Get the money...

...или как отпразнувахме Нова година...
Всъщност в началото имах план. Но всичко се обърка. Светлинния лъч пристигна в нас по-рано от предвиденото и ядохме заедно мега-хипер-яко-шоколадово-кремово-малиново-бадемовата торта. После Слънцето и то подрани или просто аз спрях да гледам часовника си. В крайна сметка си запробивахме път към тайнствения апартамент. Засега нямаше бойно поле, беше още около 10. И откакто си събих червените гуменки нещата малко се размиват. Опитайте да си представите: сиамската котка, която гледаше с досада, подскачащите Домакин и Мартин. Дружния кочовски вик за посрещане. Факта, че бяхме 4 момичета срещу 9-10-11-12 момчета (никаква идея нямам). Наргилето преди или след полунощ беше? А дивото подскачане и "Urgent" ?? Беше 1, когато бяхме на двора и пускахме ракетите. В резултат на това се разпищя алармата на едно очукано бмв без един фар. Леки изгаряния по лявата ръка (пак ли?). Жилището беше много красиво. Картините, скулпутирте, огромната колекция дискове, ниската масичка и всички ние, насядали около наргилето. "Какъв е тоя тютюн? Рози? Лимон?" -"Спомени, човече, "спомени" се казва!" Горан Брегович и Киро , който свири на малкия тимпан. Зипо и Драгоня раздухват въглена, а по-късно ми обещават яои срещу заплащане. Мартин танцува с портокал. Дим. Дим. Дим.И вибриращата мембрана на буфера. Седя си с тънката блуза на терасата. Нима наистина е 2008ма?
03:33 - I guess I`ll die another day. :)

Пожелавам на всички една година, изпълнена с хубави мигове. Дано предсказанията ми за края на света не се сбъднат.