Един ден на родна земя

Събуждам се по никое време, защото часовника е спрял завинаги между 10 и 11. Закусвам и гледам TV Enter. Правя успешни опити с косата си и се къпя с българска топла вода. Провеждам телефонни разговори и срещам готини хора на път за у-ще. Бързам за СИП за да не пея. Обядвам в стола и съм дотолкова превъртяла, че ми се струва че е вкусно. Спя, преписвам домашни, извинявам се, търся директори, хора, любов и бягам от студа. Мръзна като циганче. Да де, дете от ромски произход. Очаквам с надежда куп неща, а накрая идва "дванайситу" и "Билетчита и карти за прувьерка". Стоплям се, но без определена мисъл. Ям и провеждам сериозен разговор с брат ми. По-късно майка провежда сериозен разговор с мене. Къде сбърках? Чакам отговор на мейл и търся мнение във форум, от който съм неделима част. И мисля че съм готова за утре!


Edit:"Nobody knows who I really am
Maybe they just don’t give a damn
But if I ever need someone to come along
I know you would follow me, and keep me strong"
(Rui Fu)

Budi veliki

България...
Нима трябваше да се шитна на 2000 км , за да разбера колко си е добре тук? Усмихвам се при спомена за супа от праз и броколи и съм спокойна защото за вечеря имаше пържоли. И все пак след 2 седмици странстване, наистина пак съм тук. Извън матрицата. Пространството и времето си дойдоха на мястото. Да де, времето още не е ясно.
Но в Сърбия е много готино. Графитите и изворната вода са върха!
Хепенхайм мога да го опиша с една дума-"herrlich". Много красиво, прекрасно, чисто, подредено. И някак изкуствено.
Франкфурт е пълен с азиатци и негри. Агент Смит и Мистър Андерсън ми липсваха в метрото. Книжарница колкото "Трията" и два стелажа с манга. Огромен и скучен вестник и огромна и скучна печатница. И ботушите ми стягаха.
Хайделберг е симпатичен град, с много хора и много магазини. Панорамен асансьор и малки дечица сред които и аз.
Немците от семинара-дето има един лаф "от кол и въже". Странна компания.
Хауса-хаус,хаос и клаустрофобия. Добре поне че основах царство "Магиландия".
Страсбург! Най-най-най-хубавия град, който посетихме. Там се чувствах у дома. Нямаше кошчета за боклук, имаше дупки, счупени плочки и локви в парка. И никой не говореше на немски, само "Лобоблобльо, Джоуи!" :))) А парламента беше просто нетърпим. Толкова пари, наливани за глупости, че няма накъде. И ако разчитаме на тия костюмари да направят нещо за света...
Последните зексунддрайсих щунден унтъвегс минаха доста бързо. А вкъщи си е най-хубаво, когато брат ми ме буди късно сутринта. Прехвърлям албума "Reise, reise" и се кефя че утре в един и половина на спирката ще трябва да повторя всичко това...

First day of my life

"Big Bad Voodoo Daddy" бавно нахлуват в пространството. Музика, която не знам джаз ли е или блус, ме разтоварва преди пътуването. Багажът ми е струпан в коридора. Един сак, една торба с манджа и една кожена чантичка. Толкоз! Все пак не съм Парис Хилтън че да пътувам с отделен автобус за дрехите. хD Остават ми още 6 часа, в които искам да поспя и да хапна тулумбички.
Хей, тази песен е разкошна!
Let me know ! ………where I can go to save my soul?

*танцува замечтано*

Може би времето ще се оправи и ще пекне слънце, може би всичко ще мине наред...

Довиждане до след 2 седмици!

Useless

Бягам. Спъвам се в сака. Подреждам шкафа и откривам спомени, които не ми трябват. Гладя и приготвям дрехи, макар и да има още 2 дни. Разглеждам снимки от местата, които ми предстои да видя. И Франкфурт е огромен и има небостъргачи. Европейска централна банка е висока поне 30 етажа, дано асансьорите са наред. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" е вестник, който не мога да си представя. И се чувствам малка.
Студено ми е и по ръцете ми избиват малките, тънки венички. Стъмва се и търся ключа на лампата. Остава ми още съвсем малко от невероятната манга "Акума но ерос". Размислите относно Сатаната не разведряват обстановката. Ти си виновен за това...
Dream on, dream on, dream on until your dreams come true...цирика вокалиста на Аеросмит от тонколоните а аз не си спомням името му. Но си спомням че има дъщеря-елф. :)

Побърквация

Целия свят е побъркан. Не е честно, възможно и хубаво да става така. След кратката ми равносметка за днешния ден, започнал със спъване в твърдите предмети по земята в стаята ми, откривам че съм си създала най-малко трима врагове. Така де, хора, които явно няма да плачат на погребението ми, а ще се усмихват злорадо... Кофти чувство! Вярно, направих и едно-две добри дела като посещението на щаб квартирата на Хитлер и онова с учебника по английски ама пак не е достатъчно.
А всичко ме боли, заради (пак повтарям) гиричките, дето все ги забравям на стратегически места, и проклетия фитнес. И си сецнах коляното по физическо. И открих че така безкрайно нужната ми розава коса струва 25.50!!!
Изобщо неска не ми е ден, но поне youtube е на линия. За допълнително съсипване на настроението:
http://www.youtube.com/watch?v=exLfzVCIgEk ( Full metal alchemist и Aerosmith)

http://www.youtube.com/watch?v=uxf47j_cPk8 ( Angel Sanctuary и Еванесънс)

Dream on

Дъждовен край на дъждовен уикенд, прекаран в скайп. Дъждовно начало на дъждовна седмица, която един Господ знае как и къде ще я прекарам. Бръмчащото начало на една любима песен на Депеш Мод заглушава последните трели на една друга любима песен. Разтегнати мускули ми напомнят за взривяването на "Rein raus" снощи. Отражението ми в стъклото на прозореца напомня на сива есенна картина. И знам че съм сама, както никога досега. " Pain is ready, pain is waiting" прошепва Дейв Геън и аз мисля, че започвам да разбирам. Наблюдавам капките по листата на акацията и всичко е така болезнено красиво, че ми се иска никога да не свършва. Затварям очи и прошепвам наум мислите си. Тези, които не трябва да бъдат чути от никого. Защото няма да бъдет разбрани. Не днес. Може би някой друг път...на друго място и в друга обстановка...

Maggie mae

Така...поредната седмица от моя живот отмина безвъзвратно. Уморена съм до смърт. Но съм още жива. Затварям очи и мислено благодаря на всички хора, които през последните пет дни ме накараха да се усмихвам. Не забравям и тези, които ме накараха да се смея от сърце. Припомням си учителите, които вбесих, и входните, на които се провалих. И на тези, на които показах наченки на елементарно мислене. Усмихвам се при мисълта за един човек и се надявам той също да се усмихва. Това за усмивките в предния пост не го мисля сериозно. Сори, но не бях в настроение, като го писах. Иска ми се да благодаря на Джу (ако мога да те наричам така ^^) за всичките епизоди, дето ми прати. Не знаеш колко ми помогна! Искам да благодаря и на всички, които ми четат блога. Днеска в блога на едно напълно непознато момиче открих линк към моя. Почувствах се някак горда. Хубаво е човек да има блогче.
През тази седмица научих куп важни неща като например че вече трябва да пишем протокол на събиранията за вестника ("Днес, лето Господне..., се събрахме в стаята на психоложката и въпреки че всеки от нас сам по себе си е умен и работлив никаква не я свършихме...Долуподписаните:..."), открих и една смахната групичка "Лайбах", които дори са написали песен за мен ("Мaggie mae") и за стотен път си оправих настроението с Дони и Нети. В музикално и аниме отношение се развих доста поради липсата на майка ми. А тя се прибра жива и здрава и сега е един от малкото моменти в които я обичам с цялото си сърце.
След 10 дни заминавам за Германия и опс, утре съм на семинар...

На мълчанието

Искам да те убия. Да те нарежа с катана. Да те гледам как изчезваш, искам да те няма и никога да ни си съществувал. Искам истината и отговорите на всички въпроси. Не искам никога повече да мечтая. И да спра да обичам. Искам да няма невъзможни неща. Да няма усмивки и сълзи. Да няма смях. Да няма театри.
Нито хора, джуджета, елфи и орки.
Само аз и назгулите...и DVDто...

Moondance

И живота е както винаги перфектен. Косплея ще е на 1 ноември! Казах ли ви аз, а? Казах ви да го направите тогава, ама късно се сещате да ме послушате. И така, само розавата коса ще ми е нужна и съм Тамао! John the Revelator! Което ми напомня че имам англе неска, а още не съм си приготвила нещата. И най-сетне си изпринтирих оня/оная от Аngel Sanctuary, та да имам занимавка по немски. Че така и така нищо не правим. Имам си нов блок и деня ми се очертава да е хубав. И след 12 дена зминавам за Германия!!!

Едит:как пропуснах да се похваля с 4те куная и шурикените?
И "Блийч" е много радващо аниме и вече искам да съм Шинигами. Милиони микроби ще умрЪт! :)

Highway to hell

Неска най-сетне реших да поизчистя блога от ненужни коментари. Някой беше решил да ми ползва страницата като място за реклама на своите сайтове. Delete! За съжаление, открих също и че един човек с психически проблеми е оставил екскрементите на жалкото си мозъчно функциониране тук. Пламенче, ще те помоля учтиво да не се заяждаш за чуждите дефекти, щом не можеш да видиш СВОИТЕ. Слушай си мазните педерастчета токио хотел и не ми докосвай блога.
А сега нещо по-весело. Разлиствайки неделния вестник попаднах на статията за модата следващата пролет. "Долче и Габана" залягат на хевиметъл стила. "Със скандални обучки и сандали от черен лак, на които блестят метални шипове, се появиха моделите на долче и габана. С тях на подиума заби...ала-бала...Кожени гривни, украсени със същите като по обувките островърхи орнаменти и вериги и огромни халки на врата носят дамите през лятото.". Тц,тц,тц, ще видите вие като метъл-шопа стане фирмен "Долче и габана"!
Тази седмица се очертава доста тежка. Пак ще бъда зам-майката вкъщи, но след 16 дена зминавам за Германия! Йу-хуууууу!