The Nobodies

"О, хора, хора, крокодилско стадо!"
Ако до вчера все пак смятах че има някаква надежда на тоя свят, неска бях напълно опровергана.
Когато един ден започне с гърлобол, това какво предвещава? Че това е само началото на гадостите.
2 часа в рентгенологията...и снимка, която не се е получила. Кусо! Утре пак ще ме рентгят. 2 рентгена за 24 часа-чудесно, ще стана радиоактивна. Merde на квадрат, както казва Джорджия.
А хората са гадни. Не знам как и защо, не знам кой и как, но днес ме спънаха на улицата. Вярно, и аз съм спъната в краката но този път не се спънах аз! Паднах по нечия чужда воля. Колената ми са в кръв, ръцете също. Но не от това ме боли. Какво би направил един нормален, възпитан, добре облечен човек, ако види момиче, което пада на земята? Лично мое мнение, би трябвало да й помогне да стане или най-малкото да я попита добре ли е. Не, драги, в България такива хора няма. Горчиво откритие, но какво да се прави. Как мога да очаквам някаква помощ от хора, затънали до гуша в духовна помия и психични проблеми...
We are the nobodies
We wanna be somebodies
When were dead,
Theyll know just who we are
А до края на седмицата ще трябва да изкопая 430 лева за Германия.
И довечера пътувам за София.
Кой говореше за справедливост да го разстрелям?