Кой е казал, че не можеш да пътуваш когато си пожелаеш? Като се замисля за всички тия места из Бургас, дето не съм ги посещавала, ми иде веднага да хвана автобуса или маршрутката? Неска въоръжена с карта на града, се забих да търся вярната спирка. Е, не слязох на нея, но без паника открих мястото на срещата. 42та градуса на сянка бяха поносими, докато телбоцвах, перфорирах и оправях документи. И си мислех за дзен-будизъм, дао, лао дзъ и прочее.Жегата не се отрази дори на следобедния ми сън. А пътят към дома не беше дълъг. Само трябваше да открия спирка на 12. Поговорих си с един весел дядо, нарамил краставички и домати, който изчерпателно ми каза "Мхм, тва е спирката на дванайсту...даже то ся мина едно..." Живота е справедлив, нали? И с шишето кока-кола и слушалките в ушите се примирих със Съдбата. Дванайсту дойде с небивало закъснение и беше някакво по-новичко. Седнах си, ухилих се на контрольорката, и оставих шишенцето се настани до мене. Не си говорихме, ама нищо. За щастие успях да заглуша чалгията на "Веселина" със Сантана. Успешно се правех на Хепимен. Не го знаете тоз, нали? Еми, тогава ще ви разкажа за него. Той е като Супермен и Спайдърмен и прочее -мен, само дето не участва в глупави холивудски продукции, не умира да се кечи с лошите и изобщо е Хепимен. Някой ден ще ви раздуя повече за невероятната му същност...
А сега е време за следващия епизод на "Шамана...".
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар