31 Декември

Остават по-малко от 13 часа до свършека на 2006та. Подходящо време (докато чакам манджата да заври и печеното да се опече),(докато брат ми гледа "Покемон"),(докато мойте са навън и правят някакви съмнителни покупки) да хвърля поглед назад. Помня как преди една година в полунощ за момент си помислих че я съм доживяла до следващата Нова Година, я не. Нещо сметките ми излязоха криви и ето ме още тук. Мисля си за тази година и някак се радвам че свършва. Макар че наистина имаше събития-семинара с германците, ваканцията на басейна и откритието, че дори и нищо да не те свързва с някого, той(в случая тя) може да ти стане най-най-най-добрия приятел, началото на аниме-манията, едно безднадеждно влюбване,ходенето в Германия, после косплея, концерта и да не забравяме къпането в морето на шести. Култови дни и нощи с култови хора. А днес вечета съм някъде (което не знам къде е) с хора(които не познавам), но въпреки всичко смятам че няма да бъде лошо. Пожелавам на всички весело посрещане на новата 2007ма и дано не се сбъднат всички мрачни предположения, които ме заобикалят, дано (Господи,моля те вече толкова време!!!) тая година Рамщайн дойдат в Каварна (в Каварна, не в онова село, София), дано най-сетне си взема цифрово фотоапаратче и да си оправя малко училищните задачки (и ако увеличат малко стипендиите няма да е зле (но нека не ставам нагла))...
Happy new year!

After the Pain that I`m used to

Искам да ти разкажа за това как гледах на два пъти "Ерагон", за това как реших да не гледам новини, за тайните места в морската и за бездомните котета.
Филмчето е яко. Преброих осем сцени едно към едно от "Властелина", имаше 3 технически гафа, много гафове със звука, но други критики нямам. Но един съвет към тези със седемгодишни братя-за Бога, не ги водете, страшно скучен им се струва. Освен баталната сцена накрая. И фърчането с дракони.
На вечеря се опитах да слушам новините. Обаче по някое време взе да ми присяда. Малки усмихнати момиченца раздаваха лентички за свободата на българките в Либия, разнообразни лица от светския живот упорито твърдяха че трябва да им вдъхнем надежда и че ще направят нещо по въпроса. Сладникаво, изкуствено, безсмислено. Ярък спомен от нощта, когато обявиха присъдите, ми е следния цитат(говорителката млъкна и започна предварително приготвения запис) "Весела Коледа и Нова Година, пожела на медиците ...(не се постарах да му запомня името, не си заслужаваше) " Ей това беше отвратително. Как може това да са ви първите думи? Отвращение. Абсолютно отвращение. Няма да говоря повече по темата. Сестрите са невинни и точка.
И имам един малък апел към живущите в Бургас. В морската около Казиното се мотае едно малко, изключително любвеобилно коте. Ранено е от едната страна, но е прекрасно мило същество. Заслужава малко внимание, бедното...
За всичко останало обаче ще разкажа друг път. Времето е пред нас.
Едит относно заглавието:Болката, на която съм свикнала, е Коледа.

Съвсем предколедно.

В очакване на една студена, безснежна и леко тъжна Коледа мръзна на студа в стаята ми. А навън е 2 пъти по-студено и днес може би щях да се превърна на парче лед в оранжево, ако наблизо не беше един мрачен и зловещ Еvil. А колко си обичам малкия Evil, дракона и приятелите ми не е истина! Но сега вече стоя в очакване на поредния семеен празник между много чинии с храна (съответно и чинии за миене) , между хора, които отдавна знаят кой какво и на кого ще подари, между хора, които вече сами не знаят какво ги кара да стоят на една маса. Тъжно. Единственото, което ме натъжава в този прекрасен зимен ден. Така де...нощ. Но днес няма да се спи, също като след осем дни. Докато мога да държа очите си отворени , ще keep trying...
Весела Коледа ( или поне Бъдни вечер!)

Предколедно

Остават 4 дни до Коледа. В рамките им трябва да се справя някак с класно по математика (какво по дяволите е това чудо "йентикорин"???) и да накупя разни хубави нещица за малкото хора, които обичам и които ме обичат. И майка ми е супер яка стана ясно след снощи. Никога не съм подозирала, че може да се държи толкова готино. Както и да е, навън вали гаден дъжд, без изгледи да се превърне на сняг. "Руроуни Кеншин" стигна до 2.5% след един час сваляне-скапани торенти, ей... "Death note" се очаква къде Бъдни вечер. Някъде преди това стискам палци на "Ерагон".
В момента слушам "Gravity of love" на Enigma и в главата ми се гонят разни мисли за сребърни украшения и Сатурн.
И да не забравя-това ми е стотния пост в блога! Да ми е честит :)

"Bombs"

Снощи отново имах честта да отида на театър. Два пъти за по-малко от месец. Отново Блатечки и Мария Сапунджиева. Този път в "Омайна нощ". Беше...ами, да бъда точна "хубаво" е най-правилната дума. Не се поставяха тежки и дълбоко-екзенстенциални въпроси, но беше разтоварващо. Зареждащо с позитивна енергия. Подходящо за завършек на срядата.


А сега нека отговоря на един въпрос, който ми зададоха в следствие на предния пост. Аджеба, кои са тия Алукард? Не, не става дума за пича от "Хелзинг". "Алукард" са 5 момчета от Белгия, заели се със задачката да си направят готик група. В момента са дотолкова неизвестни, че зарибяват фенове като пускат френдрикуести в myspace.com. Но са страшно симпатични. В целия интернет (о, всемогъщи интернет) има четири странички посветени на тях.
http://www.vampirefreaks.com/u/darkromantism - хей от тук може да се чуе целия им репертоар. Демек три песни. Не очаквайте тежък и ритмичен саунд. Те са просто нежни, мрачни балади, с които обаче вокалът ще си спечели страшно много фенки. http://www.myspace.com/darkromantism официална страница в myspace
http://www.alucard.be официален сайт, доста постен, заслужава си биографията на бандата. Просто е добре направена, не нещо друго.
http://www.youtube.com/watch?v=JJy_gWj7VOM единствения клип в youtube свързан с тях. Интервю на френски (!) със субтитри на английски и...абе силно казано е "лайв-изпълнение", но ще разберете какво имам предвид.
Приятни са за слушане и за гледане. И са още в началото на кариерата си. Дано излезе нещо свястно от цялата работа :)

Спаси ме от скучен делник,остани с мен в понеделник...

Какво е аджеба понеделника? Начало на седмицата или по-скоро край на хубавия уикенд? Събуждам се с болка в главата, песен на "Остава" и мрачни прогнози относно бъдещето. Плуване или болезнено размятане на крайници във басейн пълен с подозрителни типове. Разходка до "Бургасбус" със хепиенд и нова карта. Училище. Мое малко безсмислено, лишено от живот и радост училище. Понеделник е един от дните, в които нищо не правя в часовете. Не по моя вина-немски и биология са все пак 4/7 от часовете. По химия може би извършвам някаква болезнена мозъчна дейност, но е за кратко. По физическо освен да ми набиват в главата формули друго за правене няма. И накрая : черешката на вечерта е контролно по физика. Агония, братче, агония. Но черешката на вечерта е другаде, там, където се сбъдват дежаву-та и се опитвам да събера късчетата от мислите си. А сега е време за тъжна и отчайваща музика.
"Алукард" са подходящи за тази мрачна и студена зимна вечер, нали?

Другата гледна точка...

...Dort,wo die Sterne waren
drehn sich Feuerräder
wir feiern eine Leidenschaft
der Schmerz ist schön wie du...

-Хейзъл, твойта мама, стига си тръскал антени на тая земна музика! Имаме работа!
-Работа ли? Да наблюдаваме това спряло градче? От половин година го правим и резултат никакъв! Хората са спекли, това, което търсим го няма, а тия отгоре отказват да ни разпуснат...
-Мдам, и капитана го тресе носталгията и се прави на невидим...
Двата земе-наблюдатели продължиха да клатят рога в ритъм с демоничната музика. Градът наистина беше заспал. Хората стояха около масите и нагъваха рибни ястия като невидели. По мрачните улици нямаше никого. Освен...
-Хейзъл, наркоман такъв, събуди се. Открих живот на тая планета!
-А? Пак ли ония сатанисти?
-Да бе, на тях приличат.
-Палят ли огън?
-Ем'чи как! И са четирима...
-Може пък да имаме късмет...опааа, тез наистина не са хора! Видя ли ги?!
-Ужас, как само се метнаха във водата...найш кво (Хрон беше научил всички ефектни землянски изрази) тия не са тукашни, нашенци са, дай да си ги приберем!
-Трябва капитана да разреши!
-Бързо, че ще избягат!
И поклащайки се в ритъма на "I wanna fuck a dog in the ass" двамата чуждоземци затърсиха капитана. Уви, не го откриха дори и в корабния кенеф, затова се върнаха в наблюдателницата и с мъка отбелязаха разпускането на компанията на единствените същества, които малко или много приличаха на тях. Единствените разумни същества във Вселената...

Jetzt hab` ich dich!

Не мога да повярвам, 7 часът е, слънцето изгрява, а аз съм будна. И е неделя. Наслаждавам се на розовото от изток и признавам, Т, предсказанието ти се сбъдна. Съжалявам или не, имаш талант. Дано познаеш и за онова другото, за лятото. И още нещо - възникна опасността от възможност да не се омъжа за теб, нали няма да ме биеш (много)?
И никой не разбра отиде си лятото, идва есента...вече е зима, а това значи дежа ву на спомени от минали години и уиски. Шести наближава, гответе се! ;)
Разгеле, девети епизод се качи в you-tube, животът е хубав...
(Къде сбърках???)