21 април 2007

Когато не е хубаво да се усмихваш...

...се усмихвай скрито.
Училище в събота - е, няма да стане. Брат ми има нужда от мене. Било хубаво да се поразтъпчеш из училищния двор, да зяпаш облаци и да снимаш малкия как се радва на живота и горещината. Не, не искам да ме стресне факта че утре ще е по-студено. А в Морската винаги ще се намери полянка, от която да съзерцаваме небето, пък била тя и с окосена трева. Някаква песен за гора ми се върти в съзнанието и ми е едно усмихнато.
***
А сега конкретно. Три неща днес ме шокираха. Първото беше един 3-4-годишен хлапак, който псуваше на майка колелото си. Да, чух 70-сантиметров недораслек да псува. Майка му беше фешънка с лъскав телефон. Нямах време да си задам любимия въпрос, защото се сблъсках с новината за турбо-чалга купон на Тройката (номер 2 за деня). Брррр! И накрая, последна простащина - български знаменца разпилени по улицата! Едва не си изкълчих крака в опит да не настъпя едно. Баси идиотизма. Не, че съм върла патриотка, но това е възмутително. Нищо против хартийки с логота на партии и кандидати за парламента, тях не е страшно да ги настъпиш, но родното знаме... (Номер 3) Тежки времена идват. Когато гръм удари, как ехото заглъхва... Видях агитационния клип на "Атака". Готин е!

2 коментара:

Анонимен каза...

Аз бях потресена... айде да не ползвам клишета бях измумена като видях едно 4-5 годишно момиченце, много сладко на вид, да почне да псува каруцарската че си е загубило покемона (нали ги знаете онези малки безполезни кръгченца, на които само децата се радват)... не знам, явно така ще е оттук нататък... "накрая всички ще умрем, да направим поне едно добро на майката природа като наторим земята" ;) /извинявам се за неточния цитат/

desert rose каза...

Хахах, това за турбоултрамегамазната чалга го помня и аз, само дето бях супер близо до събитията, нещо като 10 метра.
Иначе в неделя беше още по-хубав ден. Дъ сън шайнс и някакви стъпки по плажа. :)