Снощи имах "удоволствието" да присъствам на собствената си родителска среща. Причината - "някой" беше решил, че да скрие дневника е изключително умно (барем да го бяхте изгорили ("Willst du dich von etwas trennen, dann musst du es verbrennen!"). Та стояхме с баща ми на последния чин и гледахме сеир. То не бяха обвинения и заплахи към класа, то не бяха упреци, че Хер Шмид няма да ни научи на нищо. Блях, то само той да беше виновен... И все пак сефте виждах какъв хаос е една родителска среща и по какъв начин се държат учителите пред родителските тела на учениците. Хм..."много добри деца, много приятно се работи с тях, бля бля бля, прекрасен клас...емоционални и умни" и прочие хвалби относно Б клас... Явно по този начин всеки гледа да избяга по-далеч от същността на проблема. Спасяване по единично му е майката...А днешния ден е началото на един дълъг период, в който всеки даскал ще проверява какво става в главите ни и началото е не какъв да е предмет, а всенародно обичаната физика. Бягам да си правя пищови. Стискайте палци...
Няма коментари:
Публикуване на коментар