Предизборна война за стените и плочките в Бургас

Бях свикнала стените по улиците да са облепени с лицата на Азис и компания. Понякога и театални афиши. Чат-пат програмата на киното. А сега е full от нови непознати лица. След цял ден на бродене ги чувствам почти близки. Сега ще ви запозная с тях.

Но началото го поставят ВМРО-номер 2. Никак не разбирам идеята на плаката. Сигурно грешката е в мене :(

Следват номер 9 - Гергьовден - едно и две. Оригинални са. Гергьовденски агнета/овце...

Номер 14 - Движение за Свобода и Справедливост. Нищо че звучи малко като ДПС. Важното е мотото. "Ние знаем, че вие и сега живеете добре..."

Номер 19 - така и не разбрах какви са, но имат ясен план.

Гвардия - номер 25. По улиците и по кофите за боклук.

Номер 27 - Ред, Законност, Справедливост. Да не се бърка с номер 14. И това е много яко. Готина идея.

Номер 30 - Ваклин Стойновски. До Болницата висят огромни агитации за него. Една от тях гласи нещо като "Искате промяна? Вижте плажа!". А?

36 - Нормалните! Новото време! Златната риба умря, време е да осветим общинския съвет.

38 - Граждански съюз за Нова България. Граждани, ама от село Раждане, са им лепачите на предизборни плакати.

40 - Либерален алианс. Зад решетките и далеч от тях. Мотото им не се вижда добре, ще ви светна излишно: "Ние се стремим към проекция в политиката на европейските региони". Имам нужда от тълкувател и вуду-магьосник за този лозунг. "Проекция" е изображение на фигури върху плоскост, според тълковния речник. Проектиране на регионите в политиката или изобщо проектиране в политиката на регионите?

42 - АТАКА. Е, тях на плакат не ги открих, така че ето ви билборд.

46 - Християн Демократичен Форум. Искам да си основа партия "Съюз на черните сили"!

47 - З.С. "Ал.Стамболийски". Просто вдигаме вежди и толкова.

55 - досегашния ни кмет. Подкрепян от 13 - Съюз на тракийските дружества и 21 - Движение за социален хуманизъм.

Открих само тези. Сигурна съм, че има и още. Искам някой да ми каже, законно ли е да има над 50 партии за едни местни избори? И какъв е смисъла да ги има?

Знам, че живея на странно място. Ама чак пък толкоз...

Туй йе положението, кака!

В началото беше суши. Щукна ми че ми се яде суши в 10:30 снощи. Нема суши, има гугъл - започнах да си търся къде има в Бургас. Признавам, не намерих, затова чакам идеи...Но! Открих сума по-интересни неща. Някъде на третата страница в Вс-м-щ Гугъл (Всемогъщия) открих Статия за голо суши. Сериозно, никога не бях чувала за такъв ритуал. По нататък попаднах на списък с филми от някои от предишните СФФ-та (За непросветени - София Филм Фест, който се провежда в София. Има и София Филм Фест на Брега, който се провежда в Бургас и аз отразявам (понякога)). Зачетох се из кратките филм, и "Бургас на Таралежков" ми хвана окото. То се е видяло, че суши няма да открия, но реших да си потърся филма. Имаше го във vbox, нужно ли е да казвам, че качеството беше отврат? Но седнах и го изгледах. Е, няма такъв документален филм за града. Голямо удовлствие ми достави. Ето ви линк в дата, да си го гледате като нормални хора. А аз след малко ще си го метна в чистак новата емпечетворка. :)

Бтв днес сътворих първите мекици в своя живот. Не без помощта на 8-гдишния ми брат :)

И четвъртата част но днивниците на Джорджия е излязла! (В момента лежи на леглото).

И бай дъ уей исках да пиша за учителската стачка, но след като за 7 път проведох разговор в асансьора от типа "Ходите ли на у-ще?" "Мне" "Стачкуват, а?" "Да, всичките" и след като това"гражданско неподчинение на гражданското общество на учителите" (наричано от тях "най-голямата битка - за бъдещето.") е злободневна тема в повечето блогове, на които попадам, май нямам какво толкоз да кажа. :)

Evening wind

17 години. {[17 х 365 (+ 4)] x 24 } x 60 = 8 940 960 минути (приблизително) откак на света му се наложи да приеме още един член на множеството наречено човечество. Вярно, съществото въобще нямаше намерение да се застоява и след безкрайни опити да се удуши преди да се е родило, се озова на Земята едва ли не с надеждата, че всичко лошо е минало и му предстои прекрасен живот във /по-избор/ Вечните ловни полета/Дворците и срещите с вечните девственици или който както си представя Отвъдното. Уви, лошото тепърва започваше и малкото Аз бе грубо върнато към "Живота". Оттогава малкия Аз е твърдо убеден, че е тук за кратко и че много скоро ще си отиде на хубавото място, за което билетът му беше разписан още преди 17 години. Да, ама не...

Какво исках да кажа ли? Утре ставам на 17!!! Честито ми рд !

Запълвам си ежедневието

С предния пост опитах да покажа някакви леки наченки на интерес към политиката на страната ми. Всъщност интересът ми е свързан най-вече с абсурдите наоколо, а такива дал Господ (опс, не, Господ не съществува, казал го е Ницше) Пропаганда и забавни обещания навсякъде. Убедих Слънцето да гласува, та да има някакъв представител от младото поколение на изборите. За кого е вече следствена тайна. БТВ пуснаха много готини репортажи и изобщо бяха възможно най-добрите по телевизора вечертта. Бате Бойко е мистериозен пич, шъ знайте, хъхъ ;) Слави Бинев даде обаче култово интервю. Накара ни да се усмихнем.

Освен че обърнах внимание на обстановката в страната, доста мокра и ветровита между другото, извърших добро дело по връщането на един изгубен документ. Блоковете в лазур са безброй, голяма мафия са тия кооперации. Жълти, червени, сини, зелени, с бански на лалета. Луд на шаренко се радва.

Изгледах "Ти гониш". Очарована съм не, а направо потресена. За 15-минутен филм е страшно добър.

Вместо "Матрицата" за хиляден път, изгледах още два епизода на "Yamato Nadesiko shichi henge" (a.k.a. Prefect girl evolution) Много готино аниме, със забавни ситуации и много чибитааааа. Ама почна да ми омръзва. Сунако е зла.

Вече от скука започнах "Ромео и Жулиета" в японски вариант. Те, японците са странни, ама изрусения Шекспир рулира. Нарисувани са сладко. Не съм чела трагедията. Ще се запозная с по-извратен вариант, с летящи коне и Ромео със синьо-зелена коса. *kawaii*

И имам японски на Internet Explorera. Откъде се е взел???

Презентация за училището ли? Я стига!

Това горе е резултат от последната задача по информатика. Не се сдържахме, темата си заслужаваше да се бъзикнеш с нея. Ода е писана с помоща на речника на бунтарите.ком, а всичко останало е интелектуален труд на мен и Таня. Чете се с идиотски възторжено-патетичен глас докато, останалите се хилят.

No Education ІІ

Снощи имах "удоволствието" да присъствам на собствената си родителска среща. Причината - "някой" беше решил, че да скрие дневника е изключително умно (барем да го бяхте изгорили ("Willst du dich von etwas trennen, dann musst du es verbrennen!"). Та стояхме с баща ми на последния чин и гледахме сеир. То не бяха обвинения и заплахи към класа, то не бяха упреци, че Хер Шмид няма да ни научи на нищо. Блях, то само той да беше виновен... И все пак сефте виждах какъв хаос е една родителска среща и по какъв начин се държат учителите пред родителските тела на учениците. Хм..."много добри деца, много приятно се работи с тях, бля бля бля, прекрасен клас...емоционални и умни" и прочие хвалби относно Б клас... Явно по този начин всеки гледа да избяга по-далеч от същността на проблема. Спасяване по единично му е майката...

А днешния ден е началото на един дълъг период, в който всеки даскал ще проверява какво става в главите ни и началото е не какъв да е предмет, а всенародно обичаната физика. Бягам да си правя пищови. Стискайте палци...

We don`t need no education...

...или няколко думи за хаоса, наречен образование. Днес ми се случи да се сблъскам с изключително европейските начини на преподаване в училището ми. Понеже даскалката по английски не беше на кеф, наказа половината клас да стоим прави. Демек върна ни с векове в нашето развитие. Опитът ми да разведря обстановката ми донесе наказанието "преписване 10 пъти на текст". Нищо напротив, освен едно: текстът е идиотски. Става дума за някакъв мухльо, за който идеалния ден е да лежи пред телевизора, а най-голямото телесно упражнение е да изведе кучето навън и да си вземе телевизорчето със себе си. Всичко това не ме учудва. Странното е, че човека не гледа ТВ нощем. Но защо не го прави ще размишлявам докато преписвам. За друго ми е мисълта. Има ли смисъл изобщо от идиотската система? Единствения предмет, по който ни преподават така да се каже квалифицирани учители от Европа е немския. Тогава обаче ние меко казано нищо не правим. Обичайните задачи са "носете си блокче за рисуване", "пишете стихотворение от 11 думи" и тем подобни безсмислени неща... Дотук добре. Ще продължа да описвам абсурдността на образованието ми. Ярък пример: информатика. Некомпетентна учителка и незаинтересован клас. Неразбираеми обяснения и претенции относно курсовите ни работи. Разни оценки, появяващи се от ... отвъдното? Защо не? А не искам да отварям темата за учителите, които смятат че сме кошчета за душевни отпадъци и се напъват да ни разказват украсени и не толкова истории свързани с небивалия им живот...

Какво искам ли? Учители, които ще ме накарат да харесам предмета им. Които ще направят часа интересен. Които ще знаят, че сме млади и някои неща хич, ама хич не ни интересуват, и въпреки това ще ни заитригуват.

Нях, време е да свикна че сме в Абсурдистан...

(P.S. "Proper education" ме кефи като ремикс на Pink Floyd, макар че оригинала е за предпочитане)

Есе

Изборът да си луд в очите на света...
(есе)

Нека поне веднъж поговорим за лудостта. Не за психиатричната лудост, а за онази, която е определяна като такава от “нормалните”. Лудост, която шокира, движи напред, остава неразбрана, но винаги бива запомнена. Винаги.

На планетата има 6 милиарда души. Всеки от тях е уникален. Огромна част от хората са безлични, част от стадо, живеещо по един и същи начин. Те се смятат за нормални. Правилата им в живота са прости - за да принадлежиш към тях, трябва да се обличаш и държиш като тях, да вярваш в общите идеи, да повтаряш казаното преди теб и изобщо да прекараш живота си като свързващо звено между поколението преди теб и това след. Такова общество не харесва различните. Още 700г. сл. Христа в японската конституция е записано “Не си позволявай да измислиш нищо ново. Хората ще ти завидят и ще те намразят.” Именно от човешкото неразбиране и неприязън произлиза това отритване от обществото с извинението “лудост”. С етапите на човешкото развитие нетърпимостта към другите се е изразявала по различни начини - от гонения и убийства, до изселване или просто безразличие. Но какво прави един човек различен? Мартин Лутър със своите новаторски идеи, Петър Дънов с учението си, Мерилин Менсън със своята визия - все персонажи, заслужили определението “уникален”. Талантът, заложбите, смелостта, идеите - те провокират и дразнят тези, които ги нямат или не са ги развили достатъчно. Посредством своя герой Дон Кихот Сервантес създава един образ, побрал в себе си може би всичката лудост на света - помътено съзнание, неадекватно поведение, странни идеи. И освен всичко друго показва и нещо много важно: че винаги ще се намерят хора, наглед нормални, които да се присъединят към лудите.
Очите на света са свикнали с много разтърсващи гледки, като лудостта далеч не е най-страшната. Факт е, обаче че всяко нещо си има свое време. Отличителна черта на много известни личности е това, че те изпреварват времето си. Оскар Уайлд например би живял нормално в наши дни, но е бил провален от враговете си заради своята ориентация. Което не повишава великолепието на литературните трудове, които е оставил в наследство. Изборът да бъдеш или да не бъдеш луд е личностен. Мижитурка или личност - всичко зависи от ценностите, стремежите и обществото около дадения човек. Сигурен живот или слава след смъртта - дилема, пред която всеки се изправя поне веднъж в живота си. “Изборът, който правим, показва какви сме всъщност” Думите на Дъмбълдор илюстрират казаното дотук.
И все пак, нека има и няколко думи за психиатричната лудост. Според изследване, проведено през 2003, е абсолютно невъзможно доказването на лудостта. Доказателство - “нормални” хора понтират държането на “лудите” и според всички изследвания и тестове те са луди. Айде в лудницата! И точка по въпросa.
“Ти си луд!”
“Не, ти смяташ, че аз съм луд. В това е разликата”. Да избереш “лудостта” като твое лице за света - това е избор, който само безумно смел човек може да направи. Да промениш света или поне да се опиташ - това ще буди уважение, но много след теб. Ти ще останеш завинаги неразбран.

ПП. Това ми е класното по литература. Признавам,че не умея да чета пред хора и предпочитам да го видите написано. :)

Другата гледна точка...

...Dort,wo die Sterne waren
drehn sich Feuerräder
wir feiern eine Leidenschaft
der Schmerz ist schön wie du...

-Хейзъл, твойта мама, стига си тръскал антени на тая земна музика! Имаме работа!
-Работа ли? Да наблюдаваме това спряло градче? От половин година го правим и резултат никакъв! Хората са спекли, това, което търсим го няма, а тия отгоре отказват да ни разпуснат...
-Мдам, и капитана го тресе носталгията и се прави на невидим...
Двата земе-наблюдатели продължиха да клатят рога в ритъм с демоничната музика. Градът наистина беше заспал. Хората стояха около масите и нагъваха рибни ястия като невидели. По мрачните улици нямаше никого. Освен...
-Хейзъл, наркоман такъв, събуди се. Открих живот на тая планета!
-А? Пак ли ония сатанисти?
-Да бе, на тях приличат.
-Палят ли огън?
-Ем'чи как! И са четирима...
-Може пък да имаме късмет...опааа, тез наистина не са хора! Видя ли ги?!
-Ужас, как само се метнаха във водата...найш кво (Хрон беше научил всички ефектни землянски изрази) тия не са тукашни, нашенци са, дай да си ги приберем!
-Трябва капитана да разреши!
-Бързо, че ще избягат!
И поклащайки се в ритъма на "I wanna fuck a dog in the ass" двамата чуждоземци затърсиха капитана. Уви, не го откриха дори и в корабния кенеф, затова се върнаха в наблюдателницата и с мъка отбелязаха разпускането на компанията на единствените същества, които малко или много приличаха на тях. Единствените разумни същества във Вселената...

Няколко мили думи за Младежкия дом

Видело се е, че няма да я бъде без плуване. Налага се завинаги да победя мързела в името на здравословното си състояние. Въпросът е:къде? Знам 4 басейна в града - открития в "Славейков"(...спомени...), този в хотел "Аква", този в х-л "България" и този в Младежкия. Студено е за първия, втория е не малък, ми миниатюрен, третия ми е далече и остава Младежкия. На 5 минути от нас. Да, ама не...
Преди 3 години ходех там, като една от целите беше да се разболея и да отървя даскало. Успявах. Беше мизерно. Майка обаче се скъса да ме уверява че сега е по-добре и тъй като проверката е висша форма на доверие, реших да ида. И така след един изключително затормозяващ учебен полуден като днешния, поех по пътя за нагоре. С мъка открих пътя за подземието. Вътре обаче нищо не се е променило. Само го няма калорифера и втората стойка в съблекалнята. Говоря за онези стойки дето ги има и в даскало, с 40 закачалки. При влизането ми там имаше около 1 тон женски дрехи, чанти и прочее. Имаше обаче една свободна и това го приемам за божествена случайност. Парното не работеше. Подът беше под 1 сантиметър вода както винаги. Нищо не се е променило, освен хората. Новата ми треньорка е мн яка. Страшно красива и симпатична, но има Mistress-жилка. За един час направих глобален преговор на сички стилове в плувнаето, които съм тренирала и които не съм. Последното откритие беше, че в помещението с душовете няма светлина и топлата вода е за около минута.
И все пак, нищо не може да ме накара да спра да вярвам, че това, което не ме убива, ме прави по-силна. И ще продължавам да тренирам в едновремешни соцусловия. Без да очаквам промяна. Защото такава няма да има.