Сряда

Е, тва беше. Поредния ден, който не се отказа такъв какъвто го пресмятах. Добре де, вярно е че не мисля за това, което würde mir passieren können, ама защо винаги съм така изненадана накрая- не знам. Наистина бях си нарочила за цел да поема учителството по история за следващата седмица и наистина си взех единия час. Но не подозирах, че ще открия в даскалото си хора, луди пойче и от мене, ако това е възможно, но и това стана. Не подозирах и че ще доживея до ден, в който ще влезе чистачка в класната стая с поредната заповед и вместо обичайните похвали за футболисти и баскетболисти ще прочете моето именце в комплект с още двайсетина, абе изводът е един: "Най-хубаво се живее на импровизация!" По времето когато се готвех (ха!) по литература за класната прочетох следното супер-умопобъркващо-от-смях изречение "Око за око! Паста за зъби!"...
За в бъдеще имам няколко големи плана:

1. да си усъвършенствам елфическия почерк
2. да престана да пиша постове само за да се намирам на работа
3. да си задам най-сетне въпроса "аз метълка ли съм или не?" и да си отговоря с две букви
4. да престана да правя планове, защото дядо ми Джон Ленън е казал "Животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове за бъдещето"

П.С. за тези, които не стоплят каква е връзката между Dжъд Лоу и този пост: ами, никаква, просто ме кефеше картинката,а компа вече бъкан с картинки и ги складирам тука :))) Enjoy the life!