28 юни 2007

The End of "Death note"

Не мога да се сетя как почна всичко. Помня че дръпнах първи чаптър, но не ми хареса и го изтрих. Във Франкфурт обаче си взех първия том. Беше прекрасен, черно-бяла графика, миришеше на ново. Май чак след косплея реших да го гледам. Което прави началото на ноември.
Сега е края на Юни. 8 месеца. Всяка седмица по един епизод. Понякога чаках с нетърпение, понякога ми доскучаваше. Но беше част от живота ми.И в 3:00 днес следобед то свърши.
Не мога да не разкажа за "Death note".

Историята: Гениалния ученик Ягами Райто намира една странна тетрадка, която сякаш може да убива хората, чиито имена напише вътре. Момчето е обзето от титанична мания да промени света, убивайки тези, които си го заслужават(според него). И от Light се превръща в Kira (Killer).
Raito: В началото е голям пич, но властта над човешките съдби е кофти дар.
Ryuk: Шинигами (Бог на смъртта), което оставя тетрадката на Райто. Винаги е приличал на Менсън, и си пада по ябълки.
L: Познат и като Eru само заради невъзможността на японците да кажат "л". Гениален детектив, който тормози Райто. Обича сладки, защото помагат за мисленето.

Misa: за нея може да се говори много. Общо взето единственото момиче което обича Райто, защото не може да има само яой в анимето. За доста голям период от време също притежава Death note.

Mello и Near са наследниците на L. И двамата приличат малко на него, но са доста по-интересни. Mello си пада по шоколад и има доста зъл вид, а Near е симпатично дете-гении, което обича да изобразява нещата символично - с кукли, играчки, зарове...

Символистиката е част от това аниме, запазена марка.
Е, всяко нещо има край с изключение на кренвирша, който има два. Farawell, Raito.

25 юни 2007

Requiem for a dream

Ако поне веднъж си стоял пред изкушението...
Ако си казваш "Животът е кратък, трябва да опитам всичко"...
Ако смяташ телевизията за безвредна..
И хапчетата за единствен лек...
Ако си убеден, че няма да ти се случи на теб...

Помисли пак!


Никакъв фен не съм на американското кино. Но "Реквиема" е опустошителен. Защото не е свързан кой знае колко с хамериканската култура и тяхното мислене. Навсякъде има наркомани. Всеки със своите мечти. Но има хиляди, на които предстои да станат такива. Може би стотина ще издържат 100те минути филм, ще потръпнат от ужас и ще разберат идеята. Може да не са стотина, може да са 10 човека. Но пак е файда! 10 живота да не бъдат oсакатени по този начин, файда е.
2-3 лични думи. Това беше първия филм, чийто саундтрак съм слушала целия. Всички варианти на основната тема, ремикси, различни изпълнения и прочие.
Клиширано е да казвам че филма ме е потресъл. Но от около 3 месеца не гледам игрални филми, телевизия също. Не вярвах че ще ме заинтригува. Нo доста хора ме посъветваха да го видя. 90 минути историята се разплиташе и вплиташе, заснета по някакъв афектиращ и новаторски начин (поклон пред оператора) и в един миг, оня мазник извреща "Ass in ass" и цялата идея ме удари като чук. Потресена съм. И благодарна. Предпочитам да го видя от един филм, а не да го опитам сама...

19 юни 2007

Sunshine in the rain

Май живея на тропика, а? Сутрин умираме от жега, следобеда Ной ни припомня че го е имало. И после пак жега. За последните 3 дена компа се превърна в жрица на флаш-любовта и обслужи повече от 3 различни флашки. Сдобих се с Джорджия, със Сунако до края, трих разни филми и се ядосвах на други (кой има "Requiem for a dream" със субтитри???). Имах приключения в градскя лес, градския плаж и разни бърлоги. Домът ми е като крайпътен хан, но бърканите яйца бяха чудесни. Но май не трябва да позволявам на Таня да ми чете дневника, в който не пиша. Култов цитат за деня: "Сефте виждам мокро море". Защото наистина сефте бях в морето докато вали. Явно съм попаднала в джунглата...

Музиката е от Мартин Ролински и компания. :)

:)

17 юни 2007

Правила за ходенето на плаж

1. Кажи "не" на розовия бански!!!

2. Повтарям за "мъжете" : "не" на розовото бе!

3. Бъди пич: закъсней с 15 минути за срещата

4. Не се оплаквай.

5. Удави възможно най-голям брой хора (хора ли казах) и метни поне 3 момичета във водата. Ако си много ербап, организирай им женски бой.

6. Момичета не се давайте, давете и ритайте всичко що се движи.

7. Бъди интелектуалец: играй "Не се сърди човече"

8. /за галактически стопаджии/ НЕ ЗАБРАВЯЙ ХАВЛИЯТА!!!

9. /за обикновени хора/ Не забравяй хавлията ;)

10. Да не ти пука че си изгорял накрая :)

14 юни 2007

Death Note Sins


Направих гоооо! Много му се кефя! Три дена "Malchik gei" на Tatu, денонощно клипове с яой и либоф към "Death note":




Да живеят фен-фикшъните!!!

11 юни 2007

Задух

В такива гадни и задушни дни установявам че мразя лятото. Всички са потни, миришат, фешъните сякаш се размножават и плъзват навсякъде, морето се покрива с мазен слой заради маста/мазилата на немците, които са everywhere и всичко е противно. Последните дни в у-ще също. Пълна безсмислица е да седим в пещта и да се мъчим да разберем какво е това алканал и аджеба къде отиде кислорода. Имам си малки мечти свързани с някоя тъмна алейка и много бира, Джулай, лагер и тн, но днес се преебаха с мечтите ми и нямам вече капка желание за нищо. Нищо не е по-отровно от думи казани от човек на който си вярвал и си подкрепял. Е, майната му на всичко. Хората са стадо, а Апокалипсиса ще дойде и ще измрете. Искам поне да мога да гледам от някоя скала и да се наслаждавам, над мен да има черни облаци и да вали кристално чист дъжд. За ей такива неща се моля. Искам лична аудиенция с Дявола. Точка.

06 юни 2007

Адиктед! /Посветено на Helium Vola/

Най-сетне мирно и кротко.Няма да се ядосвам.Нито заради приятелите, които заминават, а после нямат намерение да се вясват, нито заради разните съмнителни рожденни дни. Най-общо казано ще стискам палци да съм с Арагорн на Ковачевци и да мога утре да чета "Песен за огън и лед" в у-ще. Ей, хлътнах по книгата! Фентъзи със секс, разврат и извращения...що не те послушах по-рано да я прочета? Че сега момента е малко твърде неподходящ. ^^ Иначе почнах да пиша поста заради една невероятна група на която попаднах в блога на Moonhobbit. Първо чух "Selig". Реших че е на датски, защото хващах смисъла но не беше съвсем немски... Оказа се че било старонемски. Намерих 5-6 песни, на който му хареса да ми пише :) А сега се оттеглям с песен в ръка...

04 юни 2007

Как се става на 17?

Както се казваше във вица за ставането изобщо: първо сядаш, после ставаш. Чакането преди ставане е време уж за равносметка, но аз правя такава само по Нова Година. Докато плажувам някъде си, на скайпа ми се получават 15 съобщения-честитки и в двата форума които посещавам се пускат теми за моя ден-ден. Прибирам се и ги откривам поласкана. Дори хороскопа ми честити (картинката вдясно).
Вечерта е общо взето социален експеримент. Забавно е да видиш множество хора, всеки със своите странности, обединени само от едно нещо и това да си Ти (в случая Аз *скромност*). Вече си имам кожен бич (от големите!!), еротично бельо (wtf?), удушвачка за хамстер ( :)))))))))))))))) ), Единствен, Уникален, плюс плочка с китайски надпис с превод!!! Май пропуснах нещо... Е, както и да е... наистина рд-то беше любопитно, а афтъра на афтъра на партито беше много красив момент... Снимки няма, но това не ме натъжава. Скоро може да е възможно да сваляш спомените си на компа посредством USB пъхано кой знае къде, защо не? Та вече съм едно по-възрастно Маги, с повече мозък (следствие от пожеланието на Гетова може би). Мерси на всички, които ми честитиха в предния пост. (Per Lovem, рачета-в аквариума, Близнаци съм :) )

02 юни 2007

Evening wind

17 години. {[17 х 365 (+ 4)] x 24 } x 60 = 8 940 960 минути (приблизително) откак на света му се наложи да приеме още един член на множеството наречено човечество. Вярно, съществото въобще нямаше намерение да се застоява и след безкрайни опити да се удуши преди да се е родило, се озова на Земята едва ли не с надеждата, че всичко лошо е минало и му предстои прекрасен живот във /по-избор/ Вечните ловни полета/Дворците и срещите с вечните девственици или който както си представя Отвъдното. Уви, лошото тепърва започваше и малкото Аз бе грубо върнато към "Живота". Оттогава малкия Аз е твърдо убеден, че е тук за кратко и че много скоро ще си отиде на хубавото място, за което билетът му беше разписан още преди 17 години. Да, ама не...

Какво исках да кажа ли? Утре ставам на 17!!! Честито ми рд !