Los!

Време е за Роб Дуган и за почивка. Никакви размисли относно недовършени фрази и странни стечения на обстоятелствата и нищо за утрешния ден. И без това хороскопа ми става все по-точен и по-точен с всеки изминал ден, но това е още една приумица на Съдбата, която ме гледа с усмивка тип "И сега какво ще направиш?".

Днес пуснах VH1 на обяд. Пускаха Шер и "Believe", тази песен завинаги ще остане свързана с моя първи клас, от който незнайно защо имам твърде малко спомени. Та една вечер стояхме с мама в малкия апартамент, който обитавахме тогава, и аз попълвах красиво първия си лексикон. Беше на Викито, сигурна съм. Въпроса за музиката яко ме затрудни, може би защото Рамщайн едва изгряваха на хоризонта, затова мама пусна радиото (май и телевизор нямахме, не помня) и пускаха тая песен. Така че към музиката добваих и Шер. И сега бих я добавила.


А брат ми, първолака, вчера учеше "Аз съм българче". Оказа се, че аз още го помня, което само показва какви неща са ми вкарани на подсъзнателно ниво.


Започнах "Махалото на Фуко". Има много готини мисли, но особено ми хареса тази:


"Изобщо, когато не знаеш какво искаш да напишеш, по-добре да редактираш книги по философия" (Отлично извинение за утре по литература...)