И животът си тече безболезнено, бавно, необратимо. Втората ми учебна година в немската почти привърши, остават ми още 3. Какво успокоение. И докато рисувам човечета и извънземни, слушам музика и измислям плоски извинения за закъсненията ми, времето минава и никога няма да се върне. Днес по някое време майка ще се прибере от София, ще се радвам да я видя. Това поне ще значи край на грижите за брадъра и готвенето на вечеря. Е, може и да е краят на неспирния кино-маратон, но нали хубавите неща имат край и той идва бързо?
Трябва да зитичам до видеотеката, да върна поредния филм, който брат ми гледа. И да продължа да ги врънкам за плакат на някой филм. Трябва да свърша и куп други неща, които погледнати отвисоко са без каквото и да е глобално значение, но ако не ги направя ще стане лошо. И ще ми разправят, че било велико да си нравствено извисена личност? Велико е, ама погледнато в исторически аспект, само в моментното развитие на реалността е опасно да не слезеш за да купиш манджа за фемилито. И животът все така ще си тече...
"We don`t need no edication
We don`t need no thought control
No dark sarcasm in the classroom
Teachers, leave them kids alone!"
Поздрав за химичката ;)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар