А така!

И така...положението е под контрол-майка е на телевизора, брадара е в леглото, баща ми не се знае къде е. Всеки е доволен от нещо. А аз забивам як японски рок. Сърбеше ме отвътре да напиша малко от текста на песничките, дето ме кефЪт, ама на, нали съм добра душа, се смилявам над тези, които четат блога. И Хасан е хора, да знаете...
Иде ми да се смея безгрижно, да се чудя кой ще победи-Йо или Хоро Хоро и да се чувствам нормална. По своему естествено. Сефте ми е толкова спокойно. Иска ми се да полетя и да се рея някъде там, в пространството на лирическия герой, да сънувам отново разни странни нещица, да се плацикам пак в басейна. И ми е хубаво, толкова ми е хубаво...
И всичко това само от една песен...

Сеиги но сону, оку де, юме де икизуите иру ксанару чикара о шинжите....
Йоби самаасе...
Азаяка ни...