12 януари 2007

Aми...


Студено е. Мрачно е. Слънцето е скрито зад всички облаци и въпреки че свети срещу мен, не мога да го видя.
В един филм ("Елизабеттаун" май беше) имаше една мъдра мисъл относно провала: "Ще имаш 5 минути да се чувстваш нищожество. Наслади им се!". Е, днес така стана, че се наслаждавах на огорчението от самата себе си много повече от 5 минути. Необходими бяха 2 станджанки и половин час на студено,ветровито и високо място, за да ми мине. Реквием за математиката (но не и за една мечта. Мечтите винаги се сбъдват. (Насън например?)) Тъжно, весело,меланхолично,влюбено,прекрасно. Един от последните зимни дни (Не обичам пролетта. Показно оптимистична е.). След около час телевизията ще се появи. А аз искам само да гледам "Gravitation" и "Lain". И нещо се е прецакало с "Death note" или поне със събовете. Keine Gerechtigkeit in dieser kleinen Welt
.
Едит: Отивам аз да взимам брат ми от училище и гледам, две момченца са се провесили от един прозорец и крещят "Освободете ни! Невинни сме! Не бива да сме тук!" What the fuck? Та те не са живели и 8 години...

3 коментара:

Анонимен каза...

Може да е студено. Може да е мрачно. Но ти винаги трябва да имаш очи за слънцето, дори когато светлината е миниатюрна искрица в края на тунела. Днес си се насладила на своите пет минути, чувствайки се като нищожество? Е, така е в живота - и след тъгата винаги идва щастие. Обещавам ти, че ако не утре, то поне след няколко дена, ти ще имаш шанса да се насладиш и на своите пет минути с усещане за богиня на седмото небе. Und es gibt Gerechtigkeit, du musst nur Augen fuer sie haben ;)

Galadriel каза...

Ама като ни върнаха контролните по физика,не говореше така,нали? ;) Знам те аз,философке :))))))))))))

Анонимен каза...

разликата е, че теб имаше кой да те утеши ;)