Някой ме попита, къде се губя напоследък? И правилния отговор мисля че е: между мислите ми, между автобуса и даскало, между химия и математика, в търсене на учебници, тетрадки, завинаги пропуснати формули и уроци, аз съм там, където не трябва, защото на света има прекалено много бензиностанции и нищо не е предвидено да бъде така както аз си го мисля. Странното очаквателно чувство не ме е оставило и животът ми сякаш се впуска с все сила в следващата седмица и там свършва. Дано пак да бъркам...
Презентацията по биология е готова, тази по немски-не. Не съм чувала за география и информатика, а май трябва. Искам да спЪ, а имам куп други неща на главата си. И защо, дявол да го вземе, баш на нашия клас объркаха ЕГНтата? Не, писна ми от неща и хора, които не осъзнават мястото си в еволюционната ми стълба. Нещо ме зарибиха по "Within Temptation", а искам само Милен Фармър. Ло-Ли-Та, припявам на път за банята и не знам изобщо какво й става на тая пуста матрица, в която съм вкарана. Досега всичко вървеше що-годе добре, баш сега ли трябваше да се развали?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Здравей, много се радвам че ти харесва блога ми. Твоят е също много хубав :P в момента около 2/3 от дните през месеца съм в Хасково, а останалите в Харманли rofl :)
Да уж. По поводу коментариев - навеяла на меня где-то услышанная фраза:
Это мы уверенно опережаем весь мир в области космоса, балета и навоза. Навоз - коричневое золото России!
Публикуване на коментар