Смахнат ден-23 май

Ако трябва да кажа какво ще запомня от този ден, здравата ще се затрудня. Колебая се между:
1) болезненото събуждане в следствие на успиване
2) преноса на хартията до училище и угризенията ми на съвестта
3) 3 часовото сгъване на нашето мило, скъпо и преуспяващо вестниче
4) погледът на Димитров тип "Кръстника", когато надникна в тетрадката ми
5) дългия път към дома, мазолите по краката ми, торбата с вестниците, чат по никое време и така нататък...
Много хубав ден беше днеска, утре ми се очертава също хубав ден. Някой ме попита, откъде го вземам тоя безумен оптимизъм, но не открих отговора. Подходяща тема за размисъл. :))) Поздрав с Алая "More than a woman":)))