Samstag Nachmittag

Събота следобед е. Навън е мрачно и студено. Седя сама вкъщи и се чудя дали да вярвам във призраци или да надуя тонколоните, за да не чувам тоя противен звук...може пък да са извънземните, те отдавна не са ми идвали на гости. А най-вероятно е някой от онези съседи, които смятат че от събота следобед по-подходящ ден за ремонти, здраве му кажи... Както и да е, "Рамщайн" ми оправят настроението за момента, от сутринта не съм спряла да ги слушам. Сега се зомбирам на тая песен "Mein Teil" ("Du bist, was du isst") уааа, канибализъм рулзз.
"Арсен Люпен" ме вкисна жестоко, почнах да го гледам снощи и сутринта го догледха, ама е мн гаден. Надявах се, да е нещо лекичко, да ми достави удоволствие, а то се оказа изродщина, в която трябва да ти изтекат очите за да чатнеш, аджеба каква е идеята във филмчето. Е, моите не изтекоха и затова не открих идея, кофтито е, че целия филм предвещаваше хепиенд, а свърши тъпичко. Е, какво пък, нека има и филми без хепиенд, стига сме понтирали холивудските бездарници.
Не съм в настроение, а най-сетне ще трябва да напиша Inhaltsangabeto на "Mann über Bord", моля се Надето да ми даде нейното от миналата година. Както винаги съм нагла и мързелива, ама то ми е в кръвта. Чете ми се нещо интересно и май ще се върна към "Пътеводител на галактическия стопаджия", която свалих на компютъра миналата година... поздраф за вссички с "Du hast" и айде чаосссс :)