Новина

Докато ни промиват мозъците с учителската стачка и местните избори, по света се случват далеч по-важни неща. Във форума на анимес засякох следната новина:

За удар по иранските ядрени обекти САЩ имат мощна бомба с тегло 14 тона, която може да поразява цели, разположени дълбоко под земята и с тези си характеристики превъзхожда току-що тестваната в Русия вакуумна бомба.

Такова изявление в ефира на тв "Фокс" направи председателят на експертния съвет към неправителствения Комитет за политиката към Иран и бивш зам.-началник щаб на американските ВВС о.з. ген.-лейтенант Томас Макинъри. Изявлението му бе цитирано от РИА "Новости", съобщи БГНЕС.

"Имаме нова мощна бомба с проникващо действие", заяви генералът. "Руското оръжие е било хвърлено от самолет, то не е бомба с проникващо действие. Ние разполагаме с проникваща бомба - не мога да ви кажа до каква дълбочина може да достигне, но Ахмадинеджад (бел.ред. президентът на Иран) и Иран нямат нищо, което да не успеем да пробием", каза Макинъри.

Коментирайки разпространената във вторник информация от "Фокс" за обсъждания на сценарии за военен удар по Иран в коридорите на властта във Вашингтон, генералът заяви, че след решението на Германия да се откаже от по-нататъшни санкции срещу Иран САЩ "нямат друг избор". Те ни накараха да преминем към военен вариант, каза генералът, имайки предвид германците. Той описа няколко сценария за силови действия от страна на САЩ срещу Иран, като определи за най-предпочитан от самия него масирана въздушна кампания за бомбардиране на Иран.

По думите му бомбардировката "ще започнат 65-70 самолета, създадени по технологията "стелт", както и 400 обикновени самолети". "Това е въздушна кампания с продължителност 48 часа за поразяване на 2 500 цели и унищожаване на техните ядрени обекти, обектите на противовъздушната им отбрана, военно-въздушните им сили, военно-морските им сили, ракетите им с ответен потенциал "Шахаб-3" и накрая тяхното командване и управление. Нека след това иранският народ да поеме отново страната в ръцете си", заяви генерал-лейтенантът в оставка, като добави: "Толкова е просто!".
Макинъри е известна фигура в консервативните кръгове във Вашингтон и оглавява експертния съвет. Негови членове са още бившият директор на ЦРУ Джеймс Улси, бившите зам.-държавни секретари на САЩ Уилям Нитце и Ричард Шефер, както и бившият представител на американския министър на отбраната на преговорите за контрол над въоръженията в Европа Раймънд Тантър.

Не можах да издиря новината в БГНЕС, но това не значи че е лъжа. Във вестник "Строго Секретно" от доста време прогнозираха бъдещата война с Иран. Но отвратителната наглост и арогнантност на Макинъри са изненадващи. Остава единствено надеждата бомбата да се взриви още в Щатите ...
Интересно какво ще остане от света след тази "масирана въздушна кампания"?

+.+

Забавни дни, ей! Вчера се запознах с Нимбуса, който имам на село и с негова помощ изчистих от паяжините избата. Никой не ми вярва, че като малка съм мислила че е безкрайна. И лозето обахме. Някой навит да повярва, че аз мога да бъда и селска труженичка? Тишина. Как да е, и пожарче си спретнахме както винаги. Сефте разбрах какво става като излееш бензин върху запалена слама. (За невежите - става ПУФ и пърли вежди)
Простиналият ми гръб май няма нищо общо с пироманските ми страсти. :( Затова пък:
1) оправих "D.N.Angel" да върви със субтитрите (не че е постижение...)
2) довлачих 2 тома на Смирненски от село (колкото и странно да звучи)
3) докопах "Изкуството на света на Диска" на Пол Кидби
4) открих нови снимки на Алукард от записите в Рига
5) току-що-ми-пратиха-снимка-на-Виле-Вало-която-ме кефи XD
От 5) изводът е следният: идва края на света, щом В.В. ме кефи...
И да не забравям
6) свалих целия OST "Ghost in the shell". Кенджи Каваи оунва.
Пък относно киборгите...нямам нищо против подмяна на гръбначния ми стълб с малко титаниеви кости...но нищо повече. :)

Warte

Искам да съм киборг.

Без-телесна

Без-чувствена

Без-душевна

Не-страхлива

Не-разумна

Не-плачеща

Не-мислеща.

Има неща, по-страшни от това една учителка да ме тормози. Има и хиляди неща, които трябва да науча. В рамките на вечно нестигащото време. Иска ми се да съм част от сайберпънк мегаполис и да бъда едно малко нищо отговарящо за още по-малко нищо. Но отварям очи и забелязвам, че съм нещото, от което зависят нещата - вечерята, документите, спокойствието. И когато отново бягам в опити да спася останките от Живота си, знам че съм открила мястото си във Вселената. А къде е Всичко останало?
Ich warte auf dich am Ende der Nacht...

Искам да съм киборг.

...

Новата "учебна" година "започна". Нито ще се учи кой знае колко, нито началото беше истинско. Лични впечатления: отидох рано-рано в 9 без 5 в двора, химна звуча точно в 9:15, а в 9:20 ни казаха, че сме свободни до 10. В десет се завърнахме победоносно от фото-разходката, запознахме се с новата класна, разбрахме коя смяна сме и отидохме на капаните. Бирата и картофите общо взето са част от почти всеки 15 септ. Така и трябва.

Учителската стачка няма да коментирам, всеки има право да се бори за по-добър живот. Обаче отразяването на стачките в страната във вечерните емисии новини беше под всякаква критика. Повече от 3/4 от училищата в Бургаска област са стачкували. В Бургаска област. В Бургас са стачкували всички, без 1. И bTV отразиха тържествата само от него. Ха. Малко тип "Правете каквото щете, никой няма да научи за това".

Дотук с мнението ми по актуалния "проблем" в страната. По някое време обаче открих истинската новина: Алукард най-сетне са си седнали на белгийските д-та и са започнали същинската работа по албума. Йай, йай, йай! И са тряснали нови снимки. Евала на Александър Истратов:
(Незнайно защо тази снимка ми напомня една мисъл на Уди Алън: "Любовта между двама мъже е красиво изживяване, а между пет е нещо фантастично". Пак изгаднях, съжалявам.)
Важното е, че на 8 октомври е премиерата на видеото към "Cold". И накрая, защото просто не мога да се сдържа, снимка от направата на видеото:
Повечко на официалния им сайт: www.alucard.be

Selig

Текат последните дни преди предпоследното завръщане в бастилията на затъпяването, наречено ПУД (първи учебен ден). Вкъщи цари хаос, правим ремонт. Още повече че ми се изхака темплейта, малко ме дразни този, твърде елементарен беше за правене, но сама съм си виновна. Пък хедърът ме радва много :) Хак да им е на бъдещите ми пребивачи с камъни :) Музиката отново е средновековна, въпреки че онзи ден сънувах Мерилин Менсън (в стария му период). Седяхме на лафче, хихихих. А днес за първи път хванах по ММ клип на "Непознати улици". Както и да е, есента идва, а от това по-хубаво няма. :)

Няколко думи за една от големите ми мании

Този пост съдържа YAOI (Male love). Четете на свой риск. Не отговарям за възможните психически и физически травми.

Днес от нямане, какво да правя, реших, че няма да е зле да разкажа за едно от нещата, които обичам. Да получите представа що за момиче пише тук. Подозирам, че редовните подещения ще намалеят, но не мога да се стърпя.
Та думата ми е за yaoi. Терминът означава всякакъв арт изобразяващ мъжка любов. От целувки до полови контакти. Накратко тоест. Няма да тормозя никого с термини като doujin, seme, uke и тн. Просто искам да се знае, че одобрявам чистия и искрен хомосексуализъм, а не същия за самореклама и гъзария. Обичам комикси за момчета, които се обичат, въпреки че общо взето това води само до проблеми. Японците са виновни задето ги рисуват толкова хубави. Частта, която обичам най-много са целувките. Принципно съм относително нормален човек, с нормална ориентация, но видя ли нещо като това...

...ми потичат лигите...


Позволявам ви да ме презирате и сочите с пръст.
Изгорете ме на клада :))))))
















И накрая минути за реклама: първият бг форум за yaoi

Hollywood

Този пост ми се щеше да е малко хейтърски. Всичко започна с мойте 39 градуса, мина през едно пънко-емо-метълка с манталитет на чалга-фурия, после отбягвайки сблъсъка с емо, което се обясняваше сълзливо как се било сдухвало снощи си счупих нокътя на крака, което не болеше и това е малко странно, после някакви спорове с майка ми, макар че това си е ежедневие и завърши с мотиката. Нямам ръце, мамка му, целите са в рани. Което обаче не успява да ме сдуха напълно, защото в момента съм сама с Тери Пратчет и Чамбао, Джордж Мартин пише "Dance with dragons". Ако искам нещо, то е 12ти и 13ти чаптър на "Crimson spell", но явно ще чакам...

Очертават се интересни дни....