25 април 2006

Една любима книга





Глава 5


МОСТЪТ НА ХАЗАД-ДУМ
Отрядът на Пръстена стоеше безмълвно край гроба на Балин. Фродо си мислеше за Билбо, за дългата му дружба с джуджето за отдавнашното посещение на Балин в Графството. Сред тази прашна планинска зала му се струваше, че това е било преди хиляда години и на другия край на света.
Най-после те се размърдаха, вдигнаха погледи и взеха да търсят нещо, което би им разкрило съдбата на Балин и какво е станало с неговите спътници. От другата страна на залата, под шахтата, имаше още една, по-малка врата. Сега виждаха, че край двете врати лежат купчинки кости, размесени с пречупени мечове, секири и разцепени щитове и шлемове. Някои от мечовете бяха извити оркски ятагани с почернели остриета.
В скалните стени бяха издълбани многобройни ниши, в които лежаха големи дървени сандъци, обковани с желязо. Всички бяха разбити и ограбени, но край строшения капак на един от тях лежаха останки от книга. Тя бе накълцана, надупчена, отчасти изгорена и толкова зацапана с чернилка и други тъмни петна, напомнящи засъхнала кръв, че почти не можеше да се разчете. Гандалф я повдигна внимателно, но когато я положи на плочата, листовете изпукаха и взеха да се трошат. Известно време той мълчаливо се взира в нея. Застанали до него, Фродо и Гимли видяха как много внимателно прелиства страниците, изписани от множество различни ръце с руните на Мория и Дейл, а тук-там и с елфически шрифт.
Най-после Гандалф вдигна очи.
- Изглежда, това е летопис за съдбата на народа на Балин - каза той. - Предполагам, че започва с идването им в Смутнолейската долина преди около тридесет години: номерата на страниците навярно са свързани с годините от идването им. Най-горната е обозначена едно-три, тъй че от началото липсват поне две. Чуйте това!

Ние прогонихме орките от голямата порта и караулната... - мисля, че така трябва да се чете; следващата дума е размазана и обгорена, навярно е зала -...изклахме много от тях под яркото - така ми се струва - слънце сред долината. Флои бе убит от стрела. Той съсече грамадния. После има петно и следва: Флои под тревата край Огледалното езеро. Не мога да разчета един-два реда по-нататък. След това идва: Заселихме се в двадесет и първата Северна зала. Там има... не мога да разчета какво. Споменава се думата шахта. И сетне: Балин постави своя трон в Залата на Мазарбул.
- Залата на Летописите - каза Гимли. - Предполагам че сега сме в нея.
- Е, тук за дълго не се разчита нищо - каза Гандалф - освен думата злато. Секирата на Дурин и нещо като шлем. После: От днес Балин е владетел на Мория. С това изглежда завършва първата глава. Има няколко звездички и започва друг почерк, мога да разчета: открихме истинско сребро, а по-нататък думите добре изкован, сетне не е ясно, а, разбрах! митрил; и последните два реда: ... Оин да търси горните оръжейници на Третата Дълбина, неясно, на запад, петно, към Зелениковата порта.
Гандалф помълча и остави настрана няколко листа.
- Има много подобни страници, набързо изписани и безнадеждно повредени, но на тая светлина почти не мога да ги разчета - каза той. - Сега тук трябва да липсват доста листове, защото започват с номер пет, накъсани и зацапани; не мога да ги разчета. Я да видя! Не, прекалено са накъсани и зацапани; не мога да ги разчета. На слънчева светлина бих се справил по-добре. Чакай! Тук има нещо: широк, енергичен почерк с елфически букви.
- Това ще да е ръката на Ори - каза Гимли, надничайки над лакътя на вълшебника. - Той пишеше красиво и бързо, и често използваше елфическите писмена.
- Боя се, че красивият почерк е трябвало да записва зли вести - каза Гандалф. - Първата ясна дума е скръб, останалото от реда се губи и завършва с вчера. Да, трябва да е вчера, и по-нататък: десетият ден на ноември Балин, владетел на Мория, загина в Смутнолейската долина. Той беше отишъл сам да надзърне в Огледалното езеро. Един орк, прикрит зад скалите го прониза със стрела. Ние съсякохме орка, но още много... нагоре от изток покрай Сребропът. Остатъкът от страницата е толкова неясен, че едва различавам каквото и да било, но мисля, че разчитам: залостихме портите, а после можем да ги удържим за дълго, ако... след това може би ужасен и понесем. Бедният Балин! Изглежда по-малко от пет години е носил титлата, която си извоюва. Питам се какво ли е станало след това, но нямаме време да гадаем над последните няколко страници. Ето най-последната. - Той помълча и въздъхна. - Зловещо четиво. Боя се, че краят им е бил жесток. Слушайте! Не можем да излезем. Те превзеха Моста и втората зала. Фрар, Лони и Нали паднаха там. Следващите четири реда са толкова зацапани, че разчитам само: замина преди 5 дни. Последните редове гласят: Езерото се разля до стените на Западната порта. Стражът на Водата отнесе Оин. Не можем да излезем. Краят идва. После: тъпани, тъпани в дълбините. питам се какво ли значи това. И последният надпис е надраскан с провлачени елфически букви: Те идват.


Чета за пореден път любимата си глава от тази фундаментална книга и не мога да и се насладя. Ако има нещо истински прекрасно, страшно, жестоко дори, то е в тази част от книгата. Не мога да се въздържа и затова го поствам.

1 коментар:

Desert Rose каза...

И за какъв загубен дявол ти трябваше да преписваш половината Властелин????