Всичко по реда си. Опитвам се да системтезирам случилото се през последните няколко идиотски дена и ако се напише на хартия ще е почти толкова голямо колкото материалите ми за изпита, които преди 5 минути бяха преместени в огромна папка...Трябва отнякъде да събера стотина джоб папки за да си ги подредя. Както и да е. Май цикъла на френетичния шантавизъм почна с Хелоун. Докато се усетя, бях Уинди от "Каспър", а аз не съм го гледала. Изгарянията по ръцете ми още стоят. ГЕРБ бяха осигурили безплатно "Бургаско" в парти клуба. Егати агитацията. От там имам и секси пижама на ГЕРБ (разбирай тениска, която ми стига до коленете..). После си скъсах задника от бързане да приключа едни неща и много се ядосвах. В петък се озовах на входно по химия, за което не бях учила.
"Ей, Муг, какво ще кажеш за моя синтез на Вюрц?"
"Уникален е...в целия учебник по химия няма да намериш такъв..." Последното може да се отнася и за моя синтез. В цялата работа ми се изгуби един въглероден атом... Само това да е, де...
После е събота и костюма ми на Харухи Сузумия е готов. Сама съм с брат ми и той ми помага за косата. Която така и не застана кат на Сузумия. Срещата с баките беше много добра. Новите бако-попълнения изглеждаха мн добри. Снимките също са плашещо странни. Понеже съм добра, ще постна една. Шокиращото в нея е..да, сетихте се...изправената коса на половинката ми. Канските усилия на отбор стилисти, фризьори и безброй счупени преси за коса довеоха до това:

Всичко хубаво обаче приключва в 9:30. Минути по-късно аз си събирам багажа от нас. Караниците с майка са си ежедневие, но тази се отличава по идиотизма си. Как да е, триумфално завръщане и изпращане на снимки по скайп и зловещото обещание на най-добрата ми приятелка: "Ако станеш емо, ръчно ще те самоубия!!!". А в момента се подготвям да ми изтекат очичките по мангата "Goth". Шантавите времена не са прилючили, това е сигурно!!!

Рецепта за ухилен ден

Днес е ухилен ден. Предвид ужасната липса на ухилени хора в тоя забравен от Божествата край на света, рекох да напиша няколко безотказни съвета:

Първо (и най-важно) Лягане в 3 и ставане в 7. Колкото по-малко спи човек, толкоз по-бодър става. Личен опит, де. Но ставането в седем има поне един плюс: да видиш светлината, струяща през пердетата.

Важно е и първото нещо, което видиш да е нещо мега яко и красиво. Собственоръчно направен уолпейпър върши идеална работа.

Когато към закуската можеш и да си пуснеш песен, за която си почти сигурен, че си втория човек, в България, който я има, се очертава наистина добър ден. И хилежен, когато проумееш текста. =)

Накрая, понеже си станал по тов аубийствено време и всичките ти познати още спят, пусни си свястно хилежно аниме. "Ouran Highschool Host Club" е перфектно (а ако си го гледал вече, статията също е достатъчен хилеж ;). Ако, като мене, имаш близо 6 часа свободни, това значи 6 часа хилене на Белзенеф, Некозава, дървеността на Хару-чан, лигавията на Хъни и тн. Абе, няма друго такова аниме. *поклон* =)))))))))

Накрая един съвет към нерваците, емотата и прочее осакатени от чувство за хумор същества: трошете орехи! Много е приятно, неангажиращо, почти безболезнено и уталожва агресията за дълго. ;)

(И, да, много се кефя на макрото на апарата...) =)))))))

Няколко думи за една от големите ми мании

Този пост съдържа YAOI (Male love). Четете на свой риск. Не отговарям за възможните психически и физически травми.

Днес от нямане, какво да правя, реших, че няма да е зле да разкажа за едно от нещата, които обичам. Да получите представа що за момиче пише тук. Подозирам, че редовните подещения ще намалеят, но не мога да се стърпя.
Та думата ми е за yaoi. Терминът означава всякакъв арт изобразяващ мъжка любов. От целувки до полови контакти. Накратко тоест. Няма да тормозя никого с термини като doujin, seme, uke и тн. Просто искам да се знае, че одобрявам чистия и искрен хомосексуализъм, а не същия за самореклама и гъзария. Обичам комикси за момчета, които се обичат, въпреки че общо взето това води само до проблеми. Японците са виновни задето ги рисуват толкова хубави. Частта, която обичам най-много са целувките. Принципно съм относително нормален човек, с нормална ориентация, но видя ли нещо като това...

...ми потичат лигите...


Позволявам ви да ме презирате и сочите с пръст.
Изгорете ме на клада :))))))
















И накрая минути за реклама: първият бг форум за yaoi

Yamato Nadeshiko Shichi Henge

В превод "Perfect girl evolution". Започнах да го гледам преди много време, но едва днес се добрах до последния, 25-ти епизод.

Главната героиня, Сунако-чан, е девиант отвсякъде, не понася красиви хора, пада си по филми на ужасите, скелети, анатомия. Единственото й желание е да бъде оставена сама. Но откъде тоя късмет, при положение, че леля й Оба-чан е magnificent lady, която желае да превърне и племенницата си в такава. И понеже е зает човек, хваща четири момчета, кое от кое по-красиво, да свършат черната работа.

Ето ги и тях.

(По часовниковата стрелка)Чернокосия Такенава е bookworm, Ранмару е женкар, а това до него е Сунако в нормален вид, до нея е Киохей, а най-малкия е Юки, който е невинно момче в сравнение с останалите батковци. Получава се малко тип "Биг брадър", защото имат на разположение едно огромно и прелестно имение, в което се развива основно действието. С разплитането на историята стават ясни много тайни от миналото на всеки един от героите. Хуморът е навсякъде, по японски малко странен. Nosebleed-овете са нещо нормално, а съветите "Leidiiruichi" са ако не полезни, то поне информативни. Артът е добър, но има един недостатък: Сунако-чан почти непрекъснато е чиби (виж малката картинка). Но и в това замисъл, както се разбира накрая. :)

The End of "Death note"

Не мога да се сетя как почна всичко. Помня че дръпнах първи чаптър, но не ми хареса и го изтрих. Във Франкфурт обаче си взех първия том. Беше прекрасен, черно-бяла графика, миришеше на ново. Май чак след косплея реших да го гледам. Което прави началото на ноември.

Сега е края на Юни. 8 месеца. Всяка седмица по един епизод. Понякога чаках с нетърпение, понякога ми доскучаваше. Но беше част от живота ми.И в 3:00 днес следобед то свърши.

Не мога да не разкажа за "Death note".

Историята: Гениалния ученик Ягами Райто намира една странна тетрадка, която сякаш може да убива хората, чиито имена напише вътре. Момчето е обзето от титанична мания да промени света, убивайки тези, които си го заслужават(според него). И от Light се превръща в Kira (Killer).

Raito: В началото е голям пич, но властта над човешките съдби е кофти дар.

Ryuk: Шинигами (Бог на смъртта), което оставя тетрадката на Райто. Винаги е приличал на Менсън, и си пада по ябълки.

L: Познат и като Eru само заради невъзможността на японците да кажат "л". Гениален детектив, който тормози Райто. Обича сладки, защото помагат за мисленето.

Misa: за нея може да се говори много. Общо взето единственото момиче което обича Райто, защото не може да има само яой в анимето. За доста голям период от време също притежава Death note.

Mello и Near са наследниците на L. И двамата приличат малко на него, но са доста по-интересни. Mello си пада по шоколад и има доста зъл вид, а Near е симпатично дете-гении, което обича да изобразява нещата символично - с кукли, играчки, зарове...

Символистиката е част от това аниме, запазена марка.

Е, всяко нещо има край с изключение на кренвирша, който има два. Farawell, Raito.

Death Note Sins

Направих гоооо! Много му се кефя! Три дена "Malchik gei" на Tatu, денонощно клипове с яой и либоф към "Death note":

http://www.deathnotesins.piczo.com/

Да живеят фен-фикшъните!!!

Запълвам си ежедневието

С предния пост опитах да покажа някакви леки наченки на интерес към политиката на страната ми. Всъщност интересът ми е свързан най-вече с абсурдите наоколо, а такива дал Господ (опс, не, Господ не съществува, казал го е Ницше) Пропаганда и забавни обещания навсякъде. Убедих Слънцето да гласува, та да има някакъв представител от младото поколение на изборите. За кого е вече следствена тайна. БТВ пуснаха много готини репортажи и изобщо бяха възможно най-добрите по телевизора вечертта. Бате Бойко е мистериозен пич, шъ знайте, хъхъ ;) Слави Бинев даде обаче култово интервю. Накара ни да се усмихнем.

Освен че обърнах внимание на обстановката в страната, доста мокра и ветровита между другото, извърших добро дело по връщането на един изгубен документ. Блоковете в лазур са безброй, голяма мафия са тия кооперации. Жълти, червени, сини, зелени, с бански на лалета. Луд на шаренко се радва.

Изгледах "Ти гониш". Очарована съм не, а направо потресена. За 15-минутен филм е страшно добър.

Вместо "Матрицата" за хиляден път, изгледах още два епизода на "Yamato Nadesiko shichi henge" (a.k.a. Prefect girl evolution) Много готино аниме, със забавни ситуации и много чибитааааа. Ама почна да ми омръзва. Сунако е зла.

Вече от скука започнах "Ромео и Жулиета" в японски вариант. Те, японците са странни, ама изрусения Шекспир рулира. Нарисувани са сладко. Не съм чела трагедията. Ще се запозная с по-извратен вариант, с летящи коне и Ромео със синьо-зелена коса. *kawaii*

И имам японски на Internet Explorera. Откъде се е взел???

Как се харчи пенсия

Тада...днес раздадоха пенсиите за януари. 21 лева по случай края на срока. Мойта успях да я поизхарча в рамките на 7 часа. Към 10 минах през дигиталцентъра да си взема "Chou Ni Naru Hi" изпринтирена. Обраха ме, защото страниците бяха тотално разбъркани, но нейсе, на обяд си играх като малко дете да ги подреждам. В момента целия комикс е във вид на книжка А5 формат и мн си ме радва. За това бяха 9.50 от стипендията. В края на часовете чопнах едно книжле относно "София филм фест на брега" с описание на филмите. Ако някой си го познае, да казва. :) Реших на кой филм ще се ходи, и рекох да им се обадя, да питам дали случайно са останали билети. Някой ме беше наплашил че свършвали бързо. Хм...в цялата книжка не намерих телефон на кино "Тракия", затова звъннах на 144. "Нашите оператори в момента са заети. Изчакайите малко"
---Класическа музика за душата---
"Ало, с вас говори еди-коя си (сякаш ме интересува?), какво ще желаете?"
"Трябва ми телефона на кино Тракия"
"Ми...то киното...май няма телефон..поне доскоро така беше...знаете ли, мисля че няма телефон...все пак ще проверя..изчакайте...(дълга пауза в която се чува дъвчене на дъвка)...я,имал телефон...преди нямаше..."
-компютърен глас ми съобщи телефона два пъти и ми затвори.

Разговор с касата на киното, от който става ясно, че за "Гуча" билетите са продадени (май), но за "Братя по съдба" "останали са..да". "Не можем да ви запазим по телефона, елате". От гласа на момчето/мъжа/господина лъхаше някаква умора, сякаш цели тълпи хора се гъчкат за билети. Дигам вежди и парцали и отивам. Никакви тълпи, нищо ново. Само един спори с русата продавачка. Тя твърди, че филма почвал в друго време. Той й отговаря, че в програмата пише друго. Застъпвам се за него и му подавам програмата, която е в ръцете ми. Усещам безкрайна благодарност. Радвам се. Продавачката е победена. Втори рунд:аз вс. нея. "Така и така..два билета за неделя, 4 часа, казаха ми че са останали" "Хм..ми ний..още не сме ги пуснали в продажба...(рови нещо отдолу) (вади лист хартия) ето..изберете си..4 или 11 ред..." "Четвърти". Каката продължава да мига и да гледа листа и да рови навсякъде. Явно е ново-назначена. След куп бюрократични опити да ме ядоса, аз полюбопитсвам, защо само 4 и 11 ред? "За другите билетите са в театъра" Голяма гъчканица пада в театъра, да знайте... Как да е, накрая се сдобивам с двете хартийки и заминавам.

Иии,много съм подробна бря. Ама така е в такива слънчево-студени дни...

Шарен уикенд

Това време няма и няма да се оправи. От тоя студ май само кино "Тракия" печели. Вчера пак го посетих. "Вълкодав". Не ми е ясно защо такова стандартно фентъзи с изключително красив край и готино момиче трябва да има толкова отвратително начало? Защо трябва така да се колят, да фърчи бутафорна кръв, да се жигосват и да мятат камшици? Като изключим първите 20 минути, през които изпитах сериозно желание да мръзна навън, но да не гледам тия гадости, филма ми допадна. Като най-оригинално бих определила факта че е на руски, а не на английски и че е правен в Русия. Дам, такива филми не бях гледала. Всичко останало обаче беше или твърде гнусно за гледане или твърде познато. А, не...глупости, имаше оригинален герой и това е прилепа! Голям сладур е тоя прилеп и накрая филма свършва много готино. Естествено, ако издържиш дотогава. Абе, при положение, че няма друго в киното и това става за убиване на времето. И колкото и странно да звучи, има заемки от "Междузвездни войни"!

Снощи също така започнах да гледам "Хелсинг". Анимето е приятно, размятат се едни много готини патлаци и момичетата са на ниво. Мрачните подземия и червената шапка на Алукард ме кефят най-много.

А днес сутринта станах изключително рано и се забих на олимпиада по литература. Хаоса беше небивал, а темата... направо без коментар: "Образът на Дон Кихот-модел за висша нравственост"... Поне имаше шоколад...

А навън е все така студено и прехвърча някакъв мним сняг, а утре ще бъда в даскало цели 9 часа...егати началото на седмицата...

Engel

Това отляво е едно от най-великите AMVта, правени някога. 10x to Марио. А днес беше забавен, не особено поучителен ден, в който се превъплащавах в Миса-чан от "Death note" и не ми беше никак трудно. А черно-белите чорапи и гетите бяха супер. Снимки? Човече, 2 часа е, какви снимки те гонят? Ще чакаш до сутринта...а сега или никога трябва и да напиша просторен мейл относно слънцата и луните и отношенията между тях, колкото и косвени да са. *Прозяв* И песните на Замунда банана са положително-енергийни като студен сок от зелена ябълка. Благодарности ^^

Всичко започна от мангата "Togainu no chi". Вечното неомръзващо яои. Писна ми всеки да казва "Грубо е, грозно е, ненормално е", затова ще карам направо. Попаднах на една много готина песен. "Possession" на Evans Blue. DC++ обаче си показа рогата и в 10тина хъба я мярнах само у един, но се появи любимия надпис "no slots available" . Сайта на групичката е www.evansblue.com и е приятен, също може да се чуят и песните им. Естествено не цели и естествено не могат да се свалят. Но по дяволите, искам тази песееееен!
Тц, не! Пак станах мрънкало. Но в рамките на следващите 3 дни ще съм такава. Ще бъда външно поне едно умно дете, което ще бъде изпитано по биология, химия, физика, английски и литература. Хихи, колко хубаво съм се устроила, а? А после-край! Ще бъда себе си. Е, с малки изключения, без които нищо няма да бъде същото.
И все пак заваля сняг, макар и за малко (в Бургас имам предвид).
Mислейки си за бъдещето си задавам въпроса розово и сиво могат ли да се смесят и дали ще се получи нещо добро?

Поздрав!

To hold you down
kiss you so hard
I'll take your breath away
and after, I'd wipe away the tears
just close your eyes dear ...

Ще те намеря където и да си!

Предколедно

Остават 4 дни до Коледа. В рамките им трябва да се справя някак с класно по математика (какво по дяволите е това чудо "йентикорин"???) и да накупя разни хубави нещица за малкото хора, които обичам и които ме обичат. И майка ми е супер яка стана ясно след снощи. Никога не съм подозирала, че може да се държи толкова готино. Както и да е, навън вали гаден дъжд, без изгледи да се превърне на сняг. "Руроуни Кеншин" стигна до 2.5% след един час сваляне-скапани торенти, ей... "Death note" се очаква къде Бъдни вечер. Някъде преди това стискам палци на "Ерагон".
В момента слушам "Gravity of love" на Enigma и в главата ми се гонят разни мисли за сребърни украшения и Сатурн.
И да не забравя-това ми е стотния пост в блога! Да ми е честит :)