222

222ри пост на 22 Ноември
12 дена се губих из ежедневието. Пишеше ми се за много неща, като например мистериозния потоп, който се изля над страната и който имам подозрения, че е ново тайно метеорологично оръжие. Можех да разкажа и за това, че вече 11 дена ходя на училище, където нищо и никой не се е променил. Само леко нямаме стол и развиваме летателни способности при ходенето до "вънка". В училище се сблъсквам с някакви странни същества, които ми заявяват съвсем сериозно "Пия ананасов сок, за да подобря вкуса на спермата ми". О.о Общо взето обмислям изобретяването на невидими слушалки, защото шума ми идва в повече. А единствения път към Тишината е чрез още повече шум. Всеки път като опитам да се отвея нанякъде, се намира някой да ми се сопне да си махна слушалките :( Правя разни опити за поезия, които усещам че ще си останат чиста проза, но наистина не ми пука. Накрая целият ми яд се отприщва в истерична криза, която майка трябва да потуши. И тя се справя невероятно. Обичам и мама и тати и брадара и около 3-ма други човека. Чакам някой да очисти останалите.
Та така...има много неща, които искам да кажа, но най-важното е: "Радвайте се на слънцето!"