Стрес, антистрес и хорър

Преди години сефте чух думата "стрес". Беше ми интересно какво всъщност значи, но поне до последните 2 дена не бях се сблъсквала с нея интензивно.

Стрес: ставане в 7:30 за да довърша превода.
Антистрес: обяд навън
Стрес: спешно отиване до офиса
Стрес: документи, които не искат и не искат да се получат, в резултат на което или пък точно преди това ги принтиря над 9 пъти
Стрес: работодателя се заема с оправянето на положението
Стрес: отвън пробиват...
Стрес: лудешко пътуване към дома
Антистрес: кюфтета
Стрес: все пак ще ходим на кино
Антистрес: готическата пола на Пламс
Стрес: филмът е скучен
Стрес: филмът е кървав
Стрес: тая защо скимти така? разваля кървавата сцена...
Стрес: гадно разпльокване (не питайте откъде...)
Антистрес: оня смешник го изядоха...
Стрес: тая как го клъцна...
Антистрес: футбола с главата на главната лоша
Стрес: около мен има хора, на които филмът им беше смешен
Антистрес: тъмно е
Стрес: събуждат ме с дърворезачка (не, не, не...тя беше само в двора...)
Антистрес: може пък да скътаем
Антистрес: Rammstein: "Benzin"
Стрес: не скътахме
Антистрес: чистене (да, в най-тежките моменти това да събираш гнили ябълки е успокояващо)
Антистрес: дрямка с лястовиците
Антистрес: вятър във ВАНа докат се връщаме
Антистрес: Симпли Ред на светофара

Толкова за стреса и антистреса, ред е на хоръра.

Както стана ясно от по-горните словоизлияния, бях на кино и гледах "Hostel 2". Нищо не съм гледала на Тарантино досега, но филмът хваща окото. Бях се подготвила за нещо мн по-зло. Тип "Saw" например (дето все не се навивам да ги гледам). Всъщност историята беше тъпичка, но актьорите компенсираха. И имаше много тънко чувство за хумор. Идеята е, че три патки отиват на почивка в Словакия (Оттук и извод номер 1: не ходете в Словакия! Или да бъдем толерантни: не ходете там, където не знаете езика, културата и има ли война или не...). Води ги едно българско маце, което във филма е словаче. Има невероятни крака и страхотно излъчване каката *влюбва се* Е, накрая й ритат главата, ама то късно... Трите патки са доста интересни: едната е зубърка, с конски зъби, много обича да се изразява изразително и на пръв поглед изглежда сякаш няма да й се случи нищо, щото ще си стои мирно и кротко. Малък спойлер: тя умира първа... Нейната противоположност е една супер мацка, фурия уж, с нисък коефицент на интилегнтност и която не носи на алкохол. Сваля се на наш Виктор Крум... Тя умира много гадно. Мъчат я прекалено. И има една трета, която в началото не се набива на очи. По-мълчалива е, по-спокойна, но е първата, която надушва какво става. Благодарение на сметките си във Швейцария и пълната си безскрупулност оцелява. Има черна коса, бледо лице и адски красиви сини очи. Много е яка (гомен за фешънския коментар, ама наистина е яка...) Убийците са трагично смешни бизнесмени, единия от които ипотекирал къщата за да плати да убие някоя. Единия намира всичко за игра и се надъхва докъм средата на филма. Тогава вижда малко кръв и се отказва от идеята. Съответно си получава заслуженото: става вечеря. Втория е по-тихичък, страхлив и леко добродетелен. Но решава да се прави на герой, и накрая умира разделен с най-скъпото за всеки мъж. И пищи неистово. Добра каша се е получила. Ама да бяха разкарали звука и да течеше нещо зло, щеше да е по-добре. И май е крайно време да махната резачките от хоръри филмите. Не са нито оригинални, нито кой знае колко интересни. Всъщност очаквах повече мъчения, за сметка на бързи и гадни убийства. Ма за час и половина какво да покажат? Градински ножици, коси ала Тери Пратчет, резачки, кучета...

Всъщност исках да разкажа и за едно хорър-аниме, което почнах, ама твърде много ме мързи, а и тоя пост и без това се получи дълъг. Поздравления за тези, които са го издържали...

:)

Дали от жегата, или от желанието ми да идва есента, но ме връхлитат песни от всякъде. White stripes и "Seven nation army" ме връхлетяха от една китара. Stone Sour и "Through glass" се появи в един почти тъжен разговор, а сутринта ми щукна "Aerials" на System of a down. В тон със меланхолията намерих "Don`t call me" (Asia) и всъщност само двама души по света знаят колко ми е скъпа тая песен. В момента и двамата скитат някъде, тъй че все тая.

А темплейта не знам защо го смених. Просто съм на вълна "Да се хванем за червено"...

Пишете в кутията долу ей :P

Lasciate ogni speranca voi ch`entrate

Вече мога да твърдя спокойно, че Адът е на земята. Дяволът е всеки един човек, а болестите са негови помагачи.В Ковачевци имах удоволствието да усетя как се е чувствала погрешно набедената през Средновековието вещица, но открих че на земята все още има Ангели. И те сноват около всеки. Искам да благодаря на Алън, задето е хубав, на Мила, задето е силна, на Поли, защото е смела, на Кати, която също като мен е вярвала в писмото от Хогуортс, на Дари за огромната и всеотдайност, на Жоро, за неизчерпаемата и заразяваща енергия, на ръководителката ни, на водещите, на организаторите, на тези, които се запознаха с мен и не се страхуваха да ме подкрепят. Държах се като пълен идиот в психиатрична криза и вярвах че щом се прибера, всичко ще е наред. Но нищо не е наред и аз съм пак в центъра на адските огньове.

Dum spiro, spero.

Има дни, в които...

Всичко върви наопаки. И приятелството се отдалечава от определението в тълковния речник. А аз съм просто цветен образ на компютърен код, създаден за да е въплъщение на някой хороскоп. И когато използвам думата "лайнян" повече от 7 пъти, ми се случват нещастия. И няма да се ходи на Менсън, поне откъм моя страна. Браво на спечелилите, а за победените винаги има втори шанс.
За малко разведрение (благодарение на слънцето :) ):
TAOISM - Shit Happens
ISLAM - If Shit Happens, Take A Hostage
ZEN - What Is The Sound Of Shit Happening?
BUDDHISM - When Shit Happens, Is It Really Shit?
CONFUCIANISM - Confucias Say, "Shit Happens"
CATHOLICISM - If Shit Happens I Deserve It.
MORMON - Shit Happens Again & Again & Again...
JUDAISM - Why Does This Shit Always Happen To Me?
(назаем от дриъла...)

Haunted when the minutes drag

Петък 13, самотен, но по своему приятен. "I don`t feel like dancin" или нов плейлист на плейъра. Танц на химичните ръчички или да вбесим въглерода. Слънцето замина за Турция и облаци се събират над града. Брат ми заспа на леглото ми, доклада по биология се очертава в далечното бъдеще. В близкото е само утрешната аниме среща и нека Силата е с мен *прозяв*

A posteriori

Да започна хронологично. Планетата беше празна от 8 сутринта до 5:30 следобед. Наслада при мисълта за Земята унищожена. "Пътеводителя" не ми влияе добре. Енигма имат нов албум, слушах и целия "Meds" на Пласибо - прекрасен е. Надеждата се завръща в 6:04 заедно с топъл хляб и всички ядем като малки негърчета. Блъскам си главата за идеи за мирен свят и мечтая за пътуване до другия край на света. Ваканцията започна, а утре имам имен ден и планът е сладкарница, ресторант и може би кино, макар че филмите са отчайващи. Все тая, може би мястото все пак не е сгрешено?

All good things

Наистина предния пост трябваше да се появи снощи. Но интернетът умря, а сега някак не му е мястото. Жалко.
Вървиш усмихнат, спокоен, подминаваш ненужните неща в живота и в миг, в който си готов да започнеш да се оплакваш за дреболии, Съдбата те поставя пред изпитание и то трудно. Контролно по физика, хьорферщеен - ряпа да ядат. Тъжно. Остава ми да се моля. Да чакам. Отново да бъда домашен дух и крепител на устоите на дома. Защото за това съм се родила първа...

Постът,който трябваше да се появи снощи

Truly, Madly, Deeply

Днес бях на театър. “Плейбой”. Приятно и неангажиращо. И с ирландска музика. Харесвам я. Навява ми мисли за елфи и лепрекони (и уиски). Танците също са прекрасни, макар че са подобни на ръченицата. С тая разлика че мъжете им не са натруфени и са с токове. И по някое време пуснаха една отдавна забравена мелодия. Някак много добре запечатана в главата ми. С малко усилие си я намерих. Представям ви: “Warriors” Feet of flames

Нощта на забравените спомени не може без една любима мисъл от филма “Музика от другата стая”, която също отдавна търсех и едва сега намерих:

[On what love is like]
You know how when you're listening to music playing from another room? And you're singing along because it's a tune that you really love? When a door closes or a train passes so you can't hear the music anymore, but you sing along anyway... then, no matter how much time passes, when you hear the music again you're still in exact same time with it. That's what it's like.

***
-Писва ли ти?
Усмивка.
-Да. Затова гледам през прозореца.Чакам. И се надявам.

За вярата и времето

Някой вярват във избавлението, във виртуалната любоф,в истинноста на хороскопа, а аз си вярвам в близкия завършек на всичко и кашкавала. Всяко нещо има край с изключение на кренвирша, който има два, но няма значение. Въпреки че е пролет и края на Март над града се стеле невероятен студ и ме гонят някаки мисли/мечти за ходене на басейн, разходка в парка с фотоапарат или най-малкото слизане до магазина...

***
Седяха на камъните. Тя пушеше и се наслаждаваше на залеза. Дребосъкът клатеше крака над бездната.
- Вече се стъмва един час по-късно!
Мълчание. Тя презрително изпусна едно кръче от дим.
-Часовника показва различен час от вчера-това е всичко...
Мълчание. Малкия я погледна със страхопочитание. Тя добави:
-Времето не съществува. Измислица. На хората.
-Защо са го измислили?
-За да има ред уж, а само са объркали нещата. Хора, какво да ги правиш...
Малкия се умълча. Загледа се в селцето под тях. "Хората" си щапукаха насам-натам без да ги интересува кой ги наблюдава.
-Мразиш ли ги?
Тя за първи път го погледна. После погледна надолу и промърмори:
-Сякаш не...просто са скучни...с тази тяхна мания за ред...
Хвърли фаса в бездната и легна на камъните.
-Виж небето, мамка му, за какво са ти тия двукраки смешници...

***
Просто диалози anyway...

Meduse ohne Krak

Напоследък всичко е странно. Първо се разхождам безцелно. После съм канена на рожден ден. После времето е гадно и така безкрайно дълго. Но аз съм "only happy when it rains" и всичко се подрежда както трябва. Случват се неща, за които не вярвах че ще се случат, и обратно. Вали и спира. После пак. Баба Марта си показва рогата и хем вали, хем пече и е красиво, защото се случва рядко. Тайните на града нямат край, а разходките по тъмно ще останат в миналото, с един час назад или напред, няма значение. Уиндоус е боза и имам нова мишка, по-скапана от старата, но пък се разбираме с брат ми, който вече е на 8, и чистим заедно и се снимаме. Звуча объркано, без да искам да понтирам когото и да е, просто се опитвам да изясня мислите си.

"When I`m gone" Three doors down

Наскоро четох нещо много готино относно ония проклети сънища рано сутрин, при които се събуждаш и помниш, че си сънувал нещо, и се мъчиш да си го спомниш, а не можеш. Та обяснението беше, че всъщност тези сънища започват в мига, в който се събудиш и съзнанието прави нещо като времева дупка, в която се осъществява съня, който на теб ти се струва много дълъг, а всъщност трае около секунда. Днес се събудих с болно гърло и чудовищно схванат врат. А бях сънувала нещо хубаво, нещо, което трябва да се сбъдне. И по време на съня не ме болеше нищо. Затова се замислих, аджеба, възможно ли е реалността, истинския живот, да са моментите, прекарани в сънищата. И всъщност да живеем само там, а случващото се докато сме будни да е просто безсмислено прекарване на времето? Насън няма синтеза на Вюрц и електромагнитна индукция, нито (айде да използвам любимото лафче на Тун) "интересното потискане на ензимната активност от конкурентните инхибитори". "Movin on" и майната му на всичко, защото вече е 7 вечерта, а врата все още ме боли, а вчера беше интересен ден(снимките, снимките..), утре може би също ще бъде, макар че нищо не се знае. Стискам палци на тези, които учат, и се оглеждам за още бонбонки "голиа"...

Maybe it's too far away...Maybe I'm just blind...

Los!

Време е за Роб Дуган и за почивка. Никакви размисли относно недовършени фрази и странни стечения на обстоятелствата и нищо за утрешния ден. И без това хороскопа ми става все по-точен и по-точен с всеки изминал ден, но това е още една приумица на Съдбата, която ме гледа с усмивка тип "И сега какво ще направиш?".

Днес пуснах VH1 на обяд. Пускаха Шер и "Believe", тази песен завинаги ще остане свързана с моя първи клас, от който незнайно защо имам твърде малко спомени. Та една вечер стояхме с мама в малкия апартамент, който обитавахме тогава, и аз попълвах красиво първия си лексикон. Беше на Викито, сигурна съм. Въпроса за музиката яко ме затрудни, може би защото Рамщайн едва изгряваха на хоризонта, затова мама пусна радиото (май и телевизор нямахме, не помня) и пускаха тая песен. Така че към музиката добваих и Шер. И сега бих я добавила.


А брат ми, първолака, вчера учеше "Аз съм българче". Оказа се, че аз още го помня, което само показва какви неща са ми вкарани на подсъзнателно ниво.


Започнах "Махалото на Фуко". Има много готини мисли, но особено ми хареса тази:


"Изобщо, когато не знаеш какво искаш да напишеш, по-добре да редактираш книги по философия" (Отлично извинение за утре по литература...)

В празния петък следобед...

Много обичам да имам свободно време, да си помързелувам, да се тръшна на леглото с нещо за четене или да погедам някакъв филм. Днес обаче, открих че мързлуването няма да се получи докато не си намеря книга. Забих се в Хеликона. Открих един куп книги за горене, но не и нещо за четене. Зарових се в "Черната магия", но пишеше такива глупости, в които дори аз не бих повярвала. "Призоваване на духове" също не беше особено ценна, така и не открих практически начин за призоваване. Книжките за фотографията на Нешънъл Джиографик са шарени и толкоз, а от книгите за филми само "Мечтатели" ми хвана окото, защото филма съм го гледала до някъде без субтитри, а Ева Грийн е върха, особено като говори на френски. Но ентуасиазма ми за четене умря като видях рафта с чиклит, сума книги в които основната проблематика е на някой от въпросите "Аз съм перфектна, защо никой не ме иска?", "Аз не съм перфектна, ама никой не ме иска", "Аз имам перфектен живот, но за 1 ден ми го съсипаха" и "Как да го свалим в 10 стъпки"...хм, подходящо четиво за застаряващи фолк-фурии, но не и за търсещия нещо смислено. В крайна сметка се отказах от Хеликона и реших да върна най-сетне "Библиотечна полиция" и "Гордост и предразсъдъци". Избърсах им прахта и проверих печата. 20 август. Ем...сори. Занесох ги и лелката ме изгледа сякаш ме познава отлично и знае идеално че не съм ги върнала. Тръпки да те побият. Как да е, помолих за кратка аудиенция със съседната стаичка и с рафта с гръмкия надпис "Фантастика и фентъзи", където само един стар том на "Властелина" напомняше за фантастика. "Гори, вещице, гори" ми привлече погледа и я взех макар че ми се струва, че е криминална. Намерих и нещо на Агата Кристи, което май не съм чела, та я свих и нея и накрая си заплюх едно новичко издание на "Махалото на Фуко". Като за 2 свободни часа в петък стига...

However far away...

Денят започва и свършва с такси. Надеждата е тази, която крепи, когато няма надежда. Мислех си как искам да напиша поетичната си автобиография в метро, пътувайки и връщайки се, и реших, че трябва да се живее някак. Времето е студено и лъжливо слънчево, а март месец (с малка или голяма буква се пише???) не ми е от най-любимите, макар че брат ми има рожден ден скоро.
Every one is my world, I will learn to survive...
Слушам песните, които Милс е написала на скайпа си и ми харесват, защото съм тотално празна и уморена. Време е за нещо топло...шоколад?

Така...днес беше веселият ден на маминото завъщане от Италия. Сутринта се чувствах безгрижна и разглеждахме снимки, а следобед още по-безгрижно се разходих по магазините. Някъде след третия магазин установих, че такова животно като любезна продавачка няма и че дрехите, които висят по закачалките, са абсолютно безвкусни. Хм, нощница до колената за през деня-не, мерси. "Панталони" до колената (не, не шорти, панталони) - ми и това не ми хваща окото. Потници is everywhere, ама и ти някакви двойни и плътни. Майтапа беше в съблекалнята на едно забутано магазинче на "Гурко": "За изцапана с червило дреха се плаща цялата й стойност. За повреден цип - 5 лева"... А всъщност търсех нещо зелено. Просто като разглеждах гардероба и открих че няма нищо зелено. В крайна сметка след около 2 часа намерих блузка с нормална дължина в тревист цвят и си казах "Разгеле...". В пробната нямаше надписи тип "Големия брат вижда всичко", така че си я взех. В чест на идващата пролет.

А тази вечер е и времето за събирането на църковния данък, така че трябва да вечерям бързичко...до утре рано-рано на училище...

Smiles are more important

Вчера открих че всъщност на замечтаното човече не му трябва повече от едно пълнолуние, изсъхнали клони и пейка в парка за да е мирно, тихо и щастливо. А тази нощ ще има лунно затъмнение и очакваме безброй катаклизми и смущения в биосферата, които няма да се сбъднат. А днешния ден беше време за разходка из гробищата и среща с едно опърничаво момиченце, което не може да казва "р", но за сметка на това говори перфектно български и английски и има чепат характер (за една далечна брадчедка става дума). И баба имаше рд, така че "Честит празник" на всички патриоти, пък дано изобщо в целия тоя хаос ми остане време да уча по биология, защото вече и това е предмет, по който се учи...абе,какви ги говоря...направих си сайт в девиантарт от нямане-какво-да-правя, но линк ще сложа отстрани като го поразвия малко. А за утре искам само малко свобода и поводи за усмивки...

Спами ми се нещо така че...

Ако можех да бъда път, щях да съм... горска пътечка.
Ако можех да бъда река, щях да съм...планински поток.
Ако можех да съм животно, щях да бъда...дракон/ламя/змей(в зависимост от митологичното време и пространство).
Ако можех да бъда един цвят, щях да бъда...черно или бяло.
Ако можех да бъда чувство, щях да съм...меланхолия.
Ако имам възможност да бъда на определено място щях да съм в/на...космически кораб на няколко милиона светлинни години от тук.
Ако можех да се превърна в материален предмет, щях да съм...пръстен.
Въпросът, който винаги е в главата ми е.... "Къде попаднах?"
Отговорът е... "На погрешното място".
Ако можех да съм число, щях да съм....Пи.
Ако можех да съм вселената, щях да бъда...без хора и изобщо неразумни същества.
Какво бих бил/а всъщност...нищо друго освен едно замечтано човече.

Саундтрака на моя живот:
1. Текат встъпителните надписи към филма за вашия живот. Музиката към тях е? "До края на света" Васил Найденов (...там...преди сто лета...)
2. Бързо прескачащи кадри от вашето детство, а за фон? "Love don`t let me go" David Guetta
3.Изведнъж всичко замира и действието се фокусира на тук и сега, седнали сте пред компа, а от пращящите тонколони се чува? "I love you...I`ll kill you" Enigma
4. На следващият ден. Всъщност той е толкова следващ, колкото и предишния... все същото. Утре ще правите нещо различно, но тийм сонга към еднообразието в живота ви е? Д2 "Не мога да спра да те обичам" (..в мойта стая със безброй врати...)
5. Нов ден. Този е нов. Срещате я/го. Едни очи, в който намирате всички отговори... а и останалото си го бива. Това със сигурност е главната женска/мъжка роля във вашия живот. В главата ви зазвучава музика и тя е? "Possession" Evans Blue
6. Борбата за Нейното/Неговото сърце е безмилостно жестока. Другата песничка от романтично баладен тип във вашия саундтрак. До края едва ли ще има още много, така че изберете някоя наистина добра? "Requiem for a dream Theme"
7. Битка със средностатистически лош? "Mein Teil" Rammstein
8. Дълга разходка сам в парка. "Mea Culpa" Enigma
9. Ти с приятели? "We wanna fuck a dog in the ass" (Blink 182) "House of fire" Alice Cooper
10. Чувствате се предаден от света. (целия мп3-плейър?) "Nymphetamine" Cradle of Filth
11.Добре де, знам, че романтиката я оставихме назад, ама трябва да има поне една секс сцена с фон? "Rein raus" Rammstein
12. Финални трели? "Амено" Ера

Take me there, take me into a revolution

Един мъдрец се яви в съня ми и ми съобщи, че ни остават 2 месеца живот...за първи път се замислих. Всички са убедени, че ще живеят дълго, правят дългосрочни планове, мислят си за това къде ще следват, какво ще работят, какъв богаташ ще си намерят за мъж..а сега изведнъж, да предположим, че това бъдеще никога няма да дойде...значи какъв живот сме имали? Пропилян в мисли за бъдещето, което няма да дойде. Защото сме обречени. Защото сме хора. Защото не сме вечни. Помисли си, ако днес е последният ти ден, какво ще направиш? Аз искам да кажа на всички онези, които си нямат представа че ги обичам, колко много значат за мен. Искам да помоля за прошка тези, на които съм съсипала живота, и да благодаря на тези, които съсипаха моя. Защото всички вие сте причината аз да съм това, което съм. И нямам нищо против да се преселя на по-хубаво място, ако е толкоз наложително. А дотогава - лютеница, луканка и саундтрака на "Хелсинг"

Шарен уикенд

Това време няма и няма да се оправи. От тоя студ май само кино "Тракия" печели. Вчера пак го посетих. "Вълкодав". Не ми е ясно защо такова стандартно фентъзи с изключително красив край и готино момиче трябва да има толкова отвратително начало? Защо трябва така да се колят, да фърчи бутафорна кръв, да се жигосват и да мятат камшици? Като изключим първите 20 минути, през които изпитах сериозно желание да мръзна навън, но да не гледам тия гадости, филма ми допадна. Като най-оригинално бих определила факта че е на руски, а не на английски и че е правен в Русия. Дам, такива филми не бях гледала. Всичко останало обаче беше или твърде гнусно за гледане или твърде познато. А, не...глупости, имаше оригинален герой и това е прилепа! Голям сладур е тоя прилеп и накрая филма свършва много готино. Естествено, ако издържиш дотогава. Абе, при положение, че няма друго в киното и това става за убиване на времето. И колкото и странно да звучи, има заемки от "Междузвездни войни"!

Снощи също така започнах да гледам "Хелсинг". Анимето е приятно, размятат се едни много готини патлаци и момичетата са на ниво. Мрачните подземия и червената шапка на Алукард ме кефят най-много.

А днес сутринта станах изключително рано и се забих на олимпиада по литература. Хаоса беше небивал, а темата... направо без коментар: "Образът на Дон Кихот-модел за висша нравственост"... Поне имаше шоколад...

А навън е все така студено и прехвърча някакъв мним сняг, а утре ще бъда в даскало цели 9 часа...егати началото на седмицата...

No Education ІІ

Снощи имах "удоволствието" да присъствам на собствената си родителска среща. Причината - "някой" беше решил, че да скрие дневника е изключително умно (барем да го бяхте изгорили ("Willst du dich von etwas trennen, dann musst du es verbrennen!"). Та стояхме с баща ми на последния чин и гледахме сеир. То не бяха обвинения и заплахи към класа, то не бяха упреци, че Хер Шмид няма да ни научи на нищо. Блях, то само той да беше виновен... И все пак сефте виждах какъв хаос е една родителска среща и по какъв начин се държат учителите пред родителските тела на учениците. Хм..."много добри деца, много приятно се работи с тях, бля бля бля, прекрасен клас...емоционални и умни" и прочие хвалби относно Б клас... Явно по този начин всеки гледа да избяга по-далеч от същността на проблема. Спасяване по единично му е майката...

А днешния ден е началото на един дълъг период, в който всеки даскал ще проверява какво става в главите ни и началото е не какъв да е предмет, а всенародно обичаната физика. Бягам да си правя пищови. Стискайте палци...