Hänschen klein

Седя си днес, сополива и кашляща, увита в одеяло и пиеща чай, и превъртам каналите. Минавайки през СКАТ спирам като закована. На фона на кадри от тренировките на Hitlerjugend се чува детски хор, който пее на немски нещо, което по мелодия си е чист "Тръгнал кос".
Поглеждам тип "О.о " и решавам, че тук трябва да се проведе малко разследване. След половин час откривам песента тук. Изслушвам я и още половин час минава докато открия текста:

Нänschen klein
Ging allein
In die weite Welt hinein.
Stock und Hut
Steht ihm gut,
Ist gar wohlgemut.
Aber Mama weinet sehr,
Hat ja nun kein Hänschen mehr!
„Wünsch dir Glück!“
Sagt ihr Blick,
„Kehr’ nur bald zurück!“

Sieben Jahr
Trüb und klar
Hänschen in der Fremde war.
Da besinnt
Sich das Kind,
Eilt nach Haus geschwind.
Doch nun ist’s kein Hänschen mehr.
Nein, ein großer Hans ist er.
Braun gebrannt
Stirn und Hand.
Wird er wohl erkannt?

Eins, zwei, drei
Geh’n vorbei,
Wissen nicht, wer das wohl sei.
Schwester spricht:
„Welch Gesicht?“
Kennt den Bruder nicht.
Kommt daher die Mutter sein,
Schaut ihm kaum ins Aug hinein,
Ruft sie schon:
„Hans, mein Sohn!
Grüß dich Gott, mein Sohn!“

Не ми се превежда ред по ред. Става дума за малкия Ханс, който избягал от къщи и се щурал по света. След седем години се завръща и роднините му не могат да го познаят. Поуката е изведена в известна немска пословица: „Was Hänschen nicht lernt, lernt Hans nimmermehr.“ ("Каквото не научиш като малък, никога няма да научиш" (егати интерпретацията)")
Песничката, като всяка песен на немски, звучи зловещо или просто кадрите си казаха думата. Но сериозно не искам да си имам работа с немска дечурлига... *scared*
Та така...само да не се заблуждавате (като мен), че мелодията на "Тръгнал кос" е българска. Български е само текста, а авторът му е Асен Разцветников.

Въпроси без отговор

1) Когато оставиш 100 ватова лампа на терасата, цъкната цяла нощ, замисляш ли се че може да свети в лицето на някой болен и умиращ от хрема и кашлица човек в отсрещния блок?

2) Защо небето над Бургас нощем е белезникаво-бежаво-бозаво-сиво-розовеещо? Не може ли да е чисто и просто черно, а трябва да е болезнена смеска от странни газове?

222

222ри пост на 22 Ноември
12 дена се губих из ежедневието. Пишеше ми се за много неща, като например мистериозния потоп, който се изля над страната и който имам подозрения, че е ново тайно метеорологично оръжие. Можех да разкажа и за това, че вече 11 дена ходя на училище, където нищо и никой не се е променил. Само леко нямаме стол и развиваме летателни способности при ходенето до "вънка". В училище се сблъсквам с някакви странни същества, които ми заявяват съвсем сериозно "Пия ананасов сок, за да подобря вкуса на спермата ми". О.о Общо взето обмислям изобретяването на невидими слушалки, защото шума ми идва в повече. А единствения път към Тишината е чрез още повече шум. Всеки път като опитам да се отвея нанякъде, се намира някой да ми се сопне да си махна слушалките :( Правя разни опити за поезия, които усещам че ще си останат чиста проза, но наистина не ми пука. Накрая целият ми яд се отприщва в истерична криза, която майка трябва да потуши. И тя се справя невероятно. Обичам и мама и тати и брадара и около 3-ма други човека. Чакам някой да очисти останалите.
Та така...има много неща, които искам да кажа, но най-важното е: "Радвайте се на слънцето!"

Най-сетне гавра с "Чадъра"

Налага ни се да слушаме тая песен за "чадъра" на някаква барбадоска от сума време. Крайно време беше да открия свястна гавра с нея. (Да живее yaoi-форумът!!!) Изпълнението на момчетата е в пъти по-добро от жалката фешънка, а клипа е размазващ! Хихихи =)

We have a winner

Не, не мога да говоря. Това наистина беше нещо, което очаквах много. В началото мечтаех за първата награда: пътуване до Япония за award ceremony. Накрая вече бях убедена, че писмото ми се е затрило из гънките на интернет-пространството и не е било забелязано въобще, въпреки старанието. Затова днес е най-великият ден. Защото съм първа в списъка на тези, които вземат трета награда. Не honorable mentioned, а Third Prize. А това е първото ми есе за световен конкурс. Разбихме ги, безценни!

Линк към списъка с победителите

Линк към моето есе (в оригинал на немски и превод на английски)

Всичко по реда си. Опитвам се да системтезирам случилото се през последните няколко идиотски дена и ако се напише на хартия ще е почти толкова голямо колкото материалите ми за изпита, които преди 5 минути бяха преместени в огромна папка...Трябва отнякъде да събера стотина джоб папки за да си ги подредя. Както и да е. Май цикъла на френетичния шантавизъм почна с Хелоун. Докато се усетя, бях Уинди от "Каспър", а аз не съм го гледала. Изгарянията по ръцете ми още стоят. ГЕРБ бяха осигурили безплатно "Бургаско" в парти клуба. Егати агитацията. От там имам и секси пижама на ГЕРБ (разбирай тениска, която ми стига до коленете..). После си скъсах задника от бързане да приключа едни неща и много се ядосвах. В петък се озовах на входно по химия, за което не бях учила.
"Ей, Муг, какво ще кажеш за моя синтез на Вюрц?"
"Уникален е...в целия учебник по химия няма да намериш такъв..." Последното може да се отнася и за моя синтез. В цялата работа ми се изгуби един въглероден атом... Само това да е, де...
После е събота и костюма ми на Харухи Сузумия е готов. Сама съм с брат ми и той ми помага за косата. Която така и не застана кат на Сузумия. Срещата с баките беше много добра. Новите бако-попълнения изглеждаха мн добри. Снимките също са плашещо странни. Понеже съм добра, ще постна една. Шокиращото в нея е..да, сетихте се...изправената коса на половинката ми. Канските усилия на отбор стилисти, фризьори и безброй счупени преси за коса довеоха до това:

Всичко хубаво обаче приключва в 9:30. Минути по-късно аз си събирам багажа от нас. Караниците с майка са си ежедневие, но тази се отличава по идиотизма си. Как да е, триумфално завръщане и изпращане на снимки по скайп и зловещото обещание на най-добрата ми приятелка: "Ако станеш емо, ръчно ще те самоубия!!!". А в момента се подготвям да ми изтекат очичките по мангата "Goth". Шантавите времена не са прилючили, това е сигурно!!!