05 юни 2006

Krebs

В най-блаженото си след-изпитно състояние съм! Чакам да ми поникнат крилца и да полетя. Когато през септември ни плашеха с изпита, надали съм предполагала, че в деня на писмения ще се събудя в 7:06 и основния ми проблем ще бъде ресането на косата и защо батерията на пипитройката пак бада, при положение, че снощи я сложих. Та пътувах си с автобуса, кефех се на живота и си мечтаех да свърши по-бързо. На спирката ме чакаха тълпа "не-притеснени-относно-изпита" момичета, с които се смяхме ядохме шоколад и си припомняхме думата за "колебание". Таня ме сурпризира с едно чудесно мързеливо и замечтано коте (битер мене) и затова обещавам да я обичам докрая на живота ми и да й купя дъвка... След някакъв неизвестен период от време се настанихме в стаите.Шабанска дойде, раздаде листите написа заглавието на дъската и ни попита недоумяващо "Versteht ihr Deutsch?", не посмяхме да и отговорим. Получихме текста за инх и докато се усетя вече дращех усърдно, а другите още четяха, май има нещо сбъркано в мене. Леко послъгах в броя на думите, бяха 225, аз писах че са 222, щото ме кефи повече, и най-неподозирано си мислех че са много. През почивката научих от останалите, че 222 думи си е направо перфектно в сравнение с 240 или 238...Текста за Leseverstehena си приличаше с този за инх само защото и в двата се споменаваше думата "Krebs", която значи хем "рече-осмокраче", хем "рак" като болест. Полезна информация за бъдещия живот. И при положение, че предната вечер я бях прекарала в гастро-ентерологично отделение, как нямаше да се чувствам в свои води? А иначе самия текст се отнасяше за аспирина. Упражненията бяха леко приспивни, докато не стигнах до знаменитото ІІ 2 където трябваше да се направи Nebensatz, а единствения начин беше с zu-konstruktion. Впрегнах Веселка Христова, и тази моя любима учителка ми измъдри най-различни изречения и между другото ми провери останалите работи и спомена, че са верни. Осланям се на преценката й! Предадох и изхвърчах навън със скоростта на подгонен от орки елф...Прибрах се през болезнената жега с Нели и си говерхме за филми, загубванета в родния град, мъже с розови блузи и старателно избягвахме темата за немския език. А сега смятам да полегна във ваната със студена вода и да си помечтая за дните, в който ще пеем "Нека бъде светлинааааа"... А засега ще се огранича само с Бон Джоуви: Итс май лайф! Итс нау ор невър! Леле, къде изчезнаха всички?....

4 коментара:

Анонимен каза...

Да, изпита мина. Поне писмения, де. Горе-долу добре. Колкото пишат-толкова. Аз каквото можах - направих.
Маги, ... относно онова сравнение - добър опит.
Но just for the record ... никой себеуважаващ се елф не би побягнал от група мизерни орки. ;)

Galadriel каза...

Там е работата точно! Щото аз не изхвърчах с няква голяма скорост, а най-достойно и бавно си заминах. И ако не си спомянш, ти висеше отдясно на стълбите и ме видя.....

desert rose каза...

Аз съм свидетелка на което (зад всеки достоен елф стои (поне) един достоен летописец)

Анонимен каза...

Cool blog, interesting information... Keep it UP Hsbc rent a car Fiat bielsko-biaa mesotherapy before and after tamiflu statewide dance competition and minnesota How to rebiuld vw transmission childrens toys Valium cat dosage Kinky boots imdb