07 август 2006

Нагоре с краката...

Мърфи е казал: "Ако нещо МОЖЕ да се повреди, то се поврежда". А аз му вярвам, защото вселенската мъдрост е събрана в законите му. Както и да е, всичко върви нагоре с краката от снощи насам.

Между лятно и зимно безсъние има голяааама разлика, в това все повече се убеждавам. През зимата колкото и да ти се спи, можеш да се завиеш до ушите и да се заслушаш как бучи вятъра, през лятото обаче нищо не можеш да направиш. Ако се завиеш, става ти горещо, ако изриташ всички видове завивки далече от себе си, схващаш се от студ и не можеш да си мърдаш врата. А аз си страдам от години от това безсъние и вече съм убедена, че нищо не помага. Ни чашата с топло мляко, ни ябълките, нищо... Трябва ми нещо психотропно и достатъчно силно, за да заспя веднага. Ако обаче има и някаква опция да ме накара да стана преди 11, ще бъде моето хапче-чудо. Че вече ми писна да се събуждам по никое време и денят да е наполовина изтекъл.

Определено му има нещо и на колелото. Сменя скоростите когато си пожелае и май гумите вече са омекнали, но докле е мързел, няма да ги напомпя. И мп3-плейъра вече се лигави за щяло и нещяло и не мога да разбера аз ли съм причината всичко покрай мене да се скапва. На всичкото отгоре майка е болна и аз трябва да стана любимата на всички зам-майка, която могат да лашкат за всичко.

Абе какво им става на всички?

Няма коментари: