Just think of the lonely dove...

Този пост е посветен на безкрайно милите ми съученици. Дечица, малки и глупави, научете се да не ми досаждате! Спането в час е свещенодействие, което не бива да се прекъсва. А щом съм сложила слушалките на макс, това знаете ли какво значи? Че не искам да ми се досажда. Лигавете се, колкото искате, но не ми пречете. Защото вдъхновението си отива лесно и с никакви усилия не мога да го върна. И вместо сега тука да стои нещо интересно и приятно за четене, пиша тия глупости. Е, не се и надявам да ме чуете. Искам да срещна този, който е написал на стената в училище "сички са тъпи" и да му стисна ръка, задето е открил Истината.
А днес е скучен вторник, в който лъчът свтлина се очертава едва след залез слънце. Дума на деня: "мече", благодарение на малкото слънце Т. :)
We're all stars now in the dope show.
И да, кефя се на Менсън,някакъв проблем?

O, Fortuna!

Добре де,съжалявам. Вече няма да пиша емовски постове. Ще се усмихвам, защото I`m only happy when it rains, а вече вали втори ден и нощ, а това е идеалното време за зимен сън, четене на Оскар Уайлд и "Лейн". Посветих час и половина да изгледам първите му пет епизода. Страховито е. Сутринта си мислех за хубав хорър. Е, Лейн е достатъчна за стресиране в петък . И върви най-добре с "Bace rolls pizza". Към всичките ми хобита вече добавям и следобедния мъртвешки сън. В училище положението е сякаш вървя по конец - шансовете да се издъня поголовно нарастват с всяка изминала минута. За трети път днес ми се случи да кажа нещо умно по математика, не знам какво ми става. Нима в мен се вселява злия демон на математическото мислене? А днес стана ясно и че химията е причина за намаляването броя на гълъбите в района на даскало. Господин Димитров, къде сте с вашите безценни лафове за гълъбите?

Този уикенд се очертава мокър и никакво "Sunday bloody sunday" и култови изпълнения на религиозна основа.

Tonight we can fight as one!

Мечтая за един хубав сняг...

Помогни ми!

Глуповият човек казва "Това е тъпо!", а умният "Това не го разбирам.".



Heute ist nicht dein Tag. Така си е, наистина не ми е ден. И искам да се оплаквам, да плача и да говоря с часове. Никой не би ме изслушал обаче.

[14:02:30] Shaft of Light каза: lol, mug, ti si edin mnogo stranen, no vypreki tova angel

Gott weiß, ich will kein Engel sein! Помогни ми, не искам да я карам така. Искам да бутилирам черното отчаяние, да скрия болката в кутия. Да пия самостоятелност и абсент. А Tommy is dead мамка му и не мога да й открия текста. Уви. Майната му! Всичко се прецака. И никой не иска да е Юки от "Гравитейшън". Мамка му и света. Мамка му и реалността. Мамка му и неравенствата, нитратите, сектите, годежите, мъжете,жените, обратните и тн. С две думи...къде са ми успокоителните?

Де що блогове чета, всеки е отбелязал нещата, които уж не се знаят за него. Мрън, нека пак бъда като другите и да отбележа моите "фикс маги малки тайни".Btw докато си изблъскам главата да се сетя какво не се знае за мен няколко нощи отминаха.
1.Като за начало започвам с извратения си начин на мислене. Не че е много извратен, а просто е хаотичен. Понякога имам чувството че в главата ми мислите са като топчета за тенис, които се блъскат и фърчат нагоре-наолу-наляво-надясно и при всяко сблъскване измислят нещо. Отделно в главата ми във всеки един момент има 3-4 мисли и затова като говоря нищичко не ми се разбира. Паметта ми също е много досадна - помня винаги ненужни факти и вицове, но не и теоремите по матемтика.
2. Тъй като споменах пустата математика, трябва даотбележа добре пазения в тайна факт, че съм учила в ПМГ 2 години (6 и 7 клас). Вярно, не ми личи, но пък съм минала и през този кръг на ада, което си е важен жизнен опит.
3. Отвращаващо,но факт - интересувам се от всички начин за убиване на човека. Така че не е добра идея да се обсъжда с мен убийството на когото и да е. Идват ми опасни идеи наум.
4. Любимата ми планета е Сатурн.
5. Любимото ми кътче на планетата е стаята ми. И най-много от всичко мразя вратата да е отворена и разни индивиди да щъкат насам-натам. Това е моето място и тук командвам аз!
6. От около седмица насам пазя анти-американска диета - не си купувам Кока-кола и не поръчвам нищо в МакДоналдс.

Всъщност това е всичко,което може би не се вижда като ме погледнеш отвън. А други по-интересни неща, събития, произведения ще описвам друг път.

Сряда е денят на четиристотинте прозявки и изумителни математически изпълнения. Да можеш, да искаш, да правиш - всичко е над дробната черта, а знаменател е онова "кифе" на Ботева :) Искам да съм детска учителка някой ден. И да следвам във Финландия. Защо не? Животът е кратък, а емо е опасен вид хора, с повече мисли за самоубийство от мене. Петър І е опасен цар, а Хамлет е прелюдия към хороскопа на Космополитън. Презентацията за драконите е почти готова, а музиката към нея ще е "Requiem for a dream" или "Carmina Burana:O, Fortuna!". И смятам да образовам Шмид относно Никола Вапцаров или Смирненски.
(Искам в Мордор!)

Paintball и други новости

Не, няма да се оплаквам повече от жалкия,уморителен и скучен понеделник. Ще говоря за това, което може да му се случи на човек, когато (и само когато) стои далеч от училище. Вчера (нима беше вчера...) ходих сефте на пейнтбол. Беше готино. Игрището се намира на Колодрума в ...(кой квартал се води това?)...абе срещу хотел Аква. Таксата е 8 лева, а майтапа е голям. Но днес е понеделник и пряко следствие от парализиращия мързел е домашната по психология. Философско есе на някаква извратена тема. А иначе живота си тече, мечтите все още се сбъдват насън, а Guns&Roses и Моби са запазена марка на отминаващите дни. В Бургас температурата ще достигне 16 градуса в близките дни. Хайде на плаж, народе!!!

Aми...

Студено е. Мрачно е. Слънцето е скрито зад всички облаци и въпреки че свети срещу мен, не мога да го видя.
В един филм ("Елизабеттаун" май беше) имаше една мъдра мисъл относно провала: "Ще имаш 5 минути да се чувстваш нищожество. Наслади им се!". Е, днес така стана, че се наслаждавах на огорчението от самата себе си много повече от 5 минути. Необходими бяха 2 станджанки и половин час на студено,ветровито и високо място, за да ми мине. Реквием за математиката (но не и за една мечта. Мечтите винаги се сбъдват. (Насън например?)) Тъжно, весело,меланхолично,влюбено,прекрасно. Един от последните зимни дни (Не обичам пролетта. Показно оптимистична е.). След около час телевизията ще се появи. А аз искам само да гледам "Gravitation" и "Lain". И нещо се е прецакало с "Death note" или поне със събовете. Keine Gerechtigkeit in dieser kleinen Welt.

Едит: Отивам аз да взимам брат ми от училище и гледам, две момченца са се провесили от един прозорец и крещят "Освободете ни! Невинни сме! Не бива да сме тук!" What the fuck? Та те не са живели и 8 години...

Есе

Изборът да си луд в очите на света...
(есе)

Нека поне веднъж поговорим за лудостта. Не за психиатричната лудост, а за онази, която е определяна като такава от “нормалните”. Лудост, която шокира, движи напред, остава неразбрана, но винаги бива запомнена. Винаги.

На планетата има 6 милиарда души. Всеки от тях е уникален. Огромна част от хората са безлични, част от стадо, живеещо по един и същи начин. Те се смятат за нормални. Правилата им в живота са прости - за да принадлежиш към тях, трябва да се обличаш и държиш като тях, да вярваш в общите идеи, да повтаряш казаното преди теб и изобщо да прекараш живота си като свързващо звено между поколението преди теб и това след. Такова общество не харесва различните. Още 700г. сл. Христа в японската конституция е записано “Не си позволявай да измислиш нищо ново. Хората ще ти завидят и ще те намразят.” Именно от човешкото неразбиране и неприязън произлиза това отритване от обществото с извинението “лудост”. С етапите на човешкото развитие нетърпимостта към другите се е изразявала по различни начини - от гонения и убийства, до изселване или просто безразличие. Но какво прави един човек различен? Мартин Лутър със своите новаторски идеи, Петър Дънов с учението си, Мерилин Менсън със своята визия - все персонажи, заслужили определението “уникален”. Талантът, заложбите, смелостта, идеите - те провокират и дразнят тези, които ги нямат или не са ги развили достатъчно. Посредством своя герой Дон Кихот Сервантес създава един образ, побрал в себе си може би всичката лудост на света - помътено съзнание, неадекватно поведение, странни идеи. И освен всичко друго показва и нещо много важно: че винаги ще се намерят хора, наглед нормални, които да се присъединят към лудите.
Очите на света са свикнали с много разтърсващи гледки, като лудостта далеч не е най-страшната. Факт е, обаче че всяко нещо си има свое време. Отличителна черта на много известни личности е това, че те изпреварват времето си. Оскар Уайлд например би живял нормално в наши дни, но е бил провален от враговете си заради своята ориентация. Което не повишава великолепието на литературните трудове, които е оставил в наследство. Изборът да бъдеш или да не бъдеш луд е личностен. Мижитурка или личност - всичко зависи от ценностите, стремежите и обществото около дадения човек. Сигурен живот или слава след смъртта - дилема, пред която всеки се изправя поне веднъж в живота си. “Изборът, който правим, показва какви сме всъщност” Думите на Дъмбълдор илюстрират казаното дотук.
И все пак, нека има и няколко думи за психиатричната лудост. Според изследване, проведено през 2003, е абсолютно невъзможно доказването на лудостта. Доказателство - “нормални” хора понтират държането на “лудите” и според всички изследвания и тестове те са луди. Айде в лудницата! И точка по въпросa.
“Ти си луд!”
“Не, ти смяташ, че аз съм луд. В това е разликата”. Да избереш “лудостта” като твое лице за света - това е избор, който само безумно смел човек може да направи. Да промениш света или поне да се опиташ - това ще буди уважение, но много след теб. Ти ще останеш завинаги неразбран.

ПП. Това ми е класното по литература. Признавам,че не умея да чета пред хора и предпочитам да го видите написано. :)

Not like the other girls

Здравей, свят! Здравей, 2007ма, здравей на всичко и всички! Нова година,нов късмет, но дали? Според баницата тази година ме чакат пътувания и мъдри решения. Според една друга баница пък при мен ще са парите. Кой знае?
Сред новогодишните оргии, рожденни и именни дни се чувствам загубена в някакъв голям град, шарен, миришещ на цигари и с вкус на червено вино, усмихнат, напомнящ на филм, за чието име не се сещам. Мързелът е издигнат в култ, решаването на задачи е прегрешение в тези слънчеви януарски делници. All in all it's just another brick in the wall.