Фонтанът /The Fountain/

С Shaft of Light най-сетне се навихме да го изгледаме. Аз си бях навита още като го открих като заглавие. Тя го намери и днес се настанихме да го видим. Свързвах го само с две имена: Дарън Аранофски и Клинт Мансел. Предвид факта, че "Реквиема" ми хареса безкрайно, реших че и този филм трябва да се види. Не се излъгах.
Историята за безсмъртната любов е банална, нали? Но както един живот не стига, така и главния герой обича една жена в рамките на 3 епохи - 16, 21 и сякаш 26ти век. Моментите с 26 век са малко твърде философски и няма чак такова действие като другите две, но без тях филмът би бил празен. Главния герой (Хю Джакман) обича първо кралицата и после съпругата си (Рейчъл Уайз). И в двете епохи те са разделени от пропаст и той е този, който трябва да търси спасението й. През 16ти век е изпратен от нея да търси "Извора на живота" в джунглите на Средна Америка, през 21 той има нелеката задача да търси лекарство, за да я спаси от тумора, който я убива. Спиращи дъха сцени, които трябваше да се гледат на голям екран, и прекрасна музика. "Death is the road to awe" е основната тема и макар че не е толкова тежка като "Spring Overture" пак е изпълнена с красота.
"Фонтанът" се различава от "Реквиема" много. Краят не е унищожителен, а съзидателен. Иска ми се да го гледам пак. Има толкова символика, като парченца от пъзел, но пъзела се нарежда чак накрая. Има много идеи и поуки, но аз лично избрах за себе си това:

"Тялото е тленно, но душата е вечна."

Малко линкове: основната тема трейлър

Туй йе положението, кака!

В началото беше суши. Щукна ми че ми се яде суши в 10:30 снощи. Нема суши, има гугъл - започнах да си търся къде има в Бургас. Признавам, не намерих, затова чакам идеи...Но! Открих сума по-интересни неща. Някъде на третата страница в Вс-м-щ Гугъл (Всемогъщия) открих Статия за голо суши. Сериозно, никога не бях чувала за такъв ритуал. По нататък попаднах на списък с филми от някои от предишните СФФ-та (За непросветени - София Филм Фест, който се провежда в София. Има и София Филм Фест на Брега, който се провежда в Бургас и аз отразявам (понякога)). Зачетох се из кратките филм, и "Бургас на Таралежков" ми хвана окото. То се е видяло, че суши няма да открия, но реших да си потърся филма. Имаше го във vbox, нужно ли е да казвам, че качеството беше отврат? Но седнах и го изгледах. Е, няма такъв документален филм за града. Голямо удовлствие ми достави. Ето ви линк в дата, да си го гледате като нормални хора. А аз след малко ще си го метна в чистак новата емпечетворка. :)

Бтв днес сътворих първите мекици в своя живот. Не без помощта на 8-гдишния ми брат :)

И четвъртата част но днивниците на Джорджия е излязла! (В момента лежи на леглото).

И бай дъ уей исках да пиша за учителската стачка, но след като за 7 път проведох разговор в асансьора от типа "Ходите ли на у-ще?" "Мне" "Стачкуват, а?" "Да, всичките" и след като това"гражданско неподчинение на гражданското общество на учителите" (наричано от тях "най-голямата битка - за бъдещето.") е злободневна тема в повечето блогове, на които попадам, май нямам какво толкоз да кажа. :)

The Curse of the golden flower

Или "Der Fluch der goldenen Blume" (колко време си блъсках главата как беше на немски...) Днес отидох да му се насладя. Все пак е от режисьора на "Герой" и "Къщата на летящите кинжали", демек ще е нещо хващащо окото. В момента светът ми се струва скучно-цветен. Във филма буквално всичко беше в цветовете на дъгата, а ако не в тях - в златно. Много шаренко... Идеята беше че императрицата знае, че мъжът й я трови и решава да направи преврат. Не стана ясно дали нещата се объркаха или така трябваше да стане, но накрая имаше голяма патаклама. Оказа се че императора също се е подготвил добре и накрая войниците на императрицата бяха буквално направени на кайма... Двучасовият пир за окото може да се определи с една дума: "мощен".
Тъй като във филмът очевидно нямаше дълбок подтекст, подозирам, че идеята е била да покажат на света, че с китайците шега не бива. Те са страшни! Часове след битката в двореца, всичко е изчистено и готово за фестивала... наистина впечатляващо... Гонг Ли беше велика, Чоу Юн Фат беше страховит (за ралика от героя в тъпнята наречена "карибски пирати"), но се усещаше една малка липса, наречена Джан Дзии. Уви, нямаше я, а е участвала в другите два и щеше да е прекрасно, ако се разпишеше и тук.Но хубави жени не липсваха въобще, така че филмът е подходящ за всеки, бил той мъж или жена. Даже и деца могат да го гледат, особено ако харесват "Наруто" и "Костенурките нинджи"...

Едит: наложи се да разкарам картинките, нямала съм access :(

Стрес, антистрес и хорър

Преди години сефте чух думата "стрес". Беше ми интересно какво всъщност значи, но поне до последните 2 дена не бях се сблъсквала с нея интензивно.

Стрес: ставане в 7:30 за да довърша превода.
Антистрес: обяд навън
Стрес: спешно отиване до офиса
Стрес: документи, които не искат и не искат да се получат, в резултат на което или пък точно преди това ги принтиря над 9 пъти
Стрес: работодателя се заема с оправянето на положението
Стрес: отвън пробиват...
Стрес: лудешко пътуване към дома
Антистрес: кюфтета
Стрес: все пак ще ходим на кино
Антистрес: готическата пола на Пламс
Стрес: филмът е скучен
Стрес: филмът е кървав
Стрес: тая защо скимти така? разваля кървавата сцена...
Стрес: гадно разпльокване (не питайте откъде...)
Антистрес: оня смешник го изядоха...
Стрес: тая как го клъцна...
Антистрес: футбола с главата на главната лоша
Стрес: около мен има хора, на които филмът им беше смешен
Антистрес: тъмно е
Стрес: събуждат ме с дърворезачка (не, не, не...тя беше само в двора...)
Антистрес: може пък да скътаем
Антистрес: Rammstein: "Benzin"
Стрес: не скътахме
Антистрес: чистене (да, в най-тежките моменти това да събираш гнили ябълки е успокояващо)
Антистрес: дрямка с лястовиците
Антистрес: вятър във ВАНа докат се връщаме
Антистрес: Симпли Ред на светофара

Толкова за стреса и антистреса, ред е на хоръра.

Както стана ясно от по-горните словоизлияния, бях на кино и гледах "Hostel 2". Нищо не съм гледала на Тарантино досега, но филмът хваща окото. Бях се подготвила за нещо мн по-зло. Тип "Saw" например (дето все не се навивам да ги гледам). Всъщност историята беше тъпичка, но актьорите компенсираха. И имаше много тънко чувство за хумор. Идеята е, че три патки отиват на почивка в Словакия (Оттук и извод номер 1: не ходете в Словакия! Или да бъдем толерантни: не ходете там, където не знаете езика, културата и има ли война или не...). Води ги едно българско маце, което във филма е словаче. Има невероятни крака и страхотно излъчване каката *влюбва се* Е, накрая й ритат главата, ама то късно... Трите патки са доста интересни: едната е зубърка, с конски зъби, много обича да се изразява изразително и на пръв поглед изглежда сякаш няма да й се случи нищо, щото ще си стои мирно и кротко. Малък спойлер: тя умира първа... Нейната противоположност е една супер мацка, фурия уж, с нисък коефицент на интилегнтност и която не носи на алкохол. Сваля се на наш Виктор Крум... Тя умира много гадно. Мъчат я прекалено. И има една трета, която в началото не се набива на очи. По-мълчалива е, по-спокойна, но е първата, която надушва какво става. Благодарение на сметките си във Швейцария и пълната си безскрупулност оцелява. Има черна коса, бледо лице и адски красиви сини очи. Много е яка (гомен за фешънския коментар, ама наистина е яка...) Убийците са трагично смешни бизнесмени, единия от които ипотекирал къщата за да плати да убие някоя. Единия намира всичко за игра и се надъхва докъм средата на филма. Тогава вижда малко кръв и се отказва от идеята. Съответно си получава заслуженото: става вечеря. Втория е по-тихичък, страхлив и леко добродетелен. Но решава да се прави на герой, и накрая умира разделен с най-скъпото за всеки мъж. И пищи неистово. Добра каша се е получила. Ама да бяха разкарали звука и да течеше нещо зло, щеше да е по-добре. И май е крайно време да махната резачките от хоръри филмите. Не са нито оригинални, нито кой знае колко интересни. Всъщност очаквах повече мъчения, за сметка на бързи и гадни убийства. Ма за час и половина какво да покажат? Градински ножици, коси ала Тери Пратчет, резачки, кучета...

Всъщност исках да разкажа и за едно хорър-аниме, което почнах, ама твърде много ме мързи, а и тоя пост и без това се получи дълъг. Поздравления за тези, които са го издържали...

Harry Potter and the Order of the Phoenix /The movie/

Около филмите за Хари Потър има една малка мистерия - всеки път като се навием да идем и се получават разни гафове и неприятни случки на път за киното. Дано учените се позанимаят със загадката...

А иначе филмчето беше учудващо добро. Сценария беше обичайното нахвърляне на моменти от книгата, съчетано с опростяване. Но бяха намерили някои много готини актьори.

Луна Лъвгуд --->

Да му се невиди, най-любимата ми героиня от книгата. В първия момент като я видях ми се прищя да си тръгна. Къде е казано че е изрусена? Тя е мръсно руса, не изрусена!!! Обаче този празен немигащ поглед, веселото подскачане... Накрая взе че ми хареса. Абе, сладко е момичето :)

Друга готина изненада: Нимфадора Тонкс. Честно, представях си я застаряваща леля. А тук се появи супер яка кака тип пънкарка, която намига добре. Актрисата е Наталия Тена и тепърва започва кариера. Стискам й палци!

Десертът на кино-вечертта: Долорес Ъмбридж. Страшна жена са намерили. Как да не се зарадваш като гледаш тътренето й, покашлянето, мазната усмивка...

Близнаците Уизли регистрираха повечко присъствие във този филм, за разлика от предишните, но уви отрязаха им доста от тържественото заминаване от Хогуортс.

Чо Чан беше бая бузеста и целувката с Хари си беше загуба на време. 50 дубъла, ама не им се е получило добре.

Саундтрака беше на ниво. Ефектите бяха дори в повече, но трошащите се кристални кълба и стъклата накрая, ми доставиха някакво чувство за душевен мир, трудно е за описване.

Филмът е хубав. Хващайте гаджето или приятелката да го гледате. Но не взимайте малки деца! Ще умрат от скука...

:)

Requiem for a dream

Ако поне веднъж си стоял пред изкушението...

Ако си казваш "Животът е кратък, трябва да опитам всичко"...

Ако смяташ телевизията за безвредна..

И хапчетата за единствен лек...

Ако си убеден, че няма да ти се случи на теб...

Помисли пак!

Никакъв фен не съм на американското кино. Но "Реквиема" е опустошителен. Защото не е свързан кой знае колко с хамериканската култура и тяхното мислене. Навсякъде има наркомани. Всеки със своите мечти. Но има хиляди, на които предстои да станат такива. Може би стотина ще издържат 100те минути филм, ще потръпнат от ужас и ще разберат идеята. Може да не са стотина, може да са 10 човека. Но пак е файда! 10 живота да не бъдат oсакатени по този начин, файда е.

2-3 лични думи. Това беше първия филм, чийто саундтрак съм слушала целия. Всички варианти на основната тема, ремикси, различни изпълнения и прочие.

Клиширано е да казвам че филма ме е потресъл. Но от около 3 месеца не гледам игрални филми, телевизия също. Не вярвах че ще ме заинтригува. Нo доста хора ме посъветваха да го видя. 90 минути историята се разплиташе и вплиташе, заснета по някакъв афектиращ и новаторски начин (поклон пред оператора) и в един миг, оня мазник извреща "Ass in ass" и цялата идея ме удари като чук. Потресена съм. И благодарна. Предпочитам да го видя от един филм, а не да го опитам сама...

Открития от последните дни

Майските дни минават като оня мотоциклет от съня ми, а дежа ву-та се повтарят. Не ще разкажа за Мория, за паметника в 7 без 10 сутринта и пустошта в училище. Нито пък за разни срещи по спирките и пътувания с автобуси, обикаляне на магазини и зелени жаби. Ще разказвам за нещата, които ме впечатляват напоследък:

1) "Време".Толкова много исках да го гледам, че изтърпях проклятието 1 седмица да чакам да се появи. Историята е нестандартна, завладяваща, странна, тъжна. А парка със скулптурите е в списъка с местата, които трябва да посетя.

2) Amy Winehouse "Back to black" Улюбих се безнадеждно в тази песен. Момичето има страшен глас, а си губи времето с глуповати песни. Но тази ме впечатли.

3) Попаднах на книга на Джон Кехоу. С диск с музика за медитация. Която е значително по-приятна отколкото очаквах. А от книжлето прочетох съвсем малко, но ми хареса мисълта, че зад всяка агресия се крие страх. Замисли се.

Perfect stranger

Умирам вече за хубав филм...но няма и няма. Днес гледах "Идеална непозната" в киното. Брус Уилис, Холи Бери и Джовани Рибизи! Последния ми е един от малкото любими актьори. Ако си спомняте - "Небеса" с Кейт Бланшет. Беше чудно прекрасно добър филм. "Непознатата" е трилър средна ръка. Залага на изтъркани трилър-хватки, като откъслечни спомени и влизане в различни роли. Краят е тип "Не ми се занимава повече!-каза сценаристът и излезе", а в програмата пише, че имало три възможни. Интересно какви ли са... Всъщност най-дразнещото във филма е че накрая ти обясняват като на дете-идиотче кой-кого и те лишават от усилието да се замислиш здраво, заседнал пред чаша горещ шоколад в кафе наблизо... Джовани обаче е култов, Холи Бери е обичайната, а Брус Уилис е остарял и погрознял дотолкова че в първия миг ми заприлича на Шмид. Без майтап, хора!

А днес издирвам всевъзможни кавъри на "Stripped'. Намерих оригинала на Депеш Мод, Рамщайн варианта го знаем, Shiny Toy Glas също я докарват много добре. Няма смисъл обаче от женски вокал. Идеята на песента е мъжка.

Като си включих телефона, се появи надписа "Можеше и да е по-лошо..." Зов от миналото? Предсказание за бъдещето?

Кръв и шоколад

Днес го гледках филма. В малката зала, уви, защото си заслужава голямо екранче. Историйката беше обичайната върколашка история, развиваща се в Румъния, с доста необичайни елементи - паркур скокове, изчистено от ефекти и без баналната черно-бяла кака тип "Ъндъруърлд". Кака имаше и беше руса, тичаше нагоре-надолу из Букурещ и не искаше нищо друго освен да е щастлива с един виден момък напомнящ на Джеймс Блънт по визия. Кофти, но каката беше върколак с властни роднини и мноооооооооого сладък брадчед (който изведнъж се оказа че е играл и в "Братя по съдба") -->

Превръщането във вълци също беше красиво, а саундтрака е чудесен. Хареса ми и сега си късам нервите да го чакам да се свали. Първата песен е кавър на "Stripped" на Депеш Мод (тази песен има толкова много кавъри, този обаче може да мине). Имаше и нещо като песен на Енигма като main theme но с жици. Като я намеря ще мирясам...
Любовната история си я биваше, поклонът с оголване на вратленце също беше свеж, абе изобщо филмът става за гледане. Акцентът на Оливие Мартинес пък кърти от всякъде! -->

Едит: Ето го ОСТ-а, ето гооооооооооооо

За поредния глупав филм...

Кой разправяше, че екранизациите по комиксите на "Марвъл" са култови? Признавам, пропуснала съм да гледам Спайдърмен и Батман, но се пожертвах за "Фантастичната четворка" и днешния "Призрачен ездач". Ей, в класацията ми за най-глупав филм с най-ефектни ефекти, той надмина третата "Матрица". Не вярвах, че е възможно, да се направи нещо което да е хем адски шарено, хем адски безсмислено. Може да съм руса, ама наистина не разбрах защо го преследваха оня свитък, нито защо Никълъс Кейдж се превръщаше в нещо средно между скелет и Бат'Бойко. Моторите и огъня биха се харесали на масовата публика, ама пък саундтрака беше скапан (кънтри *повръща*). Абе Кейдж винаги изглежда тъжен и прецакан, ама пък Хоакин Финикс беше твърде напудрен и с повечко коса щеше да мяза на Менсън (их,хубаво якенце имаше), а дядката с коня убийствено мн ми мязаше на Гандалф, след малко ще проверя кой точно е бил. В крайна сметка накрая имаше една култова реплика, отличаваща се с безкрайно безсмислие и звучаща трагично смешно: "My name is Legion, because we are many". *туп* Туп-туп-туп-туп, съвземам се от смеха и опааа, филма свърши с изключително смотана целувка и захаросан хепи-енд, макар че друго не можеше да се очаква...
Искам хубав филм в кината, по дяволите!!!!

Шарен уикенд

Това време няма и няма да се оправи. От тоя студ май само кино "Тракия" печели. Вчера пак го посетих. "Вълкодав". Не ми е ясно защо такова стандартно фентъзи с изключително красив край и готино момиче трябва да има толкова отвратително начало? Защо трябва така да се колят, да фърчи бутафорна кръв, да се жигосват и да мятат камшици? Като изключим първите 20 минути, през които изпитах сериозно желание да мръзна навън, но да не гледам тия гадости, филма ми допадна. Като най-оригинално бих определила факта че е на руски, а не на английски и че е правен в Русия. Дам, такива филми не бях гледала. Всичко останало обаче беше или твърде гнусно за гледане или твърде познато. А, не...глупости, имаше оригинален герой и това е прилепа! Голям сладур е тоя прилеп и накрая филма свършва много готино. Естествено, ако издържиш дотогава. Абе, при положение, че няма друго в киното и това става за убиване на времето. И колкото и странно да звучи, има заемки от "Междузвездни войни"!

Снощи също така започнах да гледам "Хелсинг". Анимето е приятно, размятат се едни много готини патлаци и момичетата са на ниво. Мрачните подземия и червената шапка на Алукард ме кефят най-много.

А днес сутринта станах изключително рано и се забих на олимпиада по литература. Хаоса беше небивал, а темата... направо без коментар: "Образът на Дон Кихот-модел за висша нравственост"... Поне имаше шоколад...

А навън е все така студено и прехвърча някакъв мним сняг, а утре ще бъда в даскало цели 9 часа...егати началото на седмицата...

Мокър уикенд или...?

Снощи, поради отвратителните метеорологични условия в Бургас, имах честта да гледам "Престиж" на кино. Филмът...е невероятен. Прекрасно направен и много заплетен. 2 часа, в които умря последната ми вяра във фокусниците. Мамка му, преди вярвах че те наистина зичезват и се пренасят във времето, а то какво се оказа...че всичко е ловка измама. И не стига всичко друго но и илизионистите в Лондон са и много отмъстителни и ви е бедна фантазията какви подлости могат да си погодят. Въпреки това, филмът е запленяваща двуасова приказка, която не препоръчвам на деца и момичета с руси коси...

Освен това ходене на кино, мога да се похваля, че вече си имам четиризначна таблица/справочник по математика. А, да, и смених темплейта на блога и новия определено ми харесва. С много надежди времето да се оправи, пускам "Paradise lost" и се заемам с домашните.

After the Pain that I`m used to

Искам да ти разкажа за това как гледах на два пъти "Ерагон", за това как реших да не гледам новини, за тайните места в морската и за бездомните котета.
Филмчето е яко. Преброих осем сцени едно към едно от "Властелина", имаше 3 технически гафа, много гафове със звука, но други критики нямам. Но един съвет към тези със седемгодишни братя-за Бога, не ги водете, страшно скучен им се струва. Освен баталната сцена накрая. И фърчането с дракони.
На вечеря се опитах да слушам новините. Обаче по някое време взе да ми присяда. Малки усмихнати момиченца раздаваха лентички за свободата на българките в Либия, разнообразни лица от светския живот упорито твърдяха че трябва да им вдъхнем надежда и че ще направят нещо по въпроса. Сладникаво, изкуствено, безсмислено. Ярък спомен от нощта, когато обявиха присъдите, ми е следния цитат(говорителката млъкна и започна предварително приготвения запис) "Весела Коледа и Нова Година, пожела на медиците ...(не се постарах да му запомня името, не си заслужаваше) " Ей това беше отвратително. Как може това да са ви първите думи? Отвращение. Абсолютно отвращение. Няма да говоря повече по темата. Сестрите са невинни и точка.
И имам един малък апел към живущите в Бургас. В морската около Казиното се мотае едно малко, изключително любвеобилно коте. Ранено е от едната страна, но е прекрасно мило същество. Заслужава малко внимание, бедното...
За всичко останало обаче ще разкажа друг път. Времето е пред нас.
Едит относно заглавието:Болката, на която съм свикнала, е Коледа.