"And I will love you, baby - always
And Ill be there forever and a day - always
Ill be there till the stars dont shine
Till the heavens burst and
The words dont rhyme
And I know when I die,
youll be on my mind
And Ill love you - always"

Чувствам как съседите ще ме съдят за нарушаване на обществения ред. Седя си и врещя на всеослушание Бон Джоуви. Нямам представа как звучи, ама подозирам, че е болезнено за някой, който не е свикнал. Ама те са свикнали... След един хубав съвет да не събирам яда в себе си, изметълясвах около час. После реших да се разпея и добре че се появиха някой хора, да ме зарибят да слушам радио, та поспрях. Но предаването свърши и сега Апокалипсиса може да настъпи! Тая суттрин сънувах странен сън, пътувам в някакъв автобус, ама хем пътувам, хем отвреме на време съм навън, на един път и говоря с баща ми, после пак в автобуса, хората там мрат, няма вода, и в същото време сме на някав път, и колите са около нас, и гледам плакат за концерт на "Хелоуин", а такава група всички казват че не са чували нито да съществува, нито да прави концерт тука (тва вече в реалността). Изобщо, интересен сън, само дето събуждането беше болезнено. Братът МС и песента "Ставай, каза мама"...няма и 5 минути откакто бях станала и изприпках до магазина. Лудият комшия продавач за пореден (99ти път) ми се извини за диска на "Найтуиш", който ми обеща преди около хилядолетие, ама все не можел да го намери в "колекцията от 400 диска"... Изобщо, нямам думи. Затова ще попея естествено:
Its my life
Its now or never
I aint gonna live forever
I just want to live while Im alive
(its my life)

П.С. Най-сетне оправих оня разказ за конкурса. Трябваше да е между 1400 и 1600 думи, а е... 1401 Ама пък е хубав и дано стане нещо! Итс май лаааааааааааааааааайфффффффф!