Най сетне един довършен разказ

Залез

Старецът седеше в своето кресло и се наслаждаваше на залеза. Една-единствена мисъл глождеше ума му-дали това не е последния залез, който вижда. “Нима е честно, да живееш 85 години, и накрая да умреш, изпитал всички земни удоволствия и всички земни тъги?” Усещаше смътно, че така трябва да стане, но страхът от смъртта го ядеше. Във всеки един момент той си мислеше за това, какво става след като умреш. Четеше специализирана литература, философстваше с часове, сякаш мислено се подготвяше за решаващия миг. А слънцето вече беше залязло. Тиха и спокойна тъмнина се спускаше над земята. Старецът затвори очи. Вече беше стар и единственото, което го караше да се чувства жив, бяха сънищата му. В тях той можеше да прави всичко-да бяга, да кара колело, да лети, да се смее от сърце. В тях той виждаше свои приятели, отдавна заминали си от този свят, разговаряше с тях и не се чувстваше така самотен.
Затова и сега той притвори очи, отпусна се и зачака съня с онова нетърпение, с което малките деца очакват подаръците на Коледа.
Пред очите му се разтанцуваха малки светлинки, той чувстваше че сънят наближава и беше щастлив.
Намираше се насред огромно поле, в далечината се мяркаха скали, по небосклона се виждаха две луни, от другата страна пък едно ярко слънце залязваше. Старецът отново беше такъв какъвто беше като млад-висок и снажен, с тъмни коси, виждаше отлично. В миг на абсолютно щастие, той се запита “Нима вече съм мъртъв и това е част от Небитието?”. В този миг усети, че не е сам. Едно дребно същество, направено сякаш от кристал, прозрачно, с малка главичка и елипсовидни, сини очи, стоеше до него. То проговори.
- Ела със мен.
- Къде? - попита старецът.
- Трябва да последвам планетата. И ти трябва да дойдеш с мен.
- Защо?
Съществото погледна нагоре с такъв поглед, с който старецът разбра-така трябва да стане. Това е нещо неотменимо. Тръгнаха заедно. След известно време стигнаха до скалите, които старецът беше видял в началото. Там спряха. Съществото кимна към тях и каза:
- Покатери се на тях, но внимавай.
От начало предпазливо, а после все по смело, старецът се заизкачва. В един миг той откри, че зад скалата на която е, няма нищо. Няма земя, а само Космос, виждаше звезди и галактики, планети и метеорити. Като стар учен, той разбра че стои на астероид. Съществото седна до него и промълви:
- Погледни нататък. Виждаш ли онази планета, която е наполовина в нещо черно и страшно?
- Да.
- Това е моята планета. Поглъща я черна дупка. Трябва да я последвам, а ти трябва да ме придружиш.
На мига то скокна и полетя в открития космос. Учуден и леко уплашен старецът скочи след него. За негова изненада летенето беше много лесно. След доста кратко време както му се стори, се приближиха достатъчно до планетата. Огромна черна дупка я поглъщаше, изсмукваше я и скоро нищо нямаше да остане от нея. Съществото хвана ръката на стареца и му прошепна:
- Време е и ние да влезем!
Имаше нещо съдбовно в тези думи. Като се приближиха още малко, гравитационното поле на дупката ги повлече. Старецът си спомняше всичко, което беше чувал за черните дупки. Че са антиматерия, че каквото влезе в тях, не излиза, че никой не знае какво става вътре в тях. А ето сега той биваше просмучен от една точно такава черна дупка. С тихо бръмчене, той и извънземното проникнаха вътре.
Каква бе изненадата на стареца като се видя влязъл в един космос, абсолютно подобен на този, който току-що бе оставил. Отново планети, галактики, звезди. Всичко бе така както беше в другия свят. Значи черната дупка не значи край на живота на една планета. Тя е просто път към едно ново начало. Съществото се обърна към него. Сякаш знаеше какво си е помислил току-що. Усмихна се по онзи странен начин и каза:
- Затова трябваше да дойдеш тук. Вече можеш да се завърнеш на земята без страх!
- Благодаря ти, Господи!-промълви старецът смаян.
И отвори очи. Навън все още се здрачаваше. Сънят му бе траял по-малко от минута. Но от този миг нататък вече мислите за смъртта не го измъчваха.

Добро утро!

Ден след тежка нощ. Най-сетне. Има нещо много мъчително във вечерите в 5 часа и глупавите филми. Та и снощи така. Вечерях по никое време, гледахме за втори път "Дракула" и отново заключих, че е много глупав. Важното беше, че през целия филм беше весело. Лошо стана към един часа. Свирепия глад се обади и аз се отправих на нощна акция по плячкосването на хладилника. За съжаление, някой явно ме беше изпреварил, защото не открих нищо за ядене. Краткотрайна радост ме обзе при вида на кутия от любимите ми бисквити "Анелия", но като открих че е празна в мен се събуди гнева на Ахила. Музата обаче спеше и не успя да го възпее. Само че гнева се оказа по силен от мързела. Намазах си филийка и се заслушах в нощните звуци. От терасата чух и видях куп компании, съзрях даже няколко познати, но те бяха пияни-заляни и не ме видяха. После реших да лягам и да търся съня. Неуспешно. Едва към три си спомних за успешната комбинация Менсън&Рамщайн&Скорпиънс. "Tainted Love","Du hast" и "Evenening wind" си свършиха работата. Спах, а после станах в 8 да бягам. Четирите обиколки на училищния двор, наистина са приятно нещо. Само искам да знам една обиколка 200 метра ли е или 400? Който знае, да казва...А сега ще продължа да се кефя на "Jerk it out" от рекламата на М-тел и да чакам някой в тая къща да се събуди. Тъй де, те останалите не страдат от безсъние като мене...

Лято е...

Пффф, лято е. Жега и прахоляк или неземна красота, зависи от това, дали си песимист или не.
Басейна не реботи. В профилактика е. Демек пролетно почистване от жабите. :) 4 дена почивка от убийствения режим-бягане сутрин, колело и плуване.Макар че всичко това определено дава резултат. Днес хвърлих един поглед в огледалото и се възхитих на рамената си. Значи имало смисъл от висилката и успоредката. Като в оня смахнат дневник на Леголас, ми иде да отбележа "днеска бях най-хубавата на плажа". Ама пък това не е далеч от истината. Особено като видях оная шишкава свиня, дето като влезе във водата, спасителите се замислиха дали не трябва да сложат флаг за "особено грозно същество във водата".
И докато обмислям още хитри начини за намаляване на обиколката на ханша, ще се наслаждавам на шведската група "Дракониан" ( www.draconian.se ). Най-сетне готик група, която да ми хареса.

O Death, come near me,
save me from this empty, cold world!
O Life, you have killed me,s
o spare me from this couldron of misery!

I this world of pain I am better of dead!
Give me love, or give me... death!

Странно защо, настроението ми нещо не се връзва с песничката. Но тя пък е достатъчно мощна, че я слушам вече трети ден. А Мопасан лежи захвърлен под леглото...

Размисли по здрач или как фърчат лястовиците?

Тихо е. Щурците скърцат. До преди малко лястовиците летяха в небето и доставяха удоволствие на тези, които ги гледаха. А аз си мисля...
За онази една-единствена капка вода, в която видях отразен целия свят.
За онзи поглед, който прекъсна прозявката ми.
За онзи поглед, който ме смути по време на вече обичайната физ-зарядка рано сутрин.
За онази песен, която я търсих сума време и която изскочи така ненадейно.
За петнайсетминутното парче на "Дракониан"...
За баба и дядо, които утре заминават и няма да ги видя чак до другото лято.
За всичко онова, което се е случило преди 25 000 години.
И това, което се случва днес, и което ще се случи утре...
Мисля за неща, които не бива да се случат. Но кого го интересува?
Да бъде волята Божия.

Tired

http://i1.treklens.com/photos/1489/tired.jpg

Това съм аз в момента! От блогър упорито не щат да слагам картинки, затова го давам като линк. Майната им, това не помрачава гордостта ми. А аз съм горда, много горда. След три неуспешни опита, днес го направих. Станах рано и отидох в училищния двор, да спортувам. Да, ясно ми е че ме смятате за луда. Напълно ви разбирам. Но пак съм си щастлива. Чувствам, че трябваше да го направя много отдавна, но и сега не е фатално късно. А факта, че все още мога да избягам 400 метра без да припадна си е обнадеждаващ. Всъщност като се замисля, аз май съм спортна натура. След сутрешното бягане, направих втора глупост, отидох до басейна с колелото. А басейна все пак си е в "Славейков". После за учудване на всички, които ме следят със сателити от космоса, аз плувах повече от час, и се прибрах с колелото. Накрая, за съжаление, космонавтите не ме видяха, как мъкнах колелото по стълбите. Но, на тоя свят човек не може да има всичко. А сега се заемам с историите за песимиста Пешо, оптимиста Оги и мравката Никодим... :)

Да се завърнеш в бащината къща...

Попитали един мъдрец, завърнал се от дълго пътешествие, кой миг от пътуването го е зарадвал най-много, и той казал: "Мига, в който се върнах у дома!". И е прав човекът, най-приятно е да се прибереш вкъщи след едно дъъълго, скучно пътуване със скорост 80 км/ч. Но да не започвам отзад-напред. Като за начало искам да отбележа че абревиатурата БДЖ значи Боже,Дано остана Жив. Всеки, който е пътувал с влак до София ще се съгласи. Не познавам обаче никой, който да е пътувал цяла нощ до София, а после 5 часа с автобус до Гоце Делчев, познат повече като Гоцйето. Едно обаче е хубаво. Когато ти писне от прегръдки с родата ( за която правилото е:"Срещите с родата са интересни, докато свърши аперитива"), запознавания с трети, пети, седми братовчеди, простотиите на дядо и прочее житейски проблеми, винаги можеш да седнеш на терасата и да се насладиш на гледката (виж горната снимка). Бтв планината е Родопи. От другата тераса пък се вижда Пирин.


Това тука пък сме всички:дядо, баба, мама, брадчедката (наричана Марелка), чичо, леля, брадара (понякога наричан Ванко, друг път Прасчо:)), аз и брадчеда Ники (или Кини - все тая). В момента леля и сие са в Испания, защото направиха това, което всеки нормален човек си пожелава, след като поживее тука, демек емигрираха.



Това е най-сладката снимка, на която присъствам. :)

Това са общо взето по-хубавите снимки. Имам много яки снимки на стария фотоапарат от катеренето на връх Ореляк, но първо трябва да ги сканирам. Тоз връх обаче много зареждащо място. На 2100 метра от морското равнище и има телевизионна кула. И хората, които работят там, са адски мили и симпатични. И умеят да поправят трошки, като колата на дядо.
Исками се да ви разкажа и за разкопките на един древно-римски град, недалеч от Гоцйето. И оттам имам адските снимчици. И за баните, минералните, и пицарията бих ви разказала. И за оная тераса, от която посредством GSM и бира, можеш да заглушиш цяла сватба (естествено, не сам). И за Папашчиър ми се говори, за пачия крак, дивите ягоди и непристъпните върхове. И може би някой ден ще ви разкажа. Макар че е много по-добре сами да ги посетите.

Едит: по някакъв странен начин, този път хороскопа ми за месеца беше верен. Чуйте само:"Ще почувстваш щастието от това да си сред природата и да се радваш на нейната красота! И планината, и морето те очаква! Повечко физическо натоварване няма да ти се отрази зле/ Джогинг по морския бряг или разходка за гъби из планинските хълмове ще ти бъдат от полза. Очакват те приятни вечери с весела компания приятели!". Мътните да ги вземат, всичко са познали. Сефте!

The Road goes ever on and on

The Road goes ever on and on
Down from the door where it began.
Now far ahead the Road has gone,
And I must follow, if I can,
Pursuing it with eager feet,
Until it joins some larger way
Where many paths and errands meet.
And whither then? I cannot say.

Саковете са готови, пътните чанти също, батерии за мп3то има достатъчно, пози във фотоапарата също. Нека пътуването започне довечера!

Rainy songs for rainy days:

ATB - Summer rain

Whitesnike - Crying in the rain

Billie Mayers - Kiss the rain

Roxette - Queens of Rain

Prince - Purple rain

Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

NANA - Let it rain

Guns`N`Roses - November rain

Frank Sinatra - Singing in the rain

За началото на нищоправането...

Месец юли започна. Хепи джулай морнинг на всички! С новата ми съседка издържахме "само" до 3 часа, а когато се събудихме слънцето вече препичаше навън. Нищо, догодина пак!
Чакат ме два месеца и половина без досадно ранно ставане и тътрене до училище, без измисляне на абсурдни извинения и преписване от абсурдни пищови на още по-абсурдни контролни. Изобщо...2месеца и половина без право на замяна. Планът е:

• най-сетне да допиша любовно-криминалния разказ, фантастичната новела, сценария за късометражен филм, разказа за смахнатия елф Ел, стихотворенията, притчата и повестта за онова сираче. Пффф, само как ги наредих...
• да поработя над дизайна и наистина да си ушия дънковата чанто-торба, която замислям от около месец, плюс да си ушия пола, потник, рокля и да си купя още една кърпа за глава, по възможност пак с листа от марихуана, защото старата почна да се развлачва.
• да започна да спортувам редовно-басейна трябва да се посещава редовно, инак ще ме забрави, а колелото поне за малко трябва да престане да събира прах. На някой, ако му се кара колело, да звънка!
• да хвърля един поглед на книгите за ваканцията, по-специално на Шекспир. Плюс да посетя библиотеката, не само за да върна старите книги, но и да платя тая вноска, дето съм я заложила в петилетния план...

Изобщо сезона на нищоправенето май ще е доста натоварен. Да не забравя и да отида на гости на баба и дядо в Гоцето, на брадчеда и брадчедката и на всички онези приятели от миналото лято. И ако ми остане малко свободно време, ще изгледам някой и друг филм. Лятно кино "При Маги" отваря врати, вход свободен...

Ужас..