Размисли по здрач или как фърчат лястовиците?

Тихо е. Щурците скърцат. До преди малко лястовиците летяха в небето и доставяха удоволствие на тези, които ги гледаха. А аз си мисля...
За онази една-единствена капка вода, в която видях отразен целия свят.
За онзи поглед, който прекъсна прозявката ми.
За онзи поглед, който ме смути по време на вече обичайната физ-зарядка рано сутрин.
За онази песен, която я търсих сума време и която изскочи така ненадейно.
За петнайсетминутното парче на "Дракониан"...
За баба и дядо, които утре заминават и няма да ги видя чак до другото лято.
За всичко онова, което се е случило преди 25 000 години.
И това, което се случва днес, и което ще се случи утре...
Мисля за неща, които не бива да се случат. Но кого го интересува?
Да бъде волята Божия.