Няколко мили думи за Младежкия дом

Видело се е, че няма да я бъде без плуване. Налага се завинаги да победя мързела в името на здравословното си състояние. Въпросът е:къде? Знам 4 басейна в града - открития в "Славейков"(...спомени...), този в хотел "Аква", този в х-л "България" и този в Младежкия. Студено е за първия, втория е не малък, ми миниатюрен, третия ми е далече и остава Младежкия. На 5 минути от нас. Да, ама не...
Преди 3 години ходех там, като една от целите беше да се разболея и да отървя даскало. Успявах. Беше мизерно. Майка обаче се скъса да ме уверява че сега е по-добре и тъй като проверката е висша форма на доверие, реших да ида. И така след един изключително затормозяващ учебен полуден като днешния, поех по пътя за нагоре. С мъка открих пътя за подземието. Вътре обаче нищо не се е променило. Само го няма калорифера и втората стойка в съблекалнята. Говоря за онези стойки дето ги има и в даскало, с 40 закачалки. При влизането ми там имаше около 1 тон женски дрехи, чанти и прочее. Имаше обаче една свободна и това го приемам за божествена случайност. Парното не работеше. Подът беше под 1 сантиметър вода както винаги. Нищо не се е променило, освен хората. Новата ми треньорка е мн яка. Страшно красива и симпатична, но има Mistress-жилка. За един час направих глобален преговор на сички стилове в плувнаето, които съм тренирала и които не съм. Последното откритие беше, че в помещението с душовете няма светлина и топлата вода е за около минута.
И все пак, нищо не може да ме накара да спра да вярвам, че това, което не ме убива, ме прави по-силна. И ще продължавам да тренирам в едновремешни соцусловия. Без да очаквам промяна. Защото такава няма да има.