Дали от жегата, или от желанието ми да идва есента, но ме връхлитат песни от всякъде. White stripes и "Seven nation army" ме връхлетяха от една китара. Stone Sour и "Through glass" се появи в един почти тъжен разговор, а сутринта ми щукна "Aerials" на System of a down. В тон със меланхолията намерих "Don`t call me" (Asia) и всъщност само двама души по света знаят колко ми е скъпа тая песен. В момента и двамата скитат някъде, тъй че все тая.
А темплейта не знам защо го смених. Просто съм на вълна "Да се хванем за червено"...
Пишете в кутията долу ей :P
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Аз пък в тези направо апокалиптични жеги се освежавам с dark-арии като "The Beginning Is The End Is The Beginning" на The Smashing Pumpkins: действат едновременно освежаващо и инспириращо! :)
Публикуване на коментар