Marylin Manson = Emo?

Don’t break,
Don’t break my heart,
and I won’t break your heart shaped glasses.

Blood-stained sheets
In the shape of your heart
This is where it starts
This is where it will end
Here comes the Moon again

Then I knew that our love was
Just a car crash away.
I knew that our love was
Just a car crash away.

I can't turn my back on you,
when you are walking away.

I kill myself in small amounts
in each relationship it's not
about love.
Just another funeral and
just another girl left in tears.

You must be something that I hate
There's not a word for what I want to do to you

Нещо не мога да го повярвам. Слушам новия албум на Мерилин. Това той ли е? Къде е Антихриста? Какво стана с рок-величието, което пееше "I am something that you'll never be"? Съдейки по горните извадки от песните от "Eat me, drink me" ММ вече отива в категорията "имоушънъл хардкор", а това е трагикомично. Преглеждам лириките от предните албуми. Почти не се мярка лирическа героиня и ако присъства е за задоволяване естествените нужди. А сега какво? Всяка песен е посветена на "нея", всяка дума е посветена на "нея". Менсън, който пееше за себе си и уникалната си персона и за нас "the Nobodies", пише песни за жената, която го е зарязала. Ъргх, знам си че светът отива по дяволите. Като го преглеждах ми хвана окото заглавието "Mutilation is the Most Sincere Form of Flattery " (демек осакатяването е най-искренната форма на ласкателство), но дори и тя не става за слушане. Саундът дори прилича на иймо мюзик. Остава скоро да направи и песен със Fall Out Boy или 30 seconds to Mars.... :( :( :(

This is the new shit - Marylin Manson....

Just think of the lonely dove...

Този пост е посветен на безкрайно милите ми съученици. Дечица, малки и глупави, научете се да не ми досаждате! Спането в час е свещенодействие, което не бива да се прекъсва. А щом съм сложила слушалките на макс, това знаете ли какво значи? Че не искам да ми се досажда. Лигавете се, колкото искате, но не ми пречете. Защото вдъхновението си отива лесно и с никакви усилия не мога да го върна. И вместо сега тука да стои нещо интересно и приятно за четене, пиша тия глупости. Е, не се и надявам да ме чуете. Искам да срещна този, който е написал на стената в училище "сички са тъпи" и да му стисна ръка, задето е открил Истината.
А днес е скучен вторник, в който лъчът свтлина се очертава едва след залез слънце. Дума на деня: "мече", благодарение на малкото слънце Т. :)
We're all stars now in the dope show.
И да, кефя се на Менсън,някакъв проблем?

Помогни ми!

Глуповият човек казва "Това е тъпо!", а умният "Това не го разбирам.".



Heute ist nicht dein Tag. Така си е, наистина не ми е ден. И искам да се оплаквам, да плача и да говоря с часове. Никой не би ме изслушал обаче.

[14:02:30] Shaft of Light каза: lol, mug, ti si edin mnogo stranen, no vypreki tova angel

Gott weiß, ich will kein Engel sein! Помогни ми, не искам да я карам така. Искам да бутилирам черното отчаяние, да скрия болката в кутия. Да пия самостоятелност и абсент. А Tommy is dead мамка му и не мога да й открия текста. Уви. Майната му! Всичко се прецака. И никой не иска да е Юки от "Гравитейшън". Мамка му и света. Мамка му и реалността. Мамка му и неравенствата, нитратите, сектите, годежите, мъжете,жените, обратните и тн. С две думи...къде са ми успокоителните?

Aми...

Студено е. Мрачно е. Слънцето е скрито зад всички облаци и въпреки че свети срещу мен, не мога да го видя.
В един филм ("Елизабеттаун" май беше) имаше една мъдра мисъл относно провала: "Ще имаш 5 минути да се чувстваш нищожество. Наслади им се!". Е, днес така стана, че се наслаждавах на огорчението от самата себе си много повече от 5 минути. Необходими бяха 2 станджанки и половин час на студено,ветровито и високо място, за да ми мине. Реквием за математиката (но не и за една мечта. Мечтите винаги се сбъдват. (Насън например?)) Тъжно, весело,меланхолично,влюбено,прекрасно. Един от последните зимни дни (Не обичам пролетта. Показно оптимистична е.). След около час телевизията ще се появи. А аз искам само да гледам "Gravitation" и "Lain". И нещо се е прецакало с "Death note" или поне със събовете. Keine Gerechtigkeit in dieser kleinen Welt.

Едит: Отивам аз да взимам брат ми от училище и гледам, две момченца са се провесили от един прозорец и крещят "Освободете ни! Невинни сме! Не бива да сме тук!" What the fuck? Та те не са живели и 8 години...

Съвсем предколедно.

В очакване на една студена, безснежна и леко тъжна Коледа мръзна на студа в стаята ми. А навън е 2 пъти по-студено и днес може би щях да се превърна на парче лед в оранжево, ако наблизо не беше един мрачен и зловещ Еvil. А колко си обичам малкия Evil, дракона и приятелите ми не е истина! Но сега вече стоя в очакване на поредния семеен празник между много чинии с храна (съответно и чинии за миене) , между хора, които отдавна знаят кой какво и на кого ще подари, между хора, които вече сами не знаят какво ги кара да стоят на една маса. Тъжно. Единственото, което ме натъжава в този прекрасен зимен ден. Така де...нощ. Но днес няма да се спи, също като след осем дни. Докато мога да държа очите си отворени , ще keep trying...
Весела Коледа ( или поне Бъдни вечер!)

Спаси ме от скучен делник,остани с мен в понеделник...

Какво е аджеба понеделника? Начало на седмицата или по-скоро край на хубавия уикенд? Събуждам се с болка в главата, песен на "Остава" и мрачни прогнози относно бъдещето. Плуване или болезнено размятане на крайници във басейн пълен с подозрителни типове. Разходка до "Бургасбус" със хепиенд и нова карта. Училище. Мое малко безсмислено, лишено от живот и радост училище. Понеделник е един от дните, в които нищо не правя в часовете. Не по моя вина-немски и биология са все пак 4/7 от часовете. По химия може би извършвам някаква болезнена мозъчна дейност, но е за кратко. По физическо освен да ми набиват в главата формули друго за правене няма. И накрая : черешката на вечерта е контролно по физика. Агония, братче, агония. Но черешката на вечерта е другаде, там, където се сбъдват дежаву-та и се опитвам да събера късчетата от мислите си. А сега е време за тъжна и отчайваща музика.
"Алукард" са подходящи за тази мрачна и студена зимна вечер, нали?

Ех да можех...

And if I only could,
I'd make a deal with God,
And I'd get him to swap our places...
Полза от мечти никаква. Нищо не става така, както искам. Гадно ми е, защото денят ми щеше да е хубав. Но понеже не си досънувах оня готин сън, всичко се оплеска. И сутринта, и отиването на даскало. Мамка им на Бургасбус, само да ми падне пак оня началник... Мразя скучната математика и Ицо, който взе че ме събуди докато спинках по литература. Мразя го Санчо Панса, щото е извратеняк. И не мога без проблясъка на деня "Анри четвърти? Как така кой е? Любовника на кралицата естествено!"
Обичам когато ми хрумне нещо, да го правя веднага. Точно по тая причина вече имам ръкавици без пръсти собствен модел. Много си ги харесвам, защото ги измайсторих сама, с което доказах на себе си поне, че игла мога да държа. Но супа не можах да направя. За вечеря имаше буламач. :( Така е като майка ни оставя да се оправяме сами.
Утре е денят на Дон Хуан де Марко. И на още много надежди, свързани с дървета и/ли живи хора...
Today is the end of tomorrow...

...I feel you
Your precious soul
And I am whole
I feel you
Your rising sun
My kingdom comes...

Ни Депеш Мод, ни Ейси Диси могат да ме приспят след като съм изпила две кафета. А в същото време имам температура и ме втриса. Готино, а? На това настроение най-би отивало една страхотна буря, мрачни облаци и проливен дъжд. Но не, навън слънцето грее, а облаците отдавна останаха над Луска. И листата на акацията са все така зелени, че започвам да се питам дали някога ще опадат. В света, който ще създам (респективно: "създадем" :)) освен че няма да има чалгаджийки, времето ще бъде в зависимост от настроението на Създателя, демек моето. Ще е доста апокалиптично място. Време е да се събудя и да се изправя пред реалността. "Маги, учила ли си по история?" "Нямам учебник по история. И тетрадка нямам. Имам само температура!"-такива разговори вече водя по домофона и нещо не ми пука. Докато скърцащия автобус ми режеше малкото останали нервички нещо ми присветна за цялата философия на света и изводът, който най-сетне направих, е "Всичко отива по дяволите. Нищо не може да се направи". Май съм права, а?
Както вика Стилето, в главата ми се води Троянската война. Само дето Елена е реалносъществуваща константа.
Отивам да гледам "Death Note"...