21 юли 2006

Да се завърнеш в бащината къща...


Попитали един мъдрец, завърнал се от дълго пътешествие, кой миг от пътуването го е зарадвал най-много, и той казал: "Мига, в който се върнах у дома!". И е прав човекът, най-приятно е да се прибереш вкъщи след едно дъъълго, скучно пътуване със скорост 80 км/ч. Но да не започвам отзад-напред. Като за начало искам да отбележа че абревиатурата БДЖ значи Боже,Дано остана Жив. Всеки, който е пътувал с влак до София ще се съгласи. Не познавам обаче никой, който да е пътувал цяла нощ до София, а после 5 часа с автобус до Гоце Делчев, познат повече като Гоцйето. Едно обаче е хубаво. Когато ти писне от прегръдки с родата ( за която правилото е:"Срещите с родата са интересни, докато свърши аперитива"), запознавания с трети, пети, седми братовчеди, простотиите на дядо и прочее житейски проблеми, винаги можеш да седнеш на терасата и да се насладиш на гледката (виж горната снимка). Бтв планината е Родопи. От другата тераса пък се вижда Пирин.


Това тука пък сме всички:дядо, баба, мама, брадчедката (наричана Марелка), чичо, леля, брадара (понякога наричан Ванко, друг път Прасчо:)), аз и брадчеда Ники (или Кини - все тая). В момента леля и сие са в Испания, защото направиха това, което всеки нормален човек си пожелава, след като поживее тука, демек емигрираха.



Това е най-сладката снимка, на която присъствам. :)

Това са общо взето по-хубавите снимки. Имам много яки снимки на стария фотоапарат от катеренето на връх Ореляк, но първо трябва да ги сканирам. Тоз връх обаче много зареждащо място. На 2100 метра от морското равнище и има телевизионна кула. И хората, които работят там, са адски мили и симпатични. И умеят да поправят трошки, като колата на дядо.
Исками се да ви разкажа и за разкопките на един древно-римски град, недалеч от Гоцйето. И оттам имам адските снимчици. И за баните, минералните, и пицарията бих ви разказала. И за оная тераса, от която посредством GSM и бира, можеш да заглушиш цяла сватба (естествено, не сам). И за Папашчиър ми се говори, за пачия крак, дивите ягоди и непристъпните върхове. И може би някой ден ще ви разкажа. Макар че е много по-добре сами да ги посетите.

Едит: по някакъв странен начин, този път хороскопа ми за месеца беше верен. Чуйте само:"Ще почувстваш щастието от това да си сред природата и да се радваш на нейната красота! И планината, и морето те очаква! Повечко физическо натоварване няма да ти се отрази зле/ Джогинг по морския бряг или разходка за гъби из планинските хълмове ще ти бъдат от полза. Очакват те приятни вечери с весела компания приятели!". Мътните да ги вземат, всичко са познали. Сефте!

2 коментара:

desert rose каза...

Хех, блазе ти ((((((:
След две-три седмици и аз ще съм като теб :Р

Анонимен каза...

добре дошла, и да пишеш често в блога ;)