A posteriori

Да започна хронологично. Планетата беше празна от 8 сутринта до 5:30 следобед. Наслада при мисълта за Земята унищожена. "Пътеводителя" не ми влияе добре. Енигма имат нов албум, слушах и целия "Meds" на Пласибо - прекрасен е. Надеждата се завръща в 6:04 заедно с топъл хляб и всички ядем като малки негърчета. Блъскам си главата за идеи за мирен свят и мечтая за пътуване до другия край на света. Ваканцията започна, а утре имам имен ден и планът е сладкарница, ресторант и може би кино, макар че филмите са отчайващи. Все тая, може би мястото все пак не е сгрешено?

All good things

Наистина предния пост трябваше да се появи снощи. Но интернетът умря, а сега някак не му е мястото. Жалко.
Вървиш усмихнат, спокоен, подминаваш ненужните неща в живота и в миг, в който си готов да започнеш да се оплакваш за дреболии, Съдбата те поставя пред изпитание и то трудно. Контролно по физика, хьорферщеен - ряпа да ядат. Тъжно. Остава ми да се моля. Да чакам. Отново да бъда домашен дух и крепител на устоите на дома. Защото за това съм се родила първа...

Постът,който трябваше да се появи снощи

Truly, Madly, Deeply

Днес бях на театър. “Плейбой”. Приятно и неангажиращо. И с ирландска музика. Харесвам я. Навява ми мисли за елфи и лепрекони (и уиски). Танците също са прекрасни, макар че са подобни на ръченицата. С тая разлика че мъжете им не са натруфени и са с токове. И по някое време пуснаха една отдавна забравена мелодия. Някак много добре запечатана в главата ми. С малко усилие си я намерих. Представям ви: “Warriors” Feet of flames

Нощта на забравените спомени не може без една любима мисъл от филма “Музика от другата стая”, която също отдавна търсех и едва сега намерих:

[On what love is like]
You know how when you're listening to music playing from another room? And you're singing along because it's a tune that you really love? When a door closes or a train passes so you can't hear the music anymore, but you sing along anyway... then, no matter how much time passes, when you hear the music again you're still in exact same time with it. That's what it's like.

***
-Писва ли ти?
Усмивка.
-Да. Затова гледам през прозореца.Чакам. И се надявам.

За вярата и времето

Някой вярват във избавлението, във виртуалната любоф,в истинноста на хороскопа, а аз си вярвам в близкия завършек на всичко и кашкавала. Всяко нещо има край с изключение на кренвирша, който има два, но няма значение. Въпреки че е пролет и края на Март над града се стеле невероятен студ и ме гонят някаки мисли/мечти за ходене на басейн, разходка в парка с фотоапарат или най-малкото слизане до магазина...

***
Седяха на камъните. Тя пушеше и се наслаждаваше на залеза. Дребосъкът клатеше крака над бездната.
- Вече се стъмва един час по-късно!
Мълчание. Тя презрително изпусна едно кръче от дим.
-Часовника показва различен час от вчера-това е всичко...
Мълчание. Малкия я погледна със страхопочитание. Тя добави:
-Времето не съществува. Измислица. На хората.
-Защо са го измислили?
-За да има ред уж, а само са объркали нещата. Хора, какво да ги правиш...
Малкия се умълча. Загледа се в селцето под тях. "Хората" си щапукаха насам-натам без да ги интересува кой ги наблюдава.
-Мразиш ли ги?
Тя за първи път го погледна. После погледна надолу и промърмори:
-Сякаш не...просто са скучни...с тази тяхна мания за ред...
Хвърли фаса в бездната и легна на камъните.
-Виж небето, мамка му, за какво са ти тия двукраки смешници...

***
Просто диалози anyway...

Meduse ohne Krak

Напоследък всичко е странно. Първо се разхождам безцелно. После съм канена на рожден ден. После времето е гадно и така безкрайно дълго. Но аз съм "only happy when it rains" и всичко се подрежда както трябва. Случват се неща, за които не вярвах че ще се случат, и обратно. Вали и спира. После пак. Баба Марта си показва рогата и хем вали, хем пече и е красиво, защото се случва рядко. Тайните на града нямат край, а разходките по тъмно ще останат в миналото, с един час назад или напред, няма значение. Уиндоус е боза и имам нова мишка, по-скапана от старата, но пък се разбираме с брат ми, който вече е на 8, и чистим заедно и се снимаме. Звуча объркано, без да искам да понтирам когото и да е, просто се опитвам да изясня мислите си.

За поредния глупав филм...

Кой разправяше, че екранизациите по комиксите на "Марвъл" са култови? Признавам, пропуснала съм да гледам Спайдърмен и Батман, но се пожертвах за "Фантастичната четворка" и днешния "Призрачен ездач". Ей, в класацията ми за най-глупав филм с най-ефектни ефекти, той надмина третата "Матрица". Не вярвах, че е възможно, да се направи нещо което да е хем адски шарено, хем адски безсмислено. Може да съм руса, ама наистина не разбрах защо го преследваха оня свитък, нито защо Никълъс Кейдж се превръщаше в нещо средно между скелет и Бат'Бойко. Моторите и огъня биха се харесали на масовата публика, ама пък саундтрака беше скапан (кънтри *повръща*). Абе Кейдж винаги изглежда тъжен и прецакан, ама пък Хоакин Финикс беше твърде напудрен и с повечко коса щеше да мяза на Менсън (их,хубаво якенце имаше), а дядката с коня убийствено мн ми мязаше на Гандалф, след малко ще проверя кой точно е бил. В крайна сметка накрая имаше една култова реплика, отличаваща се с безкрайно безсмислие и звучаща трагично смешно: "My name is Legion, because we are many". *туп* Туп-туп-туп-туп, съвземам се от смеха и опааа, филма свърши с изключително смотана целувка и захаросан хепи-енд, макар че друго не можеше да се очаква...
Искам хубав филм в кината, по дяволите!!!!

"When I`m gone" Three doors down

Наскоро четох нещо много готино относно ония проклети сънища рано сутрин, при които се събуждаш и помниш, че си сънувал нещо, и се мъчиш да си го спомниш, а не можеш. Та обяснението беше, че всъщност тези сънища започват в мига, в който се събудиш и съзнанието прави нещо като времева дупка, в която се осъществява съня, който на теб ти се струва много дълъг, а всъщност трае около секунда. Днес се събудих с болно гърло и чудовищно схванат врат. А бях сънувала нещо хубаво, нещо, което трябва да се сбъдне. И по време на съня не ме болеше нищо. Затова се замислих, аджеба, възможно ли е реалността, истинския живот, да са моментите, прекарани в сънищата. И всъщност да живеем само там, а случващото се докато сме будни да е просто безсмислено прекарване на времето? Насън няма синтеза на Вюрц и електромагнитна индукция, нито (айде да използвам любимото лафче на Тун) "интересното потискане на ензимната активност от конкурентните инхибитори". "Movin on" и майната му на всичко, защото вече е 7 вечерта, а врата все още ме боли, а вчера беше интересен ден(снимките, снимките..), утре може би също ще бъде, макар че нищо не се знае. Стискам палци на тези, които учат, и се оглеждам за още бонбонки "голиа"...

Maybe it's too far away...Maybe I'm just blind...

Презентация за училището ли? Я стига!

Това горе е резултат от последната задача по информатика. Не се сдържахме, темата си заслужаваше да се бъзикнеш с нея. Ода е писана с помоща на речника на бунтарите.ком, а всичко останало е интелектуален труд на мен и Таня. Чете се с идиотски възторжено-патетичен глас докато, останалите се хилят.

Los!

Време е за Роб Дуган и за почивка. Никакви размисли относно недовършени фрази и странни стечения на обстоятелствата и нищо за утрешния ден. И без това хороскопа ми става все по-точен и по-точен с всеки изминал ден, но това е още една приумица на Съдбата, която ме гледа с усмивка тип "И сега какво ще направиш?".

Днес пуснах VH1 на обяд. Пускаха Шер и "Believe", тази песен завинаги ще остане свързана с моя първи клас, от който незнайно защо имам твърде малко спомени. Та една вечер стояхме с мама в малкия апартамент, който обитавахме тогава, и аз попълвах красиво първия си лексикон. Беше на Викито, сигурна съм. Въпроса за музиката яко ме затрудни, може би защото Рамщайн едва изгряваха на хоризонта, затова мама пусна радиото (май и телевизор нямахме, не помня) и пускаха тая песен. Така че към музиката добваих и Шер. И сега бих я добавила.


А брат ми, първолака, вчера учеше "Аз съм българче". Оказа се, че аз още го помня, което само показва какви неща са ми вкарани на подсъзнателно ниво.


Започнах "Махалото на Фуко". Има много готини мисли, но особено ми хареса тази:


"Изобщо, когато не знаеш какво искаш да напишеш, по-добре да редактираш книги по философия" (Отлично извинение за утре по литература...)

10 най-готини видеоклипа

Идеята ми дойде наскоро, докато гледах музикалните канали. Реших да съставя примерен списък на 10те най-впечатлили ме клипа. Започвам
10) Еванесънс "Going under" Ейми е мн злобна, ама това с потъването и медузите е страхотна идея...
9) БТР "Елмаз и стъкло" Една от най-култовите български песни, поне за мене, клипа не е впечатляващ, ама на тая страница й има текста, Тун, вземи го научи че да пеем :)))))
8) Eryc Prydc "Proper education" You don`t need an education to save the planet, готино послание ^^
7) Rammstein "Du hast" Две линии на действие, сложна история, злобни погледи и огънче...nice
6) Дони и Нети "Този филм" Друга от моите най-любими бг песни, черно-бяло и мнооого готина Нети
5)Fatboy Slim “Right here, right now” Човека е една голяма маймуна, готина идея и хубава песен...
4)David Guetta vs. The egg “Love don`t let me go” Песен за събуждане от най-ранобудните. От клипа ме хващата карастанчовите както вика баба :)
3)Within Temptation “Memories” Прекрасна песен, прекрасна Шарън...
2)Enigma “Return to innocence” Клипа от който дойде цялата идея за класацията, просто чудесен, както казва Нели "Времето не съществува"
1)Daniel Polter “Bad day” Ей това е клипа на който се радвам най-много, винаги ми оправя настроението... :)

Их, то бая кратичко се получи, пък колко време размишлявах :( Както и да е, приканвам всеки, който му се занимава да си направи списък с хубавите клипове. Приятно е!

В празния петък следобед...

Много обичам да имам свободно време, да си помързелувам, да се тръшна на леглото с нещо за четене или да погедам някакъв филм. Днес обаче, открих че мързлуването няма да се получи докато не си намеря книга. Забих се в Хеликона. Открих един куп книги за горене, но не и нещо за четене. Зарових се в "Черната магия", но пишеше такива глупости, в които дори аз не бих повярвала. "Призоваване на духове" също не беше особено ценна, така и не открих практически начин за призоваване. Книжките за фотографията на Нешънъл Джиографик са шарени и толкоз, а от книгите за филми само "Мечтатели" ми хвана окото, защото филма съм го гледала до някъде без субтитри, а Ева Грийн е върха, особено като говори на френски. Но ентуасиазма ми за четене умря като видях рафта с чиклит, сума книги в които основната проблематика е на някой от въпросите "Аз съм перфектна, защо никой не ме иска?", "Аз не съм перфектна, ама никой не ме иска", "Аз имам перфектен живот, но за 1 ден ми го съсипаха" и "Как да го свалим в 10 стъпки"...хм, подходящо четиво за застаряващи фолк-фурии, но не и за търсещия нещо смислено. В крайна сметка се отказах от Хеликона и реших да върна най-сетне "Библиотечна полиция" и "Гордост и предразсъдъци". Избърсах им прахта и проверих печата. 20 август. Ем...сори. Занесох ги и лелката ме изгледа сякаш ме познава отлично и знае идеално че не съм ги върнала. Тръпки да те побият. Как да е, помолих за кратка аудиенция със съседната стаичка и с рафта с гръмкия надпис "Фантастика и фентъзи", където само един стар том на "Властелина" напомняше за фантастика. "Гори, вещице, гори" ми привлече погледа и я взех макар че ми се струва, че е криминална. Намерих и нещо на Агата Кристи, което май не съм чела, та я свих и нея и накрая си заплюх едно новичко издание на "Махалото на Фуко". Като за 2 свободни часа в петък стига...

Как се харчи пенсия

Тада...днес раздадоха пенсиите за януари. 21 лева по случай края на срока. Мойта успях да я поизхарча в рамките на 7 часа. Към 10 минах през дигиталцентъра да си взема "Chou Ni Naru Hi" изпринтирена. Обраха ме, защото страниците бяха тотално разбъркани, но нейсе, на обяд си играх като малко дете да ги подреждам. В момента целия комикс е във вид на книжка А5 формат и мн си ме радва. За това бяха 9.50 от стипендията. В края на часовете чопнах едно книжле относно "София филм фест на брега" с описание на филмите. Ако някой си го познае, да казва. :) Реших на кой филм ще се ходи, и рекох да им се обадя, да питам дали случайно са останали билети. Някой ме беше наплашил че свършвали бързо. Хм...в цялата книжка не намерих телефон на кино "Тракия", затова звъннах на 144. "Нашите оператори в момента са заети. Изчакайите малко"
---Класическа музика за душата---
"Ало, с вас говори еди-коя си (сякаш ме интересува?), какво ще желаете?"
"Трябва ми телефона на кино Тракия"
"Ми...то киното...май няма телефон..поне доскоро така беше...знаете ли, мисля че няма телефон...все пак ще проверя..изчакайте...(дълга пауза в която се чува дъвчене на дъвка)...я,имал телефон...преди нямаше..."
-компютърен глас ми съобщи телефона два пъти и ми затвори.

Разговор с касата на киното, от който става ясно, че за "Гуча" билетите са продадени (май), но за "Братя по съдба" "останали са..да". "Не можем да ви запазим по телефона, елате". От гласа на момчето/мъжа/господина лъхаше някаква умора, сякаш цели тълпи хора се гъчкат за билети. Дигам вежди и парцали и отивам. Никакви тълпи, нищо ново. Само един спори с русата продавачка. Тя твърди, че филма почвал в друго време. Той й отговаря, че в програмата пише друго. Застъпвам се за него и му подавам програмата, която е в ръцете ми. Усещам безкрайна благодарност. Радвам се. Продавачката е победена. Втори рунд:аз вс. нея. "Така и така..два билета за неделя, 4 часа, казаха ми че са останали" "Хм..ми ний..още не сме ги пуснали в продажба...(рови нещо отдолу) (вади лист хартия) ето..изберете си..4 или 11 ред..." "Четвърти". Каката продължава да мига и да гледа листа и да рови навсякъде. Явно е ново-назначена. След куп бюрократични опити да ме ядоса, аз полюбопитсвам, защо само 4 и 11 ред? "За другите билетите са в театъра" Голяма гъчканица пада в театъра, да знайте... Как да е, накрая се сдобивам с двете хартийки и заминавам.

Иии,много съм подробна бря. Ама така е в такива слънчево-студени дни...

However far away...

Денят започва и свършва с такси. Надеждата е тази, която крепи, когато няма надежда. Мислех си как искам да напиша поетичната си автобиография в метро, пътувайки и връщайки се, и реших, че трябва да се живее някак. Времето е студено и лъжливо слънчево, а март месец (с малка или голяма буква се пише???) не ми е от най-любимите, макар че брат ми има рожден ден скоро.
Every one is my world, I will learn to survive...
Слушам песните, които Милс е написала на скайпа си и ми харесват, защото съм тотално празна и уморена. Време е за нещо топло...шоколад?

Така...днес беше веселият ден на маминото завъщане от Италия. Сутринта се чувствах безгрижна и разглеждахме снимки, а следобед още по-безгрижно се разходих по магазините. Някъде след третия магазин установих, че такова животно като любезна продавачка няма и че дрехите, които висят по закачалките, са абсолютно безвкусни. Хм, нощница до колената за през деня-не, мерси. "Панталони" до колената (не, не шорти, панталони) - ми и това не ми хваща окото. Потници is everywhere, ама и ти някакви двойни и плътни. Майтапа беше в съблекалнята на едно забутано магазинче на "Гурко": "За изцапана с червило дреха се плаща цялата й стойност. За повреден цип - 5 лева"... А всъщност търсех нещо зелено. Просто като разглеждах гардероба и открих че няма нищо зелено. В крайна сметка след около 2 часа намерих блузка с нормална дължина в тревист цвят и си казах "Разгеле...". В пробната нямаше надписи тип "Големия брат вижда всичко", така че си я взех. В чест на идващата пролет.

А тази вечер е и времето за събирането на църковния данък, така че трябва да вечерям бързичко...до утре рано-рано на училище...

Smiles are more important

Вчера открих че всъщност на замечтаното човече не му трябва повече от едно пълнолуние, изсъхнали клони и пейка в парка за да е мирно, тихо и щастливо. А тази нощ ще има лунно затъмнение и очакваме безброй катаклизми и смущения в биосферата, които няма да се сбъднат. А днешния ден беше време за разходка из гробищата и среща с едно опърничаво момиченце, което не може да казва "р", но за сметка на това говори перфектно български и английски и има чепат характер (за една далечна брадчедка става дума). И баба имаше рд, така че "Честит празник" на всички патриоти, пък дано изобщо в целия тоя хаос ми остане време да уча по биология, защото вече и това е предмет, по който се учи...абе,какви ги говоря...направих си сайт в девиантарт от нямане-какво-да-правя, но линк ще сложа отстрани като го поразвия малко. А за утре искам само малко свобода и поводи за усмивки...