25 август 2006

Един як ден и едно яко решение

Днешния ден започна точно в полунощ с една песен на японски, която се тананиках (съседката би казала "Врещеше!") преди да заспя. Рано, много рано, страшно рано, така де в 8, станах и в девет бях на мястото на срещата-"под сянката на голямото дърво" (място известно на мнозина като "тройката", "альошата", "телефоните"...). Последваха три часа на колелото, в компанията на едно ново момиче-Дарки. Три часа, които едва стигнаха да обсъдим "Шаман кинг", "Наруто", метъла, блек метъла, пауър метъла, дум метъла, тъй де, всичкия метъл, Стивън Кинг, Толкин, Илиада, Троя, и изобщо за всичко, за което в една прохладна (да, бе) сутрин човек може да се сети. Обядът ми се губи някъде между макароните и 51 и 52 епизод. Басейна следобед доказа отново, че не съм забравила как да плувам, да се лигавя, да нищоправя и да нещоправя. Демек връщане в изходна точка. Късния следобед премина в спане и размисъл, да се захващам ли с японския или не. Консенсуса (или косинуса, както си мислех преди) беше в мъдрата мисъл "Утрото е по-мъдро от следобеда". Ядене и състезание по лигавене с талъсъма, брат ми де. Форумстване и Рамщайн. Вечния въпрос вече не съществува, току-що реших - от утре се залавям с японския!

Няма коментари: