Какво става, когато човек реши да си подреди стаята? Открива всичко, това, което вече е смятал за безследно изчезнало. Та и аз така вчера-седнах и претараших бърлогата ми, а накрая общо-взето изглеждаше подредено. Сред всички стари дневници, снимки, спомени и прочее, открих и доскове, много, много дискове. Изкопах дори онези старите, които слушах преди да ми вземат компа, тоест от преди две години. Сякаш за първи път чух "Ohne dich", "Ich will" и "Sonne", сякаш сефте прослушвах "Нирвана" и всички останали песни, запаметили спомени, мисли и емоции. И така стигнах до горепосочената песничка, която с право може да се нарече една от най-любимите ми. Ясно си спомням за какво мислех, като я слушах преди 2 години и по някакъв странен начин, сега мисля за почти същото. Кръговрат на живота ли? Не, чисто и просто цинизъм...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар