Това е науката, за която май нямам големи дадености. Навярно чета прекалено много "Хари Потър", ама наистина готвенето за мене е като отварите за оня очилатко. Днеска ми се наложи да готвя супа-топчета. Резултатът в момента се мъдри на печката в кухнята, нямам голямо желание да го опитам, още повече че оплесках по-голямата част от Zubereitungswieseto. Предвид късата ми памет, смятам хей тука да си напиша невероятната рецепта за приготвянето на този кулунарен шедьовър:
1) правят се топчета от кайма, които се овалват после в тесто. Майка прави някакъв невероятен номер и топчетата не полепват по съда, ама понеже не съм усвоила напълно магическите проклятия към урока, моите никога не правят така....
2) слага се тенджера с вода и СОЛ (хей този момент го пропуснах...)
3) следва отмъстително накълцване на половин глава лук и един картоф, попаднал на неподходящото време и неподходящото място...
4)очаква се водата да е кипнала и без много туткане горепосочените продукти се изсипват в тенджерата, грешка, във водата се изсипват. Да не забравяме и фидето, което не бива да се купува в последният момент
5) след като водата кипне за втори път се намаля и се оставя да си къкри там някъде в далечината. Когато картофите омекнат до толкова че вилицата не се чупи като ги допре, цялата манджа се сваля от котлона и се пренася на сигурно място
6) следва най-мъчителната част: да накарам малкия злояд брат да хапне...ще се наложи да препрочета урока за заклинанията за апетит и тогава ще го принудя да похвали невероятния ми кулинарен опит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар