Аз и нищо друго

Има едни странни моменти в моя живот, когато изведнъж усещам, че съм аз, че съм Маги и че всичко зависи от мене. Има и едни други моменти, когато усещам че лъжа, че повтарям нещо казано от друг и изобщо не съм аз. Домъчнява ми за всички, които лъжа. Домъчнява ми, че не съм това, което трябва да бъда. Според собствените си разбирания. И ми е страшно скапано, като открия, че съм сама на тоя свят и че всички са банда скапаняци, които само искат да ми се фукат с някакви измислени свои "качества".Искам хората да се отнасят с мене подобаващо. Правилото е: в мое присъствие мога да псувам само аз! Нима имам вид на лошо момиче? (смях)
Имам нужда от нещо ненормално. Като мене. Но подобни екземпляри вече не съществуват. Всичко е в миналото или в бъдещето. А бъдещето винаги започва от утре. В момента съм в настоящето и усещам идеята на Айнщайн в Теорията на относителността, че не само пространството, но и времето са податливи на промяна. Всъщност май не това е идеята на Щайни, това е моята идея. Но както е казал някой си там "Всичко е относително. Когато печелиш, не знаеш какво губиш, когато губиш, не знаеш какво печелиш."