Спами ми се нещо така че...

Ако можех да бъда път, щях да съм... горска пътечка.
Ако можех да бъда река, щях да съм...планински поток.
Ако можех да съм животно, щях да бъда...дракон/ламя/змей(в зависимост от митологичното време и пространство).
Ако можех да бъда един цвят, щях да бъда...черно или бяло.
Ако можех да бъда чувство, щях да съм...меланхолия.
Ако имам възможност да бъда на определено място щях да съм в/на...космически кораб на няколко милиона светлинни години от тук.
Ако можех да се превърна в материален предмет, щях да съм...пръстен.
Въпросът, който винаги е в главата ми е.... "Къде попаднах?"
Отговорът е... "На погрешното място".
Ако можех да съм число, щях да съм....Пи.
Ако можех да съм вселената, щях да бъда...без хора и изобщо неразумни същества.
Какво бих бил/а всъщност...нищо друго освен едно замечтано човече.

Саундтрака на моя живот:
1. Текат встъпителните надписи към филма за вашия живот. Музиката към тях е? "До края на света" Васил Найденов (...там...преди сто лета...)
2. Бързо прескачащи кадри от вашето детство, а за фон? "Love don`t let me go" David Guetta
3.Изведнъж всичко замира и действието се фокусира на тук и сега, седнали сте пред компа, а от пращящите тонколони се чува? "I love you...I`ll kill you" Enigma
4. На следващият ден. Всъщност той е толкова следващ, колкото и предишния... все същото. Утре ще правите нещо различно, но тийм сонга към еднообразието в живота ви е? Д2 "Не мога да спра да те обичам" (..в мойта стая със безброй врати...)
5. Нов ден. Този е нов. Срещате я/го. Едни очи, в който намирате всички отговори... а и останалото си го бива. Това със сигурност е главната женска/мъжка роля във вашия живот. В главата ви зазвучава музика и тя е? "Possession" Evans Blue
6. Борбата за Нейното/Неговото сърце е безмилостно жестока. Другата песничка от романтично баладен тип във вашия саундтрак. До края едва ли ще има още много, така че изберете някоя наистина добра? "Requiem for a dream Theme"
7. Битка със средностатистически лош? "Mein Teil" Rammstein
8. Дълга разходка сам в парка. "Mea Culpa" Enigma
9. Ти с приятели? "We wanna fuck a dog in the ass" (Blink 182) "House of fire" Alice Cooper
10. Чувствате се предаден от света. (целия мп3-плейър?) "Nymphetamine" Cradle of Filth
11.Добре де, знам, че романтиката я оставихме назад, ама трябва да има поне една секс сцена с фон? "Rein raus" Rammstein
12. Финални трели? "Амено" Ера

Take me there, take me into a revolution

Един мъдрец се яви в съня ми и ми съобщи, че ни остават 2 месеца живот...за първи път се замислих. Всички са убедени, че ще живеят дълго, правят дългосрочни планове, мислят си за това къде ще следват, какво ще работят, какъв богаташ ще си намерят за мъж..а сега изведнъж, да предположим, че това бъдеще никога няма да дойде...значи какъв живот сме имали? Пропилян в мисли за бъдещето, което няма да дойде. Защото сме обречени. Защото сме хора. Защото не сме вечни. Помисли си, ако днес е последният ти ден, какво ще направиш? Аз искам да кажа на всички онези, които си нямат представа че ги обичам, колко много значат за мен. Искам да помоля за прошка тези, на които съм съсипала живота, и да благодаря на тези, които съсипаха моя. Защото всички вие сте причината аз да съм това, което съм. И нямам нищо против да се преселя на по-хубаво място, ако е толкоз наложително. А дотогава - лютеница, луканка и саундтрака на "Хелсинг"

Шарен уикенд

Това време няма и няма да се оправи. От тоя студ май само кино "Тракия" печели. Вчера пак го посетих. "Вълкодав". Не ми е ясно защо такова стандартно фентъзи с изключително красив край и готино момиче трябва да има толкова отвратително начало? Защо трябва така да се колят, да фърчи бутафорна кръв, да се жигосват и да мятат камшици? Като изключим първите 20 минути, през които изпитах сериозно желание да мръзна навън, но да не гледам тия гадости, филма ми допадна. Като най-оригинално бих определила факта че е на руски, а не на английски и че е правен в Русия. Дам, такива филми не бях гледала. Всичко останало обаче беше или твърде гнусно за гледане или твърде познато. А, не...глупости, имаше оригинален герой и това е прилепа! Голям сладур е тоя прилеп и накрая филма свършва много готино. Естествено, ако издържиш дотогава. Абе, при положение, че няма друго в киното и това става за убиване на времето. И колкото и странно да звучи, има заемки от "Междузвездни войни"!

Снощи също така започнах да гледам "Хелсинг". Анимето е приятно, размятат се едни много готини патлаци и момичетата са на ниво. Мрачните подземия и червената шапка на Алукард ме кефят най-много.

А днес сутринта станах изключително рано и се забих на олимпиада по литература. Хаоса беше небивал, а темата... направо без коментар: "Образът на Дон Кихот-модел за висша нравственост"... Поне имаше шоколад...

А навън е все така студено и прехвърча някакъв мним сняг, а утре ще бъда в даскало цели 9 часа...егати началото на седмицата...

No Education ІІ

Снощи имах "удоволствието" да присъствам на собствената си родителска среща. Причината - "някой" беше решил, че да скрие дневника е изключително умно (барем да го бяхте изгорили ("Willst du dich von etwas trennen, dann musst du es verbrennen!"). Та стояхме с баща ми на последния чин и гледахме сеир. То не бяха обвинения и заплахи към класа, то не бяха упреци, че Хер Шмид няма да ни научи на нищо. Блях, то само той да беше виновен... И все пак сефте виждах какъв хаос е една родителска среща и по какъв начин се държат учителите пред родителските тела на учениците. Хм..."много добри деца, много приятно се работи с тях, бля бля бля, прекрасен клас...емоционални и умни" и прочие хвалби относно Б клас... Явно по този начин всеки гледа да избяга по-далеч от същността на проблема. Спасяване по единично му е майката...

А днешния ден е началото на един дълъг период, в който всеки даскал ще проверява какво става в главите ни и началото е не какъв да е предмет, а всенародно обичаната физика. Бягам да си правя пищови. Стискайте палци...

Приятелството започва с усмивка

Понякога нещата, които брат ми ми показва, успяват да върнат хармонията в душата ми. Като това клипче например.
Или като "Shine" на Take that...

We don`t need no education...

...или няколко думи за хаоса, наречен образование. Днес ми се случи да се сблъскам с изключително европейските начини на преподаване в училището ми. Понеже даскалката по английски не беше на кеф, наказа половината клас да стоим прави. Демек върна ни с векове в нашето развитие. Опитът ми да разведря обстановката ми донесе наказанието "преписване 10 пъти на текст". Нищо напротив, освен едно: текстът е идиотски. Става дума за някакъв мухльо, за който идеалния ден е да лежи пред телевизора, а най-голямото телесно упражнение е да изведе кучето навън и да си вземе телевизорчето със себе си. Всичко това не ме учудва. Странното е, че човека не гледа ТВ нощем. Но защо не го прави ще размишлявам докато преписвам. За друго ми е мисълта. Има ли смисъл изобщо от идиотската система? Единствения предмет, по който ни преподават така да се каже квалифицирани учители от Европа е немския. Тогава обаче ние меко казано нищо не правим. Обичайните задачи са "носете си блокче за рисуване", "пишете стихотворение от 11 думи" и тем подобни безсмислени неща... Дотук добре. Ще продължа да описвам абсурдността на образованието ми. Ярък пример: информатика. Некомпетентна учителка и незаинтересован клас. Неразбираеми обяснения и претенции относно курсовите ни работи. Разни оценки, появяващи се от ... отвъдното? Защо не? А не искам да отварям темата за учителите, които смятат че сме кошчета за душевни отпадъци и се напъват да ни разказват украсени и не толкова истории свързани с небивалия им живот...

Какво искам ли? Учители, които ще ме накарат да харесам предмета им. Които ще направят часа интересен. Които ще знаят, че сме млади и някои неща хич, ама хич не ни интересуват, и въпреки това ще ни заитригуват.

Нях, време е да свикна че сме в Абсурдистан...

(P.S. "Proper education" ме кефи като ремикс на Pink Floyd, макар че оригинала е за предпочитане)

Мокър уикенд или...?

Снощи, поради отвратителните метеорологични условия в Бургас, имах честта да гледам "Престиж" на кино. Филмът...е невероятен. Прекрасно направен и много заплетен. 2 часа, в които умря последната ми вяра във фокусниците. Мамка му, преди вярвах че те наистина зичезват и се пренасят във времето, а то какво се оказа...че всичко е ловка измама. И не стига всичко друго но и илизионистите в Лондон са и много отмъстителни и ви е бедна фантазията какви подлости могат да си погодят. Въпреки това, филмът е запленяваща двуасова приказка, която не препоръчвам на деца и момичета с руси коси...

Освен това ходене на кино, мога да се похваля, че вече си имам четиризначна таблица/справочник по математика. А, да, и смених темплейта на блога и новия определено ми харесва. С много надежди времето да се оправи, пускам "Paradise lost" и се заемам с домашните.

Help me, I`m lost

Мисля, че сбърках като не изпратих оня спам за "очаква те изненада". Защото толкова изненади ми се изсипаха на главата, че нещо прегрях. Вчера беше празник на всичко, който започна с един червен плик. Денят минаваше като насън и аз се оказах в ток-шоуто "Искрено и лично с г-жата по математика" и Къци-подобните ми съученици. Получих валентинка от Бубалова и докато се усетя бях на най-ужасяващия семинар евър. Опитаха се да ме убедят, че "жената има пенис, но по-малък", че "ако жената няма постоянен партньор, тя трябва да мастурбира", "докато мъжете имат външни полови органи, жените трябва да ползват огледалце" (хъхъ...не е смешно...) и куп други безкрайно полезни факти. Загубих апетит за около 2 часа, но пък взех балон за брат ми. Вечерта беше прекрасна, защото апетита ми се върна макар и след няколко хиляди навъртяни километра, а шалчето е номер 1 в най-яките подаръци, които съм получавала. Чувствам обаче, че и днес ще съм като в клетка и ще крещя "Пуснете ме навън", но няма да мога да направя втори път номера от английския във вторник. И естествено нямам домашна по английски, тоест някой на някого ще вгорчава живота и аз ще съм жертвата. До довечера в 6:15... :)

Painkiller

Не, не ми разказвай повече! Накрая ще се окаже че сме трети братовчеди! Защото и Бургас е едно голямо село, в което всеки и всичко е свързано помежду си. И може би така е най-добре. Седмицата започна с поредната пакост на брат ми, курабийки и Ред Хот Чили Пепърс. DVDто пак отказа да разчете 8 епизод на "Гравитейшън" и затова прочетох нещичко за въглерода. А Грайфсвалд ми става все по-противен с всяка изминала минута.
Седмицата се очертава подвластна на междуличностните отношения. Според хороскопа ми, цитирам, "ще срещнете сериозни препятствия по пътя към изпълнението на целта си. Определено ще ви е трудно да се справите сами, но ще трябва да успеете. " Добре поне че срока свърши. И скоро ще направя списък с всички потайни местенца из малкия град, защото "If you`re really goth, where were you when we sacked Rome?"...

Lie to me, cry to me, give to me
I would
Lie with me, die with me, give to me
I would
Keep all your secrets wrapped in dead hair
I hope at least we die holding hands
for always...

(Това не е емовски пост, а пост за завършек на един 'убав уикенд. Мамка му!)

Engel

Това отляво е едно от най-великите AMVта, правени някога. 10x to Марио. А днес беше забавен, не особено поучителен ден, в който се превъплащавах в Миса-чан от "Death note" и не ми беше никак трудно. А черно-белите чорапи и гетите бяха супер. Снимки? Човече, 2 часа е, какви снимки те гонят? Ще чакаш до сутринта...а сега или никога трябва и да напиша просторен мейл относно слънцата и луните и отношенията между тях, колкото и косвени да са. *Прозяв* И песните на Замунда банана са положително-енергийни като студен сок от зелена ябълка. Благодарности ^^

Щастлива съм! Намерих Песента и още куп други песни, оправих някак оценките и нахраних двама души с "Харибо" :)))))))))))))))))))))))))))))))

Всичко започна от мангата "Togainu no chi". Вечното неомръзващо яои. Писна ми всеки да казва "Грубо е, грозно е, ненормално е", затова ще карам направо. Попаднах на една много готина песен. "Possession" на Evans Blue. DC++ обаче си показа рогата и в 10тина хъба я мярнах само у един, но се появи любимия надпис "no slots available" . Сайта на групичката е www.evansblue.com и е приятен, също може да се чуят и песните им. Естествено не цели и естествено не могат да се свалят. Но по дяволите, искам тази песееееен!
Тц, не! Пак станах мрънкало. Но в рамките на следващите 3 дни ще съм такава. Ще бъда външно поне едно умно дете, което ще бъде изпитано по биология, химия, физика, английски и литература. Хихи, колко хубаво съм се устроила, а? А после-край! Ще бъда себе си. Е, с малки изключения, без които нищо няма да бъде същото.
И все пак заваля сняг, макар и за малко (в Бургас имам предвид).
Mислейки си за бъдещето си задавам въпроса розово и сиво могат ли да се смесят и дали ще се получи нещо добро?

Поздрав!

To hold you down
kiss you so hard
I'll take your breath away
and after, I'd wipe away the tears
just close your eyes dear ...

Ще те намеря където и да си!

Links 2-3-4

В ранните часове на днешния ден (разбирай след полунощ) взех решение вече да гледам оптимистично на нещата. В резултат на тази идея заспах. Събудих се почти с желание. Само за да открия че се намирам пред една бяла дъска и трябва да обяснявам за разликата между "a", "an" и "the" в английския език. Погледнах оптимистично...и се постарах 40 минути да се държа непукистично, въпреки цялостната трагедия на ситуацията. Убеждението, че от физика по-страшно нема, изчезна след като Хер Шмид реши че ни се слушат токио хотел. Бляяяя, кой ще ни спаси от тази паплач?? Хай-ку стихотворенията! Не знам дали на света има друго училище, в което можеш 3 часа да седиш в компютърен кабинет и да симулираш не каква да е дейност, а именно писане на стихове. При това на немски. Завръщането у дома се оказа по-дълго от предвиденото и включваше 3 магазина за дрехи втора ръка, три автобуса 12а и недовършени разговори с хора, с които с удоволствие бих поговорила повече. Е, оптимизма ми издържа до 1:15, но при вида на наводнената ми улица, вече започна да се задъхва. Въпреки че живея в 21 век и съм в Европейския съюз, нищо не пречи да има аварии на канализацията. Казах "Сбогом" на цивлизацията и затормозих съседите с "моята проклета музика" и в чест на предишния пост бръмбъзиках малко paint. Резултата е ей тука, отдолу. А следобеда ще е химично-поетично-прекрасен, а вечерта е както подобава някъде из тъмните улички на квартал Възраждане. Далече от всичко и всички.