Финито!

Един як ден и едно яко решение

Днешния ден започна точно в полунощ с една песен на японски, която се тананиках (съседката би казала "Врещеше!") преди да заспя. Рано, много рано, страшно рано, така де в 8, станах и в девет бях на мястото на срещата-"под сянката на голямото дърво" (място известно на мнозина като "тройката", "альошата", "телефоните"...). Последваха три часа на колелото, в компанията на едно ново момиче-Дарки. Три часа, които едва стигнаха да обсъдим "Шаман кинг", "Наруто", метъла, блек метъла, пауър метъла, дум метъла, тъй де, всичкия метъл, Стивън Кинг, Толкин, Илиада, Троя, и изобщо за всичко, за което в една прохладна (да, бе) сутрин човек може да се сети. Обядът ми се губи някъде между макароните и 51 и 52 епизод. Басейна следобед доказа отново, че не съм забравила как да плувам, да се лигавя, да нищоправя и да нещоправя. Демек връщане в изходна точка. Късния следобед премина в спане и размисъл, да се захващам ли с японския или не. Консенсуса (или косинуса, както си мислех преди) беше в мъдрата мисъл "Утрото е по-мъдро от следобеда". Ядене и състезание по лигавене с талъсъма, брат ми де. Форумстване и Рамщайн. Вечния въпрос вече не съществува, току-що реших - от утре се залавям с японския!

За телБУДИЗМА, секретарстването и Хепимен

Кой е казал, че не можеш да пътуваш когато си пожелаеш? Като се замисля за всички тия места из Бургас, дето не съм ги посещавала, ми иде веднага да хвана автобуса или маршрутката? Неска въоръжена с карта на града, се забих да търся вярната спирка. Е, не слязох на нея, но без паника открих мястото на срещата. 42та градуса на сянка бяха поносими, докато телбоцвах, перфорирах и оправях документи. И си мислех за дзен-будизъм, дао, лао дзъ и прочее.Жегата не се отрази дори на следобедния ми сън. А пътят към дома не беше дълъг. Само трябваше да открия спирка на 12. Поговорих си с един весел дядо, нарамил краставички и домати, който изчерпателно ми каза "Мхм, тва е спирката на дванайсту...даже то ся мина едно..." Живота е справедлив, нали? И с шишето кока-кола и слушалките в ушите се примирих със Съдбата. Дванайсту дойде с небивало закъснение и беше някакво по-новичко. Седнах си, ухилих се на контрольорката, и оставих шишенцето се настани до мене. Не си говорихме, ама нищо. За щастие успях да заглуша чалгията на "Веселина" със Сантана. Успешно се правех на Хепимен. Не го знаете тоз, нали? Еми, тогава ще ви разкажа за него. Той е като Супермен и Спайдърмен и прочее -мен, само дето не участва в глупави холивудски продукции, не умира да се кечи с лошите и изобщо е Хепимен. Някой ден ще ви раздуя повече за невероятната му същност...
А сега е време за следващия епизод на "Шамана...".

А така!

И така...положението е под контрол-майка е на телевизора, брадара е в леглото, баща ми не се знае къде е. Всеки е доволен от нещо. А аз забивам як японски рок. Сърбеше ме отвътре да напиша малко от текста на песничките, дето ме кефЪт, ама на, нали съм добра душа, се смилявам над тези, които четат блога. И Хасан е хора, да знаете...
Иде ми да се смея безгрижно, да се чудя кой ще победи-Йо или Хоро Хоро и да се чувствам нормална. По своему естествено. Сефте ми е толкова спокойно. Иска ми се да полетя и да се рея някъде там, в пространството на лирическия герой, да сънувам отново разни странни нещица, да се плацикам пак в басейна. И ми е хубаво, толкова ми е хубаво...
И всичко това само от една песен...

Сеиги но сону, оку де, юме де икизуите иру ксанару чикара о шинжите....
Йоби самаасе...
Азаяка ни...

Все така нагоре с краката...

Всичко е все така объркано. Единствената промяна от вчера е че майка се оправи и си взех нови слушалки за тройката. С новите съм досущ Йо от "Шаман Кинг" ( не ме кефи както е на български, затова го пиша така). От около 2 дни се зарибих да го гледам това детско сериалче и най-щастлив от това стечение на обстоятелствата е брадъра.
Из блока витае някакво странно чувство след като открих спринцовките на стълбището. Пък може и само на мен да ми се струва, че на някой му пука, дали има наркомани в блока или не. Усъвършенствам се в писане на странни разкази, форумстване, и учене на японски със английски субтитри. Рисуването в 2 през нощта не е нищо ново. Парадайз Лост също. За безсънието да не говорим. "Китайски загадки" са интересно четиво преди сън, с един-единствен недостатък-като стане интересно, не може да се спи.
Както завършваше оня виц "Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук..." ( http://hardwarebg.com/forum/showthread.php?p=933733#post933733 )

Нагоре с краката...

Мърфи е казал: "Ако нещо МОЖЕ да се повреди, то се поврежда". А аз му вярвам, защото вселенската мъдрост е събрана в законите му. Както и да е, всичко върви нагоре с краката от снощи насам.

Между лятно и зимно безсъние има голяааама разлика, в това все повече се убеждавам. През зимата колкото и да ти се спи, можеш да се завиеш до ушите и да се заслушаш как бучи вятъра, през лятото обаче нищо не можеш да направиш. Ако се завиеш, става ти горещо, ако изриташ всички видове завивки далече от себе си, схващаш се от студ и не можеш да си мърдаш врата. А аз си страдам от години от това безсъние и вече съм убедена, че нищо не помага. Ни чашата с топло мляко, ни ябълките, нищо... Трябва ми нещо психотропно и достатъчно силно, за да заспя веднага. Ако обаче има и някаква опция да ме накара да стана преди 11, ще бъде моето хапче-чудо. Че вече ми писна да се събуждам по никое време и денят да е наполовина изтекъл.

Определено му има нещо и на колелото. Сменя скоростите когато си пожелае и май гумите вече са омекнали, но докле е мързел, няма да ги напомпя. И мп3-плейъра вече се лигави за щяло и нещяло и не мога да разбера аз ли съм причината всичко покрай мене да се скапва. На всичкото отгоре майка е болна и аз трябва да стана любимата на всички зам-майка, която могат да лашкат за всичко.

Абе какво им става на всички?

How to make absinth?

"Ако си свариш абсент сам, излиза Наистина психотропен, и около 60-70 градуса.

Технологията е следната:

Береш горчив пелин
(расте из цяла България, но най- много в Добруджа и изто4ните Родопи) FAMILY : Compositae (Composite) GENUS : Artemisia SPECIES : absinthium виж тук на картинката http://www.erowid.org//plants/wormwood/wormwood.shtml)

На четвърт кило горчив пелин се слага с по 1 литър етилов спирт( домашна ракия) и по едно настъргано индиййско орехче. и се затваря добре в някакъв съд( туба от мин. вода) ( в оригиналните рецепти за абсент фигурират и малки количества блатен аир и още някои билки, но те не са кой-знае колко психотропни, нито пък се намират лесно) чака се една седмица, после спирта, разтворил каквото може се слага на мястото на джибрите в казан4е за ракия, и се слага на бавен огън да се дестилира. от серпентинката по4ва да капе абсент, който се събира в шишенце, докато от серпентинката почне да капе само вода. в казана е останала цялата горчилка, а в шишенцето се е събрала бледо жълто-зеленикава те4ност със специфичен аромат, неизвестно , но високо съдържание на абсентин и известно ( 60-70 градуса) съдържание на етилов алкохол. Ритуала на пиене ( а той е и тест за наличието на абсентин) изисква чашка, захар, настърган лед, специална надупчена лъжица и малко вода. в чашата се налива около 25 гр абсент. в надупчената лъжица се слага захар инастърган лед. лъжицата се държи над 4ашата и бавно се налива през нея около 25 гр вода. когато се смеси със студената вода, абсента се "замъглява", но не като мастика, а много по- фино, с цвета на лунен камък. Наздраве и да ви е сладко!
Ефекта трудно се описва, раз4увства те, музиката става прекрасна, цветовете- ярки, и ти е едно такова радостно, и сякаш не просто вървиш а танцуваш....
П.с. ако нямаш казан за ракия можеш да си го направиш сам, трябват ти около 2 метра медна тръби4ка с диаметър 1 см, навита на спирала(серпентина), една тенекия от сирене една алуминиева бутилка от danzka водка или по- голям метален съд, който да се затваря хермети4но (казан)."

Аз и нищо друго

Има едни странни моменти в моя живот, когато изведнъж усещам, че съм аз, че съм Маги и че всичко зависи от мене. Има и едни други моменти, когато усещам че лъжа, че повтарям нещо казано от друг и изобщо не съм аз. Домъчнява ми за всички, които лъжа. Домъчнява ми, че не съм това, което трябва да бъда. Според собствените си разбирания. И ми е страшно скапано, като открия, че съм сама на тоя свят и че всички са банда скапаняци, които само искат да ми се фукат с някакви измислени свои "качества".Искам хората да се отнасят с мене подобаващо. Правилото е: в мое присъствие мога да псувам само аз! Нима имам вид на лошо момиче? (смях)
Имам нужда от нещо ненормално. Като мене. Но подобни екземпляри вече не съществуват. Всичко е в миналото или в бъдещето. А бъдещето винаги започва от утре. В момента съм в настоящето и усещам идеята на Айнщайн в Теорията на относителността, че не само пространството, но и времето са податливи на промяна. Всъщност май не това е идеята на Щайни, това е моята идея. Но както е казал някой си там "Всичко е относително. Когато печелиш, не знаеш какво губиш, когато губиш, не знаеш какво печелиш."