7те албума, които бих взела на самотен остров

Йеп, и мен ме включиха в играта.
Правилата са прости:
(1) всеки участник цитира тези правила
(2) цитира този пост
(3) цитира този, който го е посочил
(4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си
(5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.

Бях посочена от Тин4е още вчера. Но пуст размисъл...

В крайна сметка седемте са:

1. Рамщайн "Reise, Reise" Албумът, който съм въртяла най-много според статистиката на уинампа. Щом ще е самотен, че и остров, значи няма да преживея без Рамщайн. (Ще гледам и да не си забравя тениската на Розенрот ^^)


2. Clint Mansell "Requiem for a dream OST" Какво сдухване ще е без Мансел??? Обожавам този филм и саундтрака му. Хвърлял ме е в депресия и ме е изкарвал от нея. Ще си слушам "In the ens it`s all nice" докато си правя сал или събирам халюциногенни гъби.



3. Енигма "A posteriori" Бих искала да взема всички албуми на Енигма, но щом ще съм на самотен остров, значи ще имам достатъчно шумове за медитация.




4. Nightwish "Dark passion play" Новият албум ми изпълва душата. Таря не я харесвах много, защото веднъж я сънувах че ми крещи с нейния невероятен глас. Анете е душица. Щом няма да има хора, значи ще си взема и лириките и ще пея. Ако преди това е имало живот на острова, след това няма да има ^^


5. "The best of Doors" За самотни вечери край огъня. Бих се радвала да имам китара в ръка и да си пея "Show me the way to the next whiskey bar..." XD




6. "Blood and Chocolate OST" Някъде много отдавна писах за тоя ост. Ету тука. Филмът е меланхолично бозав, не блестящ с почти нищо, но саундтрака е много готин. Поне за мен де. =)))




7. Моят диск. Ще си го направя специално. Ще включва хубавите песни на Менсън, Paradise Lost, увертюрата на "Кармина Бурана", някой транс и техно парчета, без които не мога, Депеш Мод, Пласибо, Хелиум Вола, и каквото друго се пази в ай-пода... ^^



И така вие сте наред. Посочвам Shaft of Light, Нели, Essme, Mindbolt и Светлина.

:)

Предколеден бюлетин

Няма как, трябва да се ходи по магазините преди Коледа. За последните 10 дена се събра толкова материал за описване, че сега ще се опитам да го разкажа вкратце:

Предколедни адвенчърс между и в магазините
(Преживяно от М&Т Корпорейшън)

Искам нормални дънки
Искам пък. Синички, без черепчета, панделки, финтифлюшки, пайети и прочее грозотии. И по възможност дънки, които не са стеснени към глезените. Е, няма такива. Но, ако не знаете, на "Младост" има магазинче, в което продават дънки от линията на Мадона (не, бе, не ви лъжа, така твърди продавачката!). В това гамазинче 3 на 3 метра може да срещнете самата продавачка и приятеля й. Те ще се карат гръмко. Той ни в клин, ни в ръкав ще пита как сте. Ще му кажете с унил глас че сте добре и ще му предложите пуканки. Той не само ще си вземе, а и ще предложи на продавачката. Тя пък ще му се развика да се маха най-сетне, и цикъла ще приключи с това, че ще си излезете от там, без дънки от линията на Мадона.
В крайна сметка, след обиколката на "Младост", горния Център и долния Център, ще си откриете дънки в магазина, покрай който минавате редовно, и който, един дявол знае защо, сте оставили за последно в списъка. Късмет.

"Ще отворя след 15 минути"

Когато видя такъв надпис се чувствам като в Матрицата.Колите минават покрай мен, всичко си тече, само има нещо сбъркано в цялата работа. Решавам, че продавачката е отвлечена от извънземни и отивам другаде.

"Извинете имате ли Пръстен, дубликат на Пръстена от "Властелина на Пръстените?"

Любимото на всички бижутери е, когато аз и Schaft of Light се намъкнем в магазина, и тя каже това на скоропоговорка. Има два вида реакции:
1. "Ъъъъ?"
2."Не, нямаме"

Мърфи е прав.
Трябва да обиколиш поне 10 магазина, за да ти остане само една последна надежда. Това, което търсиш ще бъде там. Може би.
Ако откриеш това, което търсиш, ще е скъпо. Преди да изкараш парите, ще се сетиш че има и 12ти магазин, в който не си влязал, но въпреки това ще купиш от магазин номер 11. Три дни по-късно случайно ще се озовеш в номер 12 и ще откриеш закупеното. Естествено, по-евтино.

Неща, които няма да откриеш никъде.
(И явно е по-добре да не търсиш.)
Разкроени дънки, макети на самолетчета, играта "Туистър" (освен в Пингвините" където струва 40 лева), учебник по литература, какъвто ти трябва, пуловери без ръкави и поло. Списъка ще се удължава, естествено.

Какво лекува ходенето по магазините?
Неотдавна открих статия в Космополитън, за това какво лекува секса. Списъка включваше депресия, хронична бедност, международното положение, абе изобщо всичко.
Та ето какво лекува и мотаенето из магазините:

• препълнен джоб
• странно желание за естетика
• добро настроение
• и още и още...

Като за завършек, мога само да пожелая на всички весели празници. Радвайте им се, защото 2008ма ще бъда тежка година.

Vampire kisses: Blood Relatives

В момента чета това:

Преди месец я открих в Хеликона. Поръчана и оставена, както се разбра после. Надявах се на тия в книжарницата да им е дошъл акъл и да почнат да продават истински комикси, но не. 24 лева за това томче. Добре, че има щедри души, които си я взеха. Е аз се отдадох на търсене в нета и с доста безсъние намерих първа и втора глава.

Историята е блудкава. Една готик-мацка цял живот си мечтае да ходи с истински вампир и когато такъв индивид се заселва в имението до градчето й тя е на осмото небе. Но идват и разни проблеми във вид на бишонен-братовчеда и компанията му вампири. Абе, обичайното.
Артът обаче е ~КЙАААААААААА~ *wild fangirling* :


Да не забравя. Мацката се казва Raven (Рейви-чан?), а вампира Александър. Ма много са сладки бе!

Изобщо, както казва Рейви:
Transylvania, take me away!
:)

Winter storm

Снежно ми е. Ставам болезнено инфантилна, когато вали сняг. Простете ми че по цели дни пея снежни детски песнички ("Край кЪщички и двОрчета, край светлите прОзорчета, летим, летим и сЕЕЕЕ въртим, децата веселИИИм..."), че блея през прозореца и на всеки въпрос отговарям със "Виж колко е красиво!"...
:)

Reise, reise

Обичам вторниците. За разлика от понеделниците, в които присъствам телом в училище от 7:30 до 14:30, във вторник имам само 5 часа. Тъй де, шест, но физическото го пропускам, защото съм освободена. И така, това е един от малкото дни, в които не се прибирам със стадото (а.к.а. цялото училище юруш към спирката на Болницата). Него ден си хващам Четворката. Това е може би най-приказния автобус. Почти винаги е спретнат, малък и полу-празен. Няма блъсканица и сърдити контрольорки. Няма нервни хора и зайци, които на висок глас да обсъждат Акузатива и Датива в немския език.

Днешния училищен ден започна зле. Преди да се събудя вече четях Leseverstehen за един избягал от концлагер. Добро утро! Примерна задача от Leseverstehena: “Превърнете в Актив изречението “Милиони хора са били убити по най-жестокия начин в концлагерите””. Да...

Но да се върна на 4. С огромно удоволствие си тръгвам, непрекъсната от никого, запътвам се към спирката, а плейъра избира Phats&Small “I can’t sleep tonight”. С 4 всичко е на късмет – или ще дойде бързо, или няма да дойде бързо. Имам късмет и тя идва преди да е приключила песента. Сядам си както винаги отзад. Забелязвам, че всички стоят така, че да гледат напред. Warum? Сигурно повечето не пътуват редовно с това сладко автобусче и нямат идея къде ще спре и къде ще ги отведе. Аз размишлявам къде да сляза. Спирките са или далече или много далече от нас. На Трета (Северната) не ща, защото е банално, на Южната (хич да не си мислите че е на юг ;) просто за ориентир спрямо Северната съм я кръстила тъй) ми идва далечко. В крайна сметка си харесвам тази на пристанището, тоест на околовръстното. Гледката там е божествена. Пътувам си и около минута преди да сляза започва “Death is the road to awe”. Слизам, пресичам и се наслаждавам – на огромния индустриален пейзаж пред мен, залива обвит с мъгла, релсите ширнали се на 20тина метра под мен. Лети ми се, честно! Почти ослепявам от яркото зимно слънце, но пресичам и потъвам в Горния квартал. Там човек може спокойно да се загуби. Въпреки че няма нищо еднакво в улиците, на мен ми се струва, че си приличат. Когато минавам покрай онзи недовършен ГУМ, ме обзема пост-апокалиптичното чувство. Недовършени и полуразрушени сгради ми харесват. Специално тоя строеж съм го изследвала веднъж. Не е върхът, честно казано. Отвътре е обрасъл и красив по своему, но разпилените спринцовки, презервативи и (!) потрошени компютри ме отвращават. Но отвън изглежда страхотно: ръждясала ограда, прикриваща първия етаж, бетонови колони и под на втория етаж, празни помещения. Същински лабиринт на изчезналото човечество. Е, с тая разлика, че човечеството не е изчезнало още. Завой наляво, надясно, напред, нагоре, ала-бала, озовавам се недалеч от нас. Минавам през аптеката и там срещам аптекарката с пророчески способности, която без да съм я попитала ми казва, какво трябва да си взема. Вярвам й. Някакви весели песни на плейъра, слънчева светлина и мир и спокойствие у дома. =))))))))

Фонтанът /The Fountain/

С Shaft of Light най-сетне се навихме да го изгледаме. Аз си бях навита още като го открих като заглавие. Тя го намери и днес се настанихме да го видим. Свързвах го само с две имена: Дарън Аранофски и Клинт Мансел. Предвид факта, че "Реквиема" ми хареса безкрайно, реших че и този филм трябва да се види. Не се излъгах.
Историята за безсмъртната любов е банална, нали? Но както един живот не стига, така и главния герой обича една жена в рамките на 3 епохи - 16, 21 и сякаш 26ти век. Моментите с 26 век са малко твърде философски и няма чак такова действие като другите две, но без тях филмът би бил празен. Главния герой (Хю Джакман) обича първо кралицата и после съпругата си (Рейчъл Уайз). И в двете епохи те са разделени от пропаст и той е този, който трябва да търси спасението й. През 16ти век е изпратен от нея да търси "Извора на живота" в джунглите на Средна Америка, през 21 той има нелеката задача да търси лекарство, за да я спаси от тумора, който я убива. Спиращи дъха сцени, които трябваше да се гледат на голям екран, и прекрасна музика. "Death is the road to awe" е основната тема и макар че не е толкова тежка като "Spring Overture" пак е изпълнена с красота.
"Фонтанът" се различава от "Реквиема" много. Краят не е унищожителен, а съзидателен. Иска ми се да го гледам пак. Има толкова символика, като парченца от пъзел, но пъзела се нарежда чак накрая. Има много идеи и поуки, но аз лично избрах за себе си това:

"Тялото е тленно, но душата е вечна."

Малко линкове: основната тема трейлър

Feel me, Heaven

Денят започва мрачно, но едно е сигурно - не вали! Молитвите ми от снощи са чути, не вали! Gott sei dank! Излежавам се до 8. В 9 стоя и си суша косата. Пиша смс-и повдигащи настроението и научивам страхотната новина, че Чора ще присъства. По-добре малко подкрепа отколкото никаква, или? В 10:20 вече съм на линия, след като в таксито са ми пуснали "Desert rose". Церберката от Общината ми казва, че било рано. Мотая се 10 минути и после се вмъквам успешно. Заемаме позиции в Заседателна зала. Малко сме, силни сме. Контингента от ПМГ заема позиции от другата страна на заседателната маса. Зад една пемегианка съзирам оранжевата коса на Г.И. (е, и самата нея ;)). После вниманието ми е насочено към 173те тома на "501 места, които трябва да посетите"Подредени са перфектно. Хора се щукат наляво-надясно, докато аз получавам култов смс. "Дръж се, идем". Церемонията започва и виждам г-жа Чора. Става ми неудобно, че седя, а тя е права. След около 2 века, Димитър Николов съобщава името ми ("...за високи резултати в областта на литературата..."). Не се спъвам пътьом към подиума, което е успех предвид ботушите, които обувам за първи път, стягащия чорапогащник и тясната пола. Ръкостискане, грамота, тухличка и тефтер от Орбител. И да не забравяме шепотната размяна на учтивости. 5 минути по-късно вече съм сред моя контингент, тоест г-жа Чора, Туня, Стилито, Мимс и Сиса. Докато те разглеждат книгата, бивам отвлечена от журналистка от СКАТ. Задават ми идиотски въпроси, отговарям по съответния начин и ми светят в очите с камерата. :( Мъчението приключва преди да почувствам как се губя в междузъбието на каката. Напомнете ми, ако стана репортерка, да не питам хората, дали факта, че са били стимулирани от Общината, ще мотивира хората около тях...
Замъкваме се в рок-клуба, където пускат Guns&Roses. 3 горещи шоколада, 1 капи и 1 вода и много разговори за бъдещето. Научавам че съм пропуснала взимането на пенсиите в училище. Утре май няма да си намалени часовете, защото не сме училище за простосмъртни xD Прибирам се успешно преди големия дъжд. Надзиравам брата. Дълбая в тайните на конюнктив айнс. Студено ми е и кашлям повече от всякога след злополучното ходене до магазина. Вятърът почти успя да ме отнесе. Verzicht-вам от срещата вечертта, за което съжалявам много и се заемам с коледни упражнения на немски, които ми докарват едно странно коледно настроение. Декември е!

Geschenke für die guten Kinder

Толкова шибано късно ми се струва, че не намирам смисъл да си лягам. (Пояснявам, за първи път тая учебна година съм първа смяна... *прозяв*). Последните дни минаха перфектно. Отпразнувахме ден-дена на Динко с Балантайнс в халби от бира. Оказа се пълен боклук (уискито, не нещо друго). Боля ме глава. Спах малко. Учих много. После ... после получих подаръци!!! Обожавам подаръците. Единия беше неочакван. Но въпреки това върховен!!! Ето:
*Кьаааааааааа* ~див фенгърлинг~ Тун, любов моя, жрице на нашата религия, обичам те, о, благословен дар от природата. (Не забравям и фотошоп!) Постерчето е направено два дена след като тя си е изтеглила програмата. Аз я имам от месеци и ме е страх да я пипам. Мисля си че хапе невежите *blush*
Другия подарък беше неочакван по форма, но не и изненадващ:За невежи и неверници това е образа на котката Белзенеф(ка) (май е женска :x ). Прекрасна еееееееееее :) А случаят по който я имам е .. хм... личен? Не питайте.
Нямам търпение да си получа пенсията утре и да тръгна по магазините. Искам да дарявам щастие, така както на мен ми го даряват. Хора, усмихвайте се, животът е хубав. Декември е! :) :) :) :)

П.С. За другия подарък също ще има пост. Само да мине жертвоприношението в събота ;)