16 април 2007

Отново понеделник

Когато всички отидат извън линия, настава тишина и вдъхновението идва. Разказите не се получават, но конкурсите нямат значение. Един безкраен пост искам и някаква светлина в тунела, която да не е идващия влак и не искам аз да съм идиота на релсите. Оптимист? Песимист? Нещо друго? Някой друг? All I need is hope...
Нищо не може да се сравнява с новия десктоп - брат ми, листата, усмивката. Животът е кратък. Започва и завършва с мен. Точка.

2 коментара:

Анонимен каза...

"Животът е кратък. Започва и завършва с мен. Точка." Велика мисъл, велика авторка, велик пост ;)

Анонимен каза...

Възможно ли е живота спрямо когото и да било да продължи без самия него..?