18 март 2007

"When I`m gone" Three doors down

Наскоро четох нещо много готино относно ония проклети сънища рано сутрин, при които се събуждаш и помниш, че си сънувал нещо, и се мъчиш да си го спомниш, а не можеш. Та обяснението беше, че всъщност тези сънища започват в мига, в който се събудиш и съзнанието прави нещо като времева дупка, в която се осъществява съня, който на теб ти се струва много дълъг, а всъщност трае около секунда. Днес се събудих с болно гърло и чудовищно схванат врат. А бях сънувала нещо хубаво, нещо, което трябва да се сбъдне. И по време на съня не ме болеше нищо. Затова се замислих, аджеба, възможно ли е реалността, истинския живот, да са моментите, прекарани в сънищата. И всъщност да живеем само там, а случващото се докато сме будни да е просто безсмислено прекарване на времето? Насън няма синтеза на Вюрц и електромагнитна индукция, нито (айде да използвам любимото лафче на Тун) "интересното потискане на ензимната активност от конкурентните инхибитори". "Movin on" и майната му на всичко, защото вече е 7 вечерта, а врата все още ме боли, а вчера беше интересен ден(снимките, снимките..), утре може би също ще бъде, макар че нищо не се знае. Стискам палци на тези, които учат, и се оглеждам за още бонбонки "голиа"...

Maybe it's too far away...Maybe I'm just blind...

Няма коментари: