезки, отдавна не съм го правила. Чакам с нетърпение деня, в който ще виждам себе си по вестниците и милата ми баба ще си прави колекция от мои снимки.

След малко отивам да готвя: познай от три пъти какво? Супа-топчета естествено. Само не съм си отбелязала кога се слага цианкалия...кофти пропуск...

Аз ли съм или не съм? Аз съм, точка по въпроса!

Австралия

Ура, всичко мина перфектно. Поне при мене. Цъфнах рано-рано в залата и разбрах че останалите са били на репетиция вчера в онова даскало на майната си, на което не му знам името. Та всички знаеха какво да правят, само аз не. Но след две малки репетиции се научих. Оказа се че не носим табели, а знамена и не минаваме един по един, а всичките наведнъж. Това става около 12, след репетицията - марш в една зала. Гримиране, хихикане, обичайните женски работи...15 минути чакане и наблюдаване на последните тренировки на момичетата. Нареждане със знамената. Австралия е в ръцете ми. Австралийката застава зад мен. Неколко-секундо размишление над особеностите на английския език( не ме обвинявайте- смених 9 учителки по англ за 1 учебна година) и въпросче "Are you from Australia?" и отговора с немско произношение "Оо, ja...", Tръгваме към залата, боси сме, стремя се да не ударя гимнастичката пред мене със знамето, слушам плямпането на някой от организаторите, и после... музиката започва, първото момиче от колоната нещо се бави, нервна съм, тя тръгва, 1, 2, 3, 4, 5 тръгва и втората, 1, 2, 3, 4, 5 тръгвам и аз, знамето се държи с лявата ръка, право напред, дясната го придържа на кръста, десет крачки по тепиха, до средата, Вяра е срещу мене, всичко е точно, тя ми се усмихва, и аз се усмихвам, завой на дясно и напред, заставам на отреденото ми място, знамето е отдясно, подпряно на земята, при знака на комендантката го спускам настрани, без да халосвам момичето от Австрия, което е отпред. Цялата зала е пред мен. Народна песен, дърдорщина от организаторите и химн. По дяволите, защо никой не пее химна? Е, дори и факта че цялата публика е права пак стига. Минава цяла вечност, музиката от началото и завой надясно, прибираме се. Знамето се вее точно както трябва, не се заплита при завоя към съблекалните. Оставям знамето в ръцете на една лелка и свалям проклетата стягаща забрадка. Това е! Свърши се! Преобличане и клюкарстване, кой кого цапардосал и така нататък. Пица и айде на свобода... И сега нямаме търпение, утре ще ни дават по БНТ от 4 часа следобед. Гаврата е, че пише че ще е пряко предаване, ама няма начин и нас да не покажат...така че живи, здрави и така до догодина!

Животът е непредсказуем!

В това се убедих едва днес. Допреди няколко часа обмислях как ще изкарам тази събота и неделя, размишлявах над глупавия, но вечен въпрос "Да уча ли или да не уча?", и изведнъж- хоп, ще откривам Европейския турнир по художествена гимнастика "Жулиета Шишманова". Е, за щастие няма да съм само аз, ще дойдат много момичета от даскало, а и от другаде, така че резилът няма да е пълен. Или пък ще е? Никой не знае. И ето ме сега - с торба с пет-килограмова носия, българска естествено, с която утре ще се развявам и ще нося табелка на нечий отбор. Обещаха ни национални телевизии, дано си спазят обещанието повече от последния път, когато получихме само "Канал 0"... Входът е свободен, зала "Младост", 14:00. Просто за информация, не че очаквам някой да дойде...

"Нощем в градината на Джъд Лоу"

След като поради лошо стечение на обстоятелствата не можах да гледам филма снощи ("Нощем в градината на доброто и злото" имам предвид), реших да нахвърля сценария на един филм, който после ще спечели Оскар за адаптиран сценарий. Филмът ще се казва.. е, мързи ме да го пиша, така че погледни нагоре...и няма да е еротичен както мнозина се надяват, а ще бъде фантастика с елементи на екшън. Най-кофтито е, че Джъд Лоу няма да участва, защото естествено ще е прекалено старичък, но все ще му намерим наследник. Историята е следната- младият Джъд Лоу заживява в малка, сладка къщичка с приветлив двор. Той все още НЕ е получил наградата "Най-сексапилен човек на планетата на сп. "Пийпъл"", нито е обявен за мъжа с най-хубаво дупе, според англичанките, демек той е още млад и непорочен...и леко грозноват..леко! Една вечер в градината му кацат извънземни и го черпят с елексирче за красота и той се превръща в...в сегашния Джъд Лоу. С великолепната си анатомия той жъне награда след награда, но завистници, в лицето на...това е въпросът- Брад Пит (който наскоро влезе в класацията за най-противен мъж на планетата) или Арнолд Шварценегер...опитват да му откраднат елексирчето. В лицето на една хубава кака, той намира спасение от тези досадници и след куп каскади тип "Matrix:Reload" забегва на самотен остров, където само спътниците на НАСА могат да го намерят. Един ден обаче извънземните му идват на гости и синът му разбира историята на потайния си баща и отвратен от двойствеността му, забегва на съседния остров със значително количество от отварата, а после отива в Холивуд и историята се повтаря. Изводът е: не вярвай в извънземни! :)

"Изкуплението Шоушенк" и други такива събития

Странно е, когато ти се случи нещо неочаквано. Странно е, когато рязко се наложи да промениш мнението си. Странно е, когато това стане в 1 през нощта. Място на действието:дивана в хола. Време: между 10:30 и 01:00 през нощта. "Изкуплението Шоушенк"- режисьор-дебютант, негър, затвор - всички фактори за пълната щатска боза са налице. Но не, това не се оказа поредната боза. За разлика от всички ония дивотии, които досега съм гледала, в които лошите са тотално лоши, а добрите-много добри и добрите бият лошите, а лошите бият добрите още повече, а накрая добрите побеждават, макар и със счупен нос, та за разлика от това, в този филм се пръква една идея, която е развита по страхотен начин. Невинен човек попада в затвора, преминва през цялата гадория, която можете да си представите, че и повече, и се измъква жив, здрав и лукиващ. Може да звучи твърде познато и скучно, но филмът е върха. Препоръчвам го на всеки.
Друго, което препоръчвам е една програмка: Google Earth, изтеглих си я днес сутринта и много и се накефих. Тя представлява пълен комплект от сателитни снимки на Земята и позволява да надникнете където си искате. Улички, къщички, забележителности- всичко. А и да не забравя: www.endorion.org - сайт за луди фенове на "Властелинът на Пръстените", има всичко, карти(нки),програмки за шрифтове, музиката от филма, книгите, и отделно- вицове, карикатури, новинарски емисии, и прочее шегички, от които Толкин би се обърнал в гроба.. Enjoy! :)))