Ех да можех...

And if I only could,
I'd make a deal with God,
And I'd get him to swap our places...
Полза от мечти никаква. Нищо не става така, както искам. Гадно ми е, защото денят ми щеше да е хубав. Но понеже не си досънувах оня готин сън, всичко се оплеска. И сутринта, и отиването на даскало. Мамка им на Бургасбус, само да ми падне пак оня началник... Мразя скучната математика и Ицо, който взе че ме събуди докато спинках по литература. Мразя го Санчо Панса, щото е извратеняк. И не мога без проблясъка на деня "Анри четвърти? Как така кой е? Любовника на кралицата естествено!"
Обичам когато ми хрумне нещо, да го правя веднага. Точно по тая причина вече имам ръкавици без пръсти собствен модел. Много си ги харесвам, защото ги измайсторих сама, с което доказах на себе си поне, че игла мога да държа. Но супа не можах да направя. За вечеря имаше буламач. :( Така е като майка ни оставя да се оправяме сами.
Утре е денят на Дон Хуан де Марко. И на още много надежди, свързани с дървета и/ли живи хора...
Today is the end of tomorrow...