Стрес, антистрес и хорър

Преди години сефте чух думата "стрес". Беше ми интересно какво всъщност значи, но поне до последните 2 дена не бях се сблъсквала с нея интензивно.

Стрес: ставане в 7:30 за да довърша превода.
Антистрес: обяд навън
Стрес: спешно отиване до офиса
Стрес: документи, които не искат и не искат да се получат, в резултат на което или пък точно преди това ги принтиря над 9 пъти
Стрес: работодателя се заема с оправянето на положението
Стрес: отвън пробиват...
Стрес: лудешко пътуване към дома
Антистрес: кюфтета
Стрес: все пак ще ходим на кино
Антистрес: готическата пола на Пламс
Стрес: филмът е скучен
Стрес: филмът е кървав
Стрес: тая защо скимти така? разваля кървавата сцена...
Стрес: гадно разпльокване (не питайте откъде...)
Антистрес: оня смешник го изядоха...
Стрес: тая как го клъцна...
Антистрес: футбола с главата на главната лоша
Стрес: около мен има хора, на които филмът им беше смешен
Антистрес: тъмно е
Стрес: събуждат ме с дърворезачка (не, не, не...тя беше само в двора...)
Антистрес: може пък да скътаем
Антистрес: Rammstein: "Benzin"
Стрес: не скътахме
Антистрес: чистене (да, в най-тежките моменти това да събираш гнили ябълки е успокояващо)
Антистрес: дрямка с лястовиците
Антистрес: вятър във ВАНа докат се връщаме
Антистрес: Симпли Ред на светофара

Толкова за стреса и антистреса, ред е на хоръра.

Както стана ясно от по-горните словоизлияния, бях на кино и гледах "Hostel 2". Нищо не съм гледала на Тарантино досега, но филмът хваща окото. Бях се подготвила за нещо мн по-зло. Тип "Saw" например (дето все не се навивам да ги гледам). Всъщност историята беше тъпичка, но актьорите компенсираха. И имаше много тънко чувство за хумор. Идеята е, че три патки отиват на почивка в Словакия (Оттук и извод номер 1: не ходете в Словакия! Или да бъдем толерантни: не ходете там, където не знаете езика, културата и има ли война или не...). Води ги едно българско маце, което във филма е словаче. Има невероятни крака и страхотно излъчване каката *влюбва се* Е, накрая й ритат главата, ама то късно... Трите патки са доста интересни: едната е зубърка, с конски зъби, много обича да се изразява изразително и на пръв поглед изглежда сякаш няма да й се случи нищо, щото ще си стои мирно и кротко. Малък спойлер: тя умира първа... Нейната противоположност е една супер мацка, фурия уж, с нисък коефицент на интилегнтност и която не носи на алкохол. Сваля се на наш Виктор Крум... Тя умира много гадно. Мъчат я прекалено. И има една трета, която в началото не се набива на очи. По-мълчалива е, по-спокойна, но е първата, която надушва какво става. Благодарение на сметките си във Швейцария и пълната си безскрупулност оцелява. Има черна коса, бледо лице и адски красиви сини очи. Много е яка (гомен за фешънския коментар, ама наистина е яка...) Убийците са трагично смешни бизнесмени, единия от които ипотекирал къщата за да плати да убие някоя. Единия намира всичко за игра и се надъхва докъм средата на филма. Тогава вижда малко кръв и се отказва от идеята. Съответно си получава заслуженото: става вечеря. Втория е по-тихичък, страхлив и леко добродетелен. Но решава да се прави на герой, и накрая умира разделен с най-скъпото за всеки мъж. И пищи неистово. Добра каша се е получила. Ама да бяха разкарали звука и да течеше нещо зло, щеше да е по-добре. И май е крайно време да махната резачките от хоръри филмите. Не са нито оригинални, нито кой знае колко интересни. Всъщност очаквах повече мъчения, за сметка на бързи и гадни убийства. Ма за час и половина какво да покажат? Градински ножици, коси ала Тери Пратчет, резачки, кучета...

Всъщност исках да разкажа и за едно хорър-аниме, което почнах, ама твърде много ме мързи, а и тоя пост и без това се получи дълъг. Поздравления за тези, които са го издържали...

Harry Potter and the Order of the Phoenix /The movie/

Около филмите за Хари Потър има една малка мистерия - всеки път като се навием да идем и се получават разни гафове и неприятни случки на път за киното. Дано учените се позанимаят със загадката...

А иначе филмчето беше учудващо добро. Сценария беше обичайното нахвърляне на моменти от книгата, съчетано с опростяване. Но бяха намерили някои много готини актьори.

Луна Лъвгуд --->

Да му се невиди, най-любимата ми героиня от книгата. В първия момент като я видях ми се прищя да си тръгна. Къде е казано че е изрусена? Тя е мръсно руса, не изрусена!!! Обаче този празен немигащ поглед, веселото подскачане... Накрая взе че ми хареса. Абе, сладко е момичето :)

Друга готина изненада: Нимфадора Тонкс. Честно, представях си я застаряваща леля. А тук се появи супер яка кака тип пънкарка, която намига добре. Актрисата е Наталия Тена и тепърва започва кариера. Стискам й палци!

Десертът на кино-вечертта: Долорес Ъмбридж. Страшна жена са намерили. Как да не се зарадваш като гледаш тътренето й, покашлянето, мазната усмивка...

Близнаците Уизли регистрираха повечко присъствие във този филм, за разлика от предишните, но уви отрязаха им доста от тържественото заминаване от Хогуортс.

Чо Чан беше бая бузеста и целувката с Хари си беше загуба на време. 50 дубъла, ама не им се е получило добре.

Саундтрака беше на ниво. Ефектите бяха дори в повече, но трошащите се кристални кълба и стъклата накрая, ми доставиха някакво чувство за душевен мир, трудно е за описване.

Филмът е хубав. Хващайте гаджето или приятелката да го гледате. Но не взимайте малки деца! Ще умрат от скука...

:)

Дни за щастие

Всенародна радост е обзела страната, покрай завръщането на сестрите. Някакво хубаво чувство витае из телевизора и Google news, но всичко започва със странните ми сънища, които малко по малко се осъществяват.

Между назгулското цвилене покрай конната база и разговорите за "Блясъка на чистия ум", между песъчинките и спасителния пост, мокрите глезени, комарите и "Desert rose" в таксито...

Слушайте Енигма!

:)

Дали от жегата, или от желанието ми да идва есента, но ме връхлитат песни от всякъде. White stripes и "Seven nation army" ме връхлетяха от една китара. Stone Sour и "Through glass" се появи в един почти тъжен разговор, а сутринта ми щукна "Aerials" на System of a down. В тон със меланхолията намерих "Don`t call me" (Asia) и всъщност само двама души по света знаят колко ми е скъпа тая песен. В момента и двамата скитат някъде, тъй че все тая.

А темплейта не знам защо го смених. Просто съм на вълна "Да се хванем за червено"...

Пишете в кутията долу ей :P

Летящите медузи, Бригите и сочните неща в тортата

В момента не мога да си мърдам бузите заради снощи. Виновен е смеха на Антон,това и това. ^-^

Звездичката стана на 17

Хепи бърдей ту ю!

Няма да ти пея, защото не мога. Само ще ти дам подаръка и ще те гушна, защото си най-милото и добро същество, което познавам.


Идеята беше брилянтна - да станем и да посрещнем изгрева. И този път имах фотоапарат за разлика от Джулай. Нека никога не забравяме тези мигове на пясъка, бъзиците с кипъреца и разваления английски, снимките и кривия хоризонт ^^

([15:20:57] Shaft of Light каза: абе хоризонта е крив
[15:21:00] Shaft of Light каза: не го снимаме ние неправилно )

Ади, отивам да си го доотпразнуваме! ^-^

*гордо*

Получи се много сладко! Отне ми половин дъждовен час с photobucket, photoshop, paint i azlyrics... Текста е от "The gay boy" ^^

Ама не е ли шладку?

А ся малко по-кротко

[09.7.2007 г. 22:50:00] М. каза: Намерих музиката на Стъни
[09.7.2007 г. 22:50:13] М. каза: невероятна е!!!
[o9.7.2007 г. 22:50:15] М. каза: i az!!!!!!!!!!
[09.7.2007 г. 22:50:21] М. каза: neveroqtna e!!!!!!!!

[09.7.2007 г. 23:19:36] М. каза: da, ot tvoq perverzen brat
[09.7.2007 г. 23:19:48] М. каза: вс около мен са перверзни
[09.7.2007 г. 23:19:49] М. каза: vsi4ki okolo teb sa perverzni!!!!!!!

След като живяхме една седмица заедно и делихме всичко, вече дори си четем мислите. С повечето ми приятели е така...малко като гот-лолитата, които започват и довършват едно и също изречение. Е, с нежната половинка М. ще се видим чак през септември, за една дива среща в Мория и посещение на един не-толкова-детски магазин. Дотогва ме е прихванала някаква мания да се грижа за себе си и да работя над обогатяването си и връщането към изходната ми позиция на вундеркинд. Не, няма да се занимавам с логически задачи или да чета криминалета с цел да открия убиеца преди автора да се сети. Не, ще си спортувам (ох, басейн...), ще си зубкам езиците и ще си гледам анимета. Преводите също няма да са малко, така че финансовата част от лятото е уредена. И след вчерашния кошмарен ден с 40те градуса и болниците, наистина се чудя на кого да се моля? На Черния господар, на Господ, на Съдбата? Ня...няма оправия. Но have fun и чуйте музиката на Стъни. Невероятна е! (И не става дума за 8-годишния ми брат, а за другия ^_~ )

Lasciate ogni speranca voi ch`entrate

Вече мога да твърдя спокойно, че Адът е на земята. Дяволът е всеки един човек, а болестите са негови помагачи.В Ковачевци имах удоволствието да усетя как се е чувствала погрешно набедената през Средновековието вещица, но открих че на земята все още има Ангели. И те сноват около всеки. Искам да благодаря на Алън, задето е хубав, на Мила, задето е силна, на Поли, защото е смела, на Кати, която също като мен е вярвала в писмото от Хогуортс, на Дари за огромната и всеотдайност, на Жоро, за неизчерпаемата и заразяваща енергия, на ръководителката ни, на водещите, на организаторите, на тези, които се запознаха с мен и не се страхуваха да ме подкрепят. Държах се като пълен идиот в психиатрична криза и вярвах че щом се прибера, всичко ще е наред. Но нищо не е наред и аз съм пак в центъра на адските огньове.

Dum spiro, spero.

There I was on a july morning
looking for love...

Сякаш беше преди 1 век, а всъщност беше вчера.Цял трудовашки и домакинско-слугински ден на село. Някакви размисли и страсти с парцал в ръка и екстремално пътуване на обратно. Телефонните разговори и смсите са обречени да не се получават овреме, но накрая всичко е наред.
9:30 всичко запова с четвъртата книга ("Пир за врани"), която ще бъде книга пътешественик... Парка е загадъчен, а там където уж има сатанисти, има шишета от кока-кола. Ако ти кажат в 11 на Баркод, това значи в 12 на мостта. Поне донесоха дърва, много дърва. И огънят беше прекрасен. Водата беше по-топла сякаш от въздуха, а небето беше ясно, дори имаше пълнолуние. "Опитвам се в ръце да побера цялото небе....Опитвам се да ти го подаря..." Музикалното оформление се изразява от 2 китари, палки за барабани и касетофон от другата страна. Твърде сме много, и въобще не се познаваме, но хората, от които имам нужда са до мен. Плюс разни типове, които не очаквах да видя. Зъзна под сатанистката тениска, якето и наметалото на Джон и си се кефя, че се сетих да взема чорапи. След 2 часа се получава малко стил "омайна лунна нощ е, аз искам бира още..." и много пикаещи хора в храстите. В 4 часа започва да се развиделява, но аз като една база данни съобщавам че според последни проучвания и експерименти, слънцето ще изгрее чак в 5:45. Останала е твърде много водка и след няколко минути вече знаем как гори. Организираме почистване на окръга и се получават четири торби с найлони и шишета. А самия изгрев е най-прекрасен от мостта. Всъщност изток е над Поморие както става ясно по-късно. И изгревът подранява, още в 5:39...

and the beautiful sun...

В 6 съм вече в нас, а в 6:30 лягам с мокра коса. В 11 съм будна, заради проклетите тряскащи се врати и от тогава скитам нагоре-надолу и търся чорапи, блузи, шампоани и прочее глупости. Багажът е почти готов. Но от "почти" до "готов" разликата е около 6 часа.
От утре до 8ми съм на лагер в Ковачевци и ще обичам всеки, който ми поглежда блога от време на време. Броенето е от 8630то посещение.

Have fun!