Запълвам си ежедневието

С предния пост опитах да покажа някакви леки наченки на интерес към политиката на страната ми. Всъщност интересът ми е свързан най-вече с абсурдите наоколо, а такива дал Господ (опс, не, Господ не съществува, казал го е Ницше) Пропаганда и забавни обещания навсякъде. Убедих Слънцето да гласува, та да има някакъв представител от младото поколение на изборите. За кого е вече следствена тайна. БТВ пуснаха много готини репортажи и изобщо бяха възможно най-добрите по телевизора вечертта. Бате Бойко е мистериозен пич, шъ знайте, хъхъ ;) Слави Бинев даде обаче култово интервю. Накара ни да се усмихнем.

Освен че обърнах внимание на обстановката в страната, доста мокра и ветровита между другото, извърших добро дело по връщането на един изгубен документ. Блоковете в лазур са безброй, голяма мафия са тия кооперации. Жълти, червени, сини, зелени, с бански на лалета. Луд на шаренко се радва.

Изгледах "Ти гониш". Очарована съм не, а направо потресена. За 15-минутен филм е страшно добър.

Вместо "Матрицата" за хиляден път, изгледах още два епизода на "Yamato Nadesiko shichi henge" (a.k.a. Prefect girl evolution) Много готино аниме, със забавни ситуации и много чибитааааа. Ама почна да ми омръзва. Сунако е зла.

Вече от скука започнах "Ромео и Жулиета" в японски вариант. Те, японците са странни, ама изрусения Шекспир рулира. Нарисувани са сладко. Не съм чела трагедията. Ще се запозная с по-извратен вариант, с летящи коне и Ромео със синьо-зелена коса. *kawaii*

И имам японски на Internet Explorera. Откъде се е взел???