Feuer und Wasser kommen nicht zusammen...

Feuer und wasser kommen nicht zusammen...
Току-що изчистих.
Направих добро дело.
Вчера помогнах на Христова с бележниците на 11 клас.
Друго добро дело.
Kann man nicht binden, sind nicht verwandt.
Аз съм музата за тая песен. Или поне един човек смята така.
Ама то човек да беше, ми то извънземно, кат мене.
In Funken versunken, stehe ich in Flammen.
Немската книжка се оказа доста интересна.
"Am Ende der Nacht"
Гейове, спинозни, дебеланки-как ви се струва? Като третокласен щатски филм, нали? Да, ама не! Книжлето е хубаво.
Und bin im Wasser verbrannt...
Водата в басейна е страхотна. Слушайте кака си, не ходете на море, а на басейн.
Жегата опича всичко. Дори и мозъци. Дори и моя.
А май хванах стипендия, знайте ли?
Im Wasser verbrannt...

За мислите и хората

В главата ми има страшно много мисли, някой са си мои, други-не толкоз, трети са незначителни. Има обаче едни мисли, които не са мои, понякога си мисля, че принадлежат на Господаря на миналото, настоящето, бъдещето и пространството. Не, нямам предвид Саурон. Факт е обаче че редовно знам какво ще ми се случи, знам го или просто после откривам, че съм го знаела, а просто не съм повярвала на мисълта. Знаех отлично, че в близко бъдеще ще срещна този мой така обичен приятел. Знаех какво, не знаех как, следователно бях неподготвена за срещата. И така, в най-необичайната ситуация на плажа под слънцето пътищата ни се пресякоха. Всеки, който някога е общувал с него, знае, че се е срещнал с нещо необикновено, с нещо по-висшо. Година и половина не бяхме се виждали, може би от последната ни тренировка по кунг-фу. Ех, какво прекрасно време беше тогава. Неприятните срещи с доктори, дългите болезнени часове на Нощта още бяха в далечното бъдеще. И той беше всичко за мен. Не той, а по-скоро странната му философия за света, държането, маниерите, погледът, всичко това беше за мен вълшебно. Вярно, че бях малка и смешновата, но това, което научих от него няма да го забравя. Заради познанството си с него започнах да търся приятели, които са уникални. Обграждах се с хора, които не са като другите. Един вид "Лигата на необикновените". За съжаление, най-важната съставка липсваше и винаги ще липсва. Пътищата ни се събраха днес за няколко минути, колкото той да отбележи, че съм отслабнала, да обменим информация за текущото състояние на телата ни и изобщо за да не си кажем нищо смислено. И после пътищата ни се разделиха. Навярно завинаги. И наблюдавайки енергичното му тяло, отдалечаващо се по скалите, осъзнах, че на света магия все още съществува. Rest in peace, my best friend!

И животът си тече...

И животът си тече безболезнено, бавно, необратимо. Втората ми учебна година в немската почти привърши, остават ми още 3. Какво успокоение. И докато рисувам човечета и извънземни, слушам музика и измислям плоски извинения за закъсненията ми, времето минава и никога няма да се върне. Днес по някое време майка ще се прибере от София, ще се радвам да я видя. Това поне ще значи край на грижите за брадъра и готвенето на вечеря. Е, може и да е краят на неспирния кино-маратон, но нали хубавите неща имат край и той идва бързо?
Трябва да зитичам до видеотеката, да върна поредния филм, който брат ми гледа. И да продължа да ги врънкам за плакат на някой филм. Трябва да свърша и куп други неща, които погледнати отвисоко са без каквото и да е глобално значение, но ако не ги направя ще стане лошо. И ще ми разправят, че било велико да си нравствено извисена личност? Велико е, ама погледнато в исторически аспект, само в моментното развитие на реалността е опасно да не слезеш за да купиш манджа за фемилито. И животът все така ще си тече...

"We don`t need no edication
We don`t need no thought control
No dark sarcasm in the classroom
Teachers, leave them kids alone!"

Поздрав за химичката ;)

Коктейлът на днешния ден

Ето и рецептата, как да си направиш ден като този:
1) късно ставане - 1 бр.
2) сутрешен джогинг - 2 бр.
3) спане в час - неопределен бр.
4) слушане на музика в час - неопределено количество
5) трениране на способностите във федербала - докато се изпотиш, нито секунда повече
6) прибиране от училище - възможно най-бързо
7) студен душ - възможно най-безопасно за здравето
8) телефонни разговори - достатъчно много
9) разходка навън- колкото се може повече
10) филми на дискове - минимум 1
11) задължително - щипка канела
Получава се един приятен летен ден, който при подходящо стечение на обстоятелствата ще ви държи в добро настроение дълго :))))

На Създателя - с любов!

Има шест човека на този свят, които могат да ме успокоят по-добре от майка. Шест са тези, които ме разведряват и убиват напрежението, когато съм нанервена. Ясно е за кого говоря. За "Рамщайн". Искам да благодаря на Господ, първо, защото ме е създал, второ, защото е създал тях, трето, защото е позволил направата на мп3-плейъра и четвътро, защото днеска беше адския ден. Ако един от горните 4 елемента липсваше, днес щях да съм превъртяла.
Клюкарите са на 3-4 кръг на ада, но къде са тези, които се провикват "Резултатите излязохааа!"-на 9 ги пращам аз. За 9 кръг на ада са и :тези, които копират списъците некадърно и тези, които не се отнасят с уважение към притеснени до степен на избухване извънземни (демек към мене). Да ги вземат дяволите тези, които като са принтирили списък са пратили по дяволите 39 и 40 място. Наложи се чак с Бубалова да се разправям, но накрая резултата беше ясен - 40 място с 4,800 и нещо си. Би хепи! И крилцата поникнаха и антенките се изпънаха! Нека целия Космос знае, неска е хубав ден за мене! Благодарение на щастливите обстоятелства, на "Рамщайн", на човека, който е дал отговорите на контролната по литература, на вечно несвършващата батерия на плейъра. И Никой, никой, дори и ревливия ми брат няма право днес да ме ядосва!!!! Амин!

Всеки ден е уникален.

Всеки ден е уникален-във всеки има нещо хубаво и нещо лошо, нещо дразнещо и нещо радващо. За последните два дни се карах с майка два пъти,един път заради концерта на "Депеш Мод" и втория път заради стрелбището в Горно Езерово. Заяви ми, че е по-важно да направя нещо за гърба си, отколкото да се науча да стрелям. Абе тя вестници не чете ли?
Вчера ходих на фитнес за първи път от 2 месеца и черна котка ми мина пътя. Реших, че поне в този ден това означава край на неприятностите и така и се оказа. Най-сетне завърших доклада по физика. Жалко, но не можах да включа нищо за извънземните, които са били видени там. Какъв пропуск!
А киномаратона от снощи беше едно от радващите неща за които говорех. От 5 и нещо до 8 и половина с малки прекъсвания-"Мемоарите на една гейша", а от 10 до 1-"Шифъра на Леонардо".И двата филма бяха много силни. Не съм съгласна, че "Шифъра" не е добре направен, даже спрямо книгата си е доста точно преписан, някои от репликите са взети едни към едно, ама съдейки по обърканата физиономия на майка, явно за непросветени е голяма обърквация.
Интересното е, че не знам какво ще ми се случи днес. Всъщност за какво ми е да знам?

Хелоуин

Седя и си слушам "Хелоуин" и "ХИМ". Релаксирам демек. Всъщност уча по биология. Като никога нервната система ме привлича. Благодарение на едно книжле : "Кипящи мозъци". Та затова сега ще поуча, та дано утре на контролната да не се налагам да търся учебника под чина. Така стана неска по история. Христова обаче е голямо лице, остави ни да си преписваме на воля и единственото й желание беше да не сме твърде нагли. Нямате проблем, госпожо! По физическо се пекох на слънце и си четох Чандлър, а Таня до мене учеше по география. Благодарение на чутото от нея и запаметено подсъзнателно имам 5 по география. Седя си аз в часа на Чочо и си чета Чандлър под чина и само табелката "Кийп сайлънс" липсва и изведнъж Таня ме бута "Маги, бе, ще те изпитва!". Уф, мерси, трябваше ли на най-интересното? Ама айде бръщолевих за подземните води, но джедая нещо беше недоволен, та май ми писа 5. Карай, нали повече няма да ме занимава. Искам си Чандлър и Дъглас Адамс. Но първи са мозъците. Между другото както забелязвате, пак менках темплейта. Мисля, че това скоро ще ми стане навик, ама наистина адски ми харесва. Все пак това си е мойто неприкосновено местенце в мрежата и никой няма право да го бара.
Айде на мозъците....!

Канела

Мммммм...най-сетне:животворящата смес:мляко с ориз и канела. От вчера насам врънкам майка да ми направи и тя го направи доста скоростно. Само дето забрави най-важното:канелата. И ето преди 10 минути зарязах задачата по математика и изхвърчах в кухнята. Една лъжица, две лъжици, не нещо му липсва. И като започна едно търсене, не остана кутийка, чашка, пакетче непроверено. И никъде, ама никъде няма канела. Е, добре, де, не проверих във вазата с цветята или при коледната украса, а накрая естествено ще се окаже че е била там. Мисля, че днес най-сетне проумях, защо аджеба майка така се нерви на безредието, наистина ужасно нещо е!Чувствайки, че въпросът е на живот и смърт, реших да сляза до магазина. А за мързелива натура като мене, такава самоинициатива си е постижение. Излизайки мернах ръка на стъклото на слизащия асансьор, тръпки ме побиха, трупове, канализация, клоуни всичко ми се избистри в ума, но когато забелязах главата на едно от съседчетата вътре, се поуспокоих и се зарекох да не чета повече Стивън Кинг. За 10 секунди си купих пакетчето с канела и окрилена сякаш от "Ред Бул" полетях нагоре. И сега седя и блажено ям, не, аз не ям, аз се наслаждавам на яденето. Тоест на канелата...
И няма да ми пука, че утре ще ме изпитват по немски, и по-малко вероятно по математика, ще имам контролна по физика и литература и изобщо деня ще биде слънчев и безоблачен. Като всички други. Амин!

Nebel

Тази картинка отляво е страхотна. Най-най-най-любимата ми част от целия "Властелин", както вече съм казвала. Напомня ми на снощноия разговор с баща ми. Разговора не мога да си го спомня ясно. Помня само кашата в главата ми към 12:30 вечерта, когато окончателно затворих книгата ("То" на Стивън Кинг). Загасих лампата и затворих очи и се почна следната бърканица:извънземните....под земята....злото на Удун...псалм 23...псалм 91...псалм 56 само късно през нощта...кръв в банята...гласове от канала (inspired by the book)...пак извънземни...Гандалф...Леголас и така до 7:14 сутринта. 4 минутки пренина в сравнение с вчера. 4 минути, които тромавия автонус уби. Люба, с която се смеехме, Тодорова, която отбеляза, че идвам на училище само за да бягам по семинари и да пиша вестник, Бети Маркова, която се накефи на тезата и аргументацията, че извънземните съществуват, Минева, която ми взе Стивън Кинг, Димитров, който ме отряза за 4 за срока и ми тегли куп майни, че в края на годината съм седнала да уча. И още куп други училищни глупостти. И една огромна липса, не "То", а "Той". Е майната им на всички, щом не признавате че извънземните съществуват, то да знаете, че все пак сме тук! На-на-на и на! Брат ми така ме дразни понякога. И все пак колкото повече чета С.К толкова повече започва да го обичам (брат ми де, не тоя изродски писател, на който въпреки всичко шапка му свалям-адски завладяващо пише!). И така живота си тече, учебната година привършва, катастрофалния ми успех е на лице, а майка ми си пише с леля, че само 8 годишната ми братовчедка е останала надежда за отличничка на рода...Накъде отива света?

Nach der Prüfung

Изпитчето мина. Мечки, защита на животни, Бриджит Бардо или Бордо, говорих си там с две отегчени госпожи. Чувството, че съм се справила добре, бързо се изпари в следствие на злобната действителност. Иде ми да псувам всичко и всички. Е, някой може и да не ги псувам, но има неща, които си го заслужават. Като математиката, химията, биологията. Или Каравасилева. При положение, че станах в 07.18 и в 7.43 бях в училище, при положение, че отървах отсъствие по литература, каква се пада тя да ми разваля настроението и да ме кара да ходя на някакъв миризлив концерт със, забележете, народна музика. Нямам нищо против нея, нека си я има, ама за какъв дявол принуждават хора кат мен да посещават такива мероприятия. Вместо вкупом да ни заведе в Каварна, ще ходим на Янка Рупкина и Валя Балканска и някаква стара учителка от нашето многострадално даскало. То на жената й е до гуша от училище сигурно, а сега и да ходим да я гледаме. Не, мерси, с цялото ми уважение, не искам да дам 2 лева за това "събитие". Хеви метъл му е майката за всичко дразнещо. С Менсън в ушите, нищо не ми прави кой знае кво впечатление, дори и Гетова с изпъкналите й очи и крясъците, едва достигнали до мен през китарната партия в "Sweet dreams", май нещо ен е доволна че папката ми е напечтана на компютър. Това, че тя е допотопна и по-стара от Титаник, и не знае как се печата на машина, не значи че аз също съм на това дередже. Но, за щастие, отмъщението вече се върти в главата ми. И сега нямам никакви други претенции освен да легна и да си дочета "Мъжът с кафевия костюм" на А.К., но май ще биде добре за мене да си напиша по математика.... Fuck the system!
И не забравяй: "Живей бързо, умри млад, бъди красив труп!"

Vor der Prüfung

Мамка му, утре съм на изпит. Устен. Не ми се ходи, искам да свършва по-бързо.
Следобед е, навън слънце весело пече, а аз си лакирам ноктите. Един вид психаро-терапия... Имам твърдото намерение после (незнайно кога) да отворя учебника по биология, но не за да уча по биология (хахахаха), а за да направя жалък опит да науча някоя у друга думичка. Още не знам как е думата "вегетарианство".
Мразя Димитров. Мразя го, мразя го, мразя го. Най-хубаво решената ми задача не я е счел за вярна. Мамка му имам трета тройка по математика. Е, явно ще имам 4 за годината. Не е болка за умиране. Има нещо съдбовно в тея числа. 3 х 3, 06/06/06/, както е казала знаменитата Чимова "Апокалипсиса идва". Апокалиптика дойдоха, да чакаме и Апокалипсиса е мойто мнение по въпроса. В процеса на мрачните размишления, кое е най-правилното наказанаие за всички даскали, които не ме уважават, стигнах до извода, че е крайно време да се запозная с някой назгул. Искам посредством силата на моя пръстен да го накарам да изкорени училището или поне всички не толкова свестни даскали. Искам да се бях родила в друго време. Някъде през Средновековието, готическата епоха. Да се мъкна с тежки кадифени парцали и да гледам страшно. Е, аз това си го мога. Или пък просто съм сбъркала измерението? Или планетата? Или страната? (И ето така младият лирически герой размишлява над мястото си във Вселената...)
"Вегетарианство" е "der Vegetarismus", как не се сетих... Излизам на чист въздух, да ми се проясни главата малко....Стискайте палци за утре!

Krebs

В най-блаженото си след-изпитно състояние съм! Чакам да ми поникнат крилца и да полетя. Когато през септември ни плашеха с изпита, надали съм предполагала, че в деня на писмения ще се събудя в 7:06 и основния ми проблем ще бъде ресането на косата и защо батерията на пипитройката пак бада, при положение, че снощи я сложих. Та пътувах си с автобуса, кефех се на живота и си мечтаех да свърши по-бързо. На спирката ме чакаха тълпа "не-притеснени-относно-изпита" момичета, с които се смяхме ядохме шоколад и си припомняхме думата за "колебание". Таня ме сурпризира с едно чудесно мързеливо и замечтано коте (битер мене) и затова обещавам да я обичам докрая на живота ми и да й купя дъвка... След някакъв неизвестен период от време се настанихме в стаите.Шабанска дойде, раздаде листите написа заглавието на дъската и ни попита недоумяващо "Versteht ihr Deutsch?", не посмяхме да и отговорим. Получихме текста за инх и докато се усетя вече дращех усърдно, а другите още четяха, май има нещо сбъркано в мене. Леко послъгах в броя на думите, бяха 225, аз писах че са 222, щото ме кефи повече, и най-неподозирано си мислех че са много. През почивката научих от останалите, че 222 думи си е направо перфектно в сравнение с 240 или 238...Текста за Leseverstehena си приличаше с този за инх само защото и в двата се споменаваше думата "Krebs", която значи хем "рече-осмокраче", хем "рак" като болест. Полезна информация за бъдещия живот. И при положение, че предната вечер я бях прекарала в гастро-ентерологично отделение, как нямаше да се чувствам в свои води? А иначе самия текст се отнасяше за аспирина. Упражненията бяха леко приспивни, докато не стигнах до знаменитото ІІ 2 където трябваше да се направи Nebensatz, а единствения начин беше с zu-konstruktion. Впрегнах Веселка Христова, и тази моя любима учителка ми измъдри най-различни изречения и между другото ми провери останалите работи и спомена, че са верни. Осланям се на преценката й! Предадох и изхвърчах навън със скоростта на подгонен от орки елф...Прибрах се през болезнената жега с Нели и си говерхме за филми, загубванета в родния град, мъже с розови блузи и старателно избягвахме темата за немския език. А сега смятам да полегна във ваната със студена вода и да си помечтая за дните, в който ще пеем "Нека бъде светлинааааа"... А засега ще се огранича само с Бон Джоуви: Итс май лайф! Итс нау ор невър! Леле, къде изчезнаха всички?....

Happy birhtday to me!

Днеска станах на 16 !!! Това събитие да знаете се случва само един път за цял живот. Не че се случи нещо неповторимо днес, засега все още няма алкохолни изцепки, и все пак се чувствам страхотно. Събудих се супер рано - в 8:40, тоест 20 минути след като съм се родила преди 16 годинки, лежах и чаках някакъв знак, че подаръците ми са наблизо. Притичващата фигура на брадъра ми подсказа, че нещо ме чака на възглавницата. Изненада:герданче с оцветена мида. Наистина мило от негова страна! Една загубена сутрин, три дадзибаота с немска граматика и посещение в едно от онези големи, студени халета, наричани "Метро","Технополис" или "Техномаркет". Едно от трите беше, нз кое. Среща с един много сладък продавач и тържественото получаване на моя мп3 - плейер. Или както го нерече брадъра "Пипитройка". След танталските усилия на родителското тяло да схване идеята на 30-грамовата джаджа, разгадаването на мистерията с диска с драйверите и яденето на тортата, най-сетне намерих време да си кача всичко рамщайнско на джунджурията. Мога само едно нещо да кажа:край на скучните часове, начало на главо- и вратоболието. Животът никога няма да бъде същия! И застанала пред свещите на тортата се замислих какво да си пожелая:един човек, едно място или нещо друго? И в същия миг осъзнах, че вероятността да ми се сбъдне това дето си го желая,е съвсем малко по-голяма от това, утре да се събудя с 2 глави. Изводът беше просто "Enjoy the moment!" и докато тръскам глава в ритъма на "Wilder Wein" и игнорирам хленченето на Ванко за "Barbie girl", ще си повтарям само това....

В очакване на ден-дена

В скромното си съзнание аз свързвам месец Юни с три бележити дати. 1 Юни - ден на детето ( включително и на мене :)), 2 Юни - ден на Ботев, 3 Юни - ден на Маги ( тоест на мене). Хубава подредба. Не е много сполучливо обаче когато ден-дена е в събота и трябва да черпя народа предварително. Защото докато при закъснели поздрави се казва "на патерици", никой не знае как се казва като подраниш. Е, не е вярно. Любка твърди че се казва "на гипс", вярвам й. Не знам какво обичам повече - да получавам подаръци или да ми пожелават оригинални неща. Май че първото, ама все пак има разни много хубави пожелания дето са ми ги казвали. Та и днес ги ожънах такива, след като почерпих с бамбонки за 6 стинки от магазина от долу. 50 бройки - 3 лева. Инфлация, но затова Чочо ще ви разкаже друг път. Пожеланието на Стил "Ще бъда кратка-щастлив брачен живот с Джони Деп!" Е, това ме разби, дари ме с настроение дори за катастрофалната контролна по химия. Психология, опс, логика, немски и математика минаха кат насън. Последни приготовления за изпита и айде"Ще се видим в понеделник в 8 и половина" Леле, колко бързо мина тая година, не мога да повярвам. Айнщайн е бил прав, това времето е много разтегливо понятие. Едно чудесно прибиране от даскало с тея лудите от 10 клас и айде вкъщи. Неколко минутно разшифроване на най-новата игра на брат ми "Спайдър-мен" и изводът, че е тъпа игра. Кюфтета са завършекът на деня. Засега....